Легендарният десен защитник Емил Кременлиев даде интервю пред Sportal.bg. Бронзовият медалист от Мондиал'94 говори както за тежкото съвремие, така и за американското лято. Бившият бранител на Славия, Левски, Олимпиакос и ЦСКА заяви, че навремето "лъвовете" не са изпитвали никакъв респект от Англия.
– Как минава денят ти в тези трудни времена?
– Сутрин от едно прозорче си взимам едно кафе с два вестника, чета ги в колата, за да мине време, малко за разнообразие. После вкъщи. Следобед понякога излизам до една близка поляна да потичам 20-30 минути. И това е – вкъщи, на компютъра, филми, филми, генерала слушам по телевизията. Мачовете, дето ги въртят от САЩ'94, съм ги гледал преди 26 години, ха-ха. Като се загледам обаче и си казвам: "Ние действително сме си били добър отбор бе!"
– Бяхме.
– Като гледам в днешно време футбол от Англия, Испания, Франция и си мисля, че сме обречени да сме десет класи под тях. А едно време не беше така. По-различно беше. Съдията, колкото и да е добър, има респект от името на даден играч. Едно е Кристиано Роналдо да му извика и да няма фаул, друго е несъществуващ фаул да поиска примерно Иванов от България. Даже за българина ще има и жълт картон. Едно време играем с Аржентина на Световното. Натискат, натискат, подаваш на Христо Стоичков, той ще спечели фаул, ще си починем половин-една минута в жегата. Така беше. Съдиите имаха респект от такива играчи като Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков. Те ги знаеха. Дай му топката – и да няма фаул, като извика ще му го свирят. Отидем до тъча, имаше пликчета с вода, пийнеш, отпочинеш, друго е. Кога сега ще даде съдията фаул – нямаме звезди, нямаме добри футболисти, нямат респект от нас.
– Стигнахме по инерция до едно време. Продължавай!
– Като говорим за респект, се сещам за мача с Германия в София. Левият бек на германците не смееше да мине центъра, не го срещнах. Емил Костадинов беше дясно крило, онзи само до центъра и обратно. От другата страна със Стоичков – същата работа. Не мърдат напред, защото ще им избягат. Имаха им респект.
– Как се работеше с Емо по десния фланг?
– Хич не беше лесен да ти кажа, ха-ха. На терена Емо Костадинов беше чудо! Като дебютирах в първите мачове за националния отбор и се чудех какво става. На терена те прави на нищо. И си викам: "Леле, кой знае след мача какво ще става!" А след края на мача все едно нищо, все едно нищо не е било. И разбрах, че явно големият футболист така трябва да бъде. А иначе на терена си викам: "Тоя ще ме убие след мача". Той беше звезда в Порто, а аз играя в Левски. Друго е. В интерес на истината на мен и на Цанко хич не ни беше лесно – като погледнеш целия титулярен състав и ако си треньор, на кого можеш да се скараш? Те са от Барселона, през Порто, до не знам къде. Фара беше по-опитен, по-голям от нас. Който е от страната на Старшията – едното полувреме се кара по мене, другото по Цанко. То другите не му и даваха толкова поводи да им се кара.
– Пенев даде интервю, в което си спомни за много кюфтета в САЩ'94. Ти помниш ли ги тези кюфтета?
– Чак толкова скара не сме яли на Световното, ха-ха. Имахме готвач, много добър готвач и човек – бате Нейчо от Варна, който се съобразяваше със спортния режим. Единствено се отпускахме, да се почувстваме по български, след мач. Наредихме няколко победи и така тръгна. След мач имаше кюфтета, кебапчета, по български – българи сме си все пак. Няма да ядем американските бургери! Преди мач обаче всичко си беше строго професионално. Много се спекулира и с басейните. Това беше само след мач за разпускане, за веселба. Кадрите от басейна са след мач. Никога преди мач не сме правили такива неща. Иначе на другия ден как ще стоиш на терена. В България като сме домакинствали сме излизали навън, това е вярно. Дойдат "чужденците", искат по време на лагера да се видят с някого, покрай тях и ние излезем, имало го е. На Световното обаче се спазваше режим. Имахме звезди в големи отбори, които пределно ясно знаеха кое докъде е позволено. Не може да си до сутринта в дискотеката и на другия ден да биеш Германия. Стоичков казваше: "Ей, нормални ли сте! Ако не бием германците, как ще излезем после на улицата!" Гледах наскоро кадри в YouTube с Цървена звезда от 1991 г. Биха Байерн на полуфинала и казват: "Немецът си е немец! Винаги". При нас обаче нямаше немец, нямаше аржентинец. Дойдат ли в София, трябва да ги биеш. Клинсман, Баслер, Хеслер, Замер, излизаш и ги биеш. И седя, слушам Стоичков и си викам: "Вярно, ако ни бият, как ще изляза от входа утре". А сега като играе България със силен отбор си казвам: "Нормално е да ни бият, силни са". Почнах с днешното мислене: "Да не ни бият с много". Навремето Англия например въобще не я брояхме за нищо!
- Каква беше разликата между Евро'96 и САЩ'94?
– Там стана нещо. Великите сили нещо направиха, сготвиха ни. Там вече се зараждаше силният отбор на Франция със Зидан и останалите изключителни футболисти, бяха взели мерки срещу нас, биха ни. Имаше нещо там със сигурност, не се игра абсолютен феърплей, не ни допуснаха, макар че ние трябваше да бием Испания или Франция. Нямахме и късмет, така се получи.
– Малко в съвремието. В Арда се намаляват заплатите.
– В цял свят се намаляват заплатите във футбола, това е напълно нормално. Футболистите получават големи заплати на фона на медиците например, нормално е да намалят заплатата си. Де факто работата на футболиста е да тренира през седмицата и събота или неделя да излезе да забавлява хората. Да забавлява с играта си, разбира се. Футболистите имат семейства, не е добре да не получават никаква заплата, разбира се, но намаляване е нормално, когато не работи. В Арда иначе всичко е изрядно, всичко се изплаща на точния ден, на точния час.
– Твоят коментар за раздялата със Стамен Белчев?
– Стамен и президентът на клуба могат да кажат най-добре защо и как. Виждам в медиите, че е по взаимно съгласие. Явно си имат своите аргументи. Щом така са преценили, няма какво да кажа. Искам да кажа нещо друго – в ситуацията с пандемията съм притеснен за здравето на играчите, от гледна точка на липсата на тренировки. Говоря за контузиите, които могат да дойдат след тази пауза.
– Ще кажа за труден за опазване от гледна точка на класата. В интерес на истината в родния шампионат не съм имал такива проблеми с фланговите нападатели, трудно ми беше в националния отбор по време на двустранните игри. Падне ти се да играеш срещу Стоичков или Костадинов, той атакува мощно. Първите години в Славия Иван Вуцов, Бог да го прости, ме пускаше дефанзивен халф. Залепвах се за един от другия отбор и навсякъде съм му сянка. Играта на отбора в градивен план не ме вълнуваше, само си преследвах човека. Това е отживелица вече. Играл съм така персонално срещу Георги Йорданов – Ламята, Лечков, Балъков, Кирил Метков, Кайзера, срещу Стоичков, когато беше в ЦСКА. Помня на един мач във Велико Търново пазих Балъков в една кал. И към края на мача толкова му писна от мен, че ме бутна и ми извика: "Ей, остави ме малко на мира бе!" А аз пак се ръчкам в него. Големи играчи, които не играеха мръсно. Тогава имаше много добри футболисти.
Филип ДРУМЧЕВ/Спортал
