Рекордьорът по брой победи за България за Купа "Дейвис" Димитър Кузманов даде интервю за предаването "Спорт+" по "ТВ+":

- Мико, здравей! Благодаря ти, че прие поканата ни да гостуваш в предаването „Спорт+“. Първо как си, успя ли да се възстановиш след тежкото пътуване от Коста Рика?
- Все още се възстановявам. Часовата разлика е много голяма, умората също. Не мога да спя много нормално вечерта все още, но това е нещо обичайно в нашия спорт и нещо, което не ме притеснява. Знам, че е въпрос на време да се върна към нормалното си ежедневие.

- Със сигурност дискомфорта сега си е заслужавал. България запази мястото си в Група 2 на „Купа Дейвис“. Много важна победа над Коста Рика. Какво означава тя за страната ни?
- Да, успях да си свърша работата по най-добрия начин. Както аз, така и отбора. Като лидер на този отбор, когато Григор Димитров не играе, аз бях първа ракета и вече като рекордьор по брой победи за България, моята задача беше да успокоя момчетата, защото напрежението беше голямо. След представянето ни на АТП Къп и деветото място в Австралия, очакванията, а и лошите коментари бяха големи. Още повече, че срещу Коста Рика ние бяхме абсолютни фаворити – от нас не се очакваше нищо друго, освен победа. Успехът обаче не дойде никак лесно. Аз казах и на момчетата още преди началото на мачовете, че ще е много трудно поради факта, че условията са много тежки. Надморската височина беше много голяма – играхме на 1100 метра надморска височина, което усложнява много условията в нашия спорт и дава огромно предимство на домакините. Да, те нямаха толкова високо ранкирани играчи, но условията, които бяха там, изравняваха силите. Но все пак домакинът определя ситуацията и всеки гледа да играе на най-благоприятните за него условия. В случая – надморска височина, твърд корт, топло време, макар, че мачовете бяха вечерни сесии...

- И публиката...
- Много враждебна публика. Съдиите също – много големи проблеми постоянно и със съдиите на линиите и със съдията на стола. Но, в крайна сметка, това е част от формата Купа „Дейвис“. Това нещо се случва навсякъде, така че ние го очаквахме. Не беше лесно, но постигнахме много важна победа, която ни дава и допълнително самочувствие. И най-важното – шанс през месец септември да играем за изкачваме в първа световна група.

- Сам засегна темата за това, че ти вече си рекордьор по брой победи за България за Купа „Дейвис“. Какви бяха емоциите в първите мигове след успеха?
- Още след първия сингъл, който изиграх, официално написах нова страница в историята на българския тенис и националния ни отбор с 18 победи. По този начин задминах досегашния рекордьор и капитан на националния ни отбор Тодор Енев. Напрежението в мен беше голямо, защото това е нещо, към което винаги съм се стремял. Това е една моя мечта и съответно нямаше как и напрежението да не е голямо, очакванията също – моите лични очаквания, разбира се, бяха най-големи. Бях много щастлив, защото винаги съм казвал, че да играеш за националния отбор е едно от най-важните неща през годината, без значение срещу кой играем и къде играем. Още повече, че аз самият идвам от спортно семейство и това постижение бе много специален момент за мен. Още по-специален бе фактът, че именно пред очите на Тодор Енев стана това подобряване на неговия рекорд. След това получих и още един шанс да запиша и 19-та победа, след като момчетата загубиха един много тежък мач на двойки и на мен ми се предостави възможност от съдбата да направя още една победа. Така вече с 19 успеха съм едноличен лидер в тази класация и това ме прави много щастлив и горд със себе си.

- Какви бяха първите думи на Тодор Енев след първата ти победа, когато фактически подобри неговия рекорд?
- Честити ми и каза, че е изключително щастлив от рекорда и от факта, че го задминавам. Но най-вече за него бе специално, че той самият присъстваше на този момент там, защото аз не се бях замислял за това толкова много, но, когато той го каза, тогава си дадох сметка, че всъщност той присъства и е капитан и изживява всичко това заедно с мен.

- И на практика щафетата беше предадена...
- Щафетата беше предадена по най-добрия и най-истинския начин.

- 19 спечелени срещи – наистина страхотно постижение. Ти самият не успя да скриеш емоциите си - публикува един много емоционален пост в социалните мрежи. Толкова силна ли бе емоцията?
- Да! Това е най-силното чувство за националния отбор. За мен, това чувство е по-силно отколкото личните ми успехи и това, което постигам на индивидуално ниво в моята кариера. Знаете, че нашия спорт е индивидуален, но това постижение за България е най-специалното за мен. Това е стои на върха на пирамидата в моята кариера.

- По време на двубоите в Коста Рика се появи видео, в което целият отбор пее български народни песни в съблекалнята. Това традиция ли е или се случи спонтанно?
- По принцип е традиция винаги, когато играем мачове за националния отбор, винаги да има музика, която звучи в съблекалнята – преди и след мачовете. Преди двубоите, в тренировъчния лагер, който имаме всеки ден, особено, когато сме толкова далеч от България. Конкретно за това видео – аз дори не знаех, че ще се появи, защото изобщо не бях обърнал внимание, че нашият капитан Тодор Енев снима с телефона си. Това е едно видео, което е много истинско и което, всъщност, показва обичта, която имаме към България, както и фактът, че сме изключително горди, че сме българи и това ни дава голяма сила.

- Може ли да се прави някаква аналогия с видеото от съблекалнята на сърбите след спечелването на АТП Къп?
- Да, разбира се. Но смея да кажа, че начинът, по който ние изпълнихме тази песен и самата песен е толкова силна, че не може да бъде сравнявана с тяхната. Но това пак е един вид мотивация, един вид приповдига настроението, допринася за отборния дух. След мачовете пък сваля напрежението. Така че, това не е нещо ново, но е ново за хората, които не са близо до отбора и не знаят как се мотивираме и как намираме сили да излезем на корта и да се преборим с напрежението.

- И като заговорихме за АТП Къп. Няма как да се върнем и турнира в Австралия, в който вие донесохте толкова много радост на България. Как ти оценяваш тази надпревара, все пак споменахме, че в Купа „Дейвис“ има много субективни фактори?
- Лично за мен – най-добре проведения турнир, на който съм участвал. И това не е само мое мнение, а мнение на абсолютно всички, които взеха участие. Затова мисля, че следващата година турнирът ще е още по-силен, с още по-силни играчи, макар че тази година всички топ тенисисти бяха в надпреварата, освен Федерер, който в последния момент промени програмата си. Така че, според мен, това е един турнир с огромен потенциал за развитие и с най-голямата възможна фенска маса. Форматът на самия турнир е много интересен. Също и начинът, по който се провеждат срещите – в три различни града, групова фаза, елиминационна фаза. Това прави надпреварата изключително интересна за зрителите и за нас самите като играчи и мисля, че е огромно предизвикателство за всички да играят там и именно затова съм много щастлив, че ние имахме шанса да вземем участие там.

- Привърженик ли си на идеята турнирите за АТП Къп и „Дейвис Къп“ да се обединят, защото сякаш Купа Дейвис поизгуби блясъка си в последно време?
- Да, разбира се, защото не е добре за нашия спорт като цяло. Още миналата година, когато станаха тези конфликти между ATP и ITF за организиране на подобна надпревара, това не допринесе за развитието на нашия спорт. Затова сега хората са много объркани. На практика има две световни първенства. Ние, например, януари взехме участие на АТП Къп като на първо световни първенство, сега играхме за Купа „Дейвис“ на второ, септември ще играем за трети път. Така става една каша, която е много трудно да бъде обяснена на феновете, които не са толкова навътре в нещата. А всички знаем, че спортът е за феновете и това неразбирателство усложнява нещата, както усложнява нещата и за нас самите, тъй като ние играем на две различни Световни първенства в рамките на една година. Аз мисля, че няма нужда от това нещо. Нито за нас като играчи, нито за феновете на тениса, нито за целия спорт като цяло. Затова се надявам още тази година или поне в близко бъдеще ATP и ITF да намерят съвместен език и да работят заедно за благото не само на себе си като организации, но и за благото на тениса и тенисистите.

- На теб лично какво ти даде участието на АТП Къп?
- Даде ми най-ценното – опит. Сбъднах част от мечтите си. Успях да усетя атмосферата, успях да покажа на себе си, на хората и на света, че всъщност ранглистата няма никакво значение; че разликата между играчите в първите сто и тези до триста е минимална или дори я няма. И, в крайна сметка, това бе едно страхотно изживяване, което си остава завинаги. Все пак ние сме девети в света и това никой не може да ни го отнеме! Дори в момента да вземем решение да спрем с тениса, това нещо си ни остава във визитките и си остава в историята на българския тенис и на българския спорт.

- Видя се и от видеата, които се появяваха по време на турнира, че целият отбор изглеждаше изключително сплотен. Григор взе ролята на лидер в този тим. Как ти усети нещата отвътре – ще разкриеш ли малко от кухнята? Какво означаваше и за самия него да е лидер на този отбор?
- Това бе нещо ново и за нас, и за него. Този отбор е сформиран вече от няколко години – млад тим с огромен потенциал и много добър колектив. Това се видя в Австралия, сега се видя и в Коста Рика. Надявам се да се види и в мачовете за Купа „Дейвис“ през месец септември. Григор допринесе много за този отбор, но също така всеки един от нас, както и Тодор Енев, е допринесъл със своето този тим да бъде това, което е. Да има такъв колектив, да има такова настроение, да има такава мотивация, защото знаете, че българският манталитет е малко по-различен. Още повече, че ние сме индивидуален спорт и трябва да се съберем за една седмица и да станем отборен и това е още по-трудно. Ние обаче не виждаме никакви пречки в това, дори напротив – когато свършва дадено състезание всеки от нас е с една нотка на горчивина, защото му липсват тези емоции и този колектив. След това всички се разделяме, започват индивидуалните турнири, всеки следва своя път и мисля, че всеки един от отбора няма търпение, когато наближават мачовете за България. А най-хубавото нещо, което виждаш е, че сме искрени, когато някой от тима играе – било то аз, било то някой друг. Просто отстрани виждаш подкрепата, която ти трябва и тази чиста емоция в очите на всеки един, защото всеки иска да успее не само индивидуално, но и да е в помощ на целия отбор. Именно това ни е най-голямата сила – колективът и отборния дух.

- Предполагам сте усетили същите тези емоции и в Григор, защото неговата програма рядко позволява той да играе мачове за Купа „Дейвис“?
- Да, той също го усети, както и ние го усетихме. Той има нужда от нас и ние имаме нужда от него – това е двустранен процес. Видя се, че всъщност с Григор ние сме един от най-силните отбори в света. Ако той взима участие всеки път, ние сме потенциални фаворити за всяко едно от водещите места и на АТП Къп, и на Купа „Дейвис“. Просто се вижда, че с Григор Димитров този отбор отива в едно друго измерение.

- След всички тези положителни емоции и постигнатия резултат в Австралия, предполагам, че амбициите ви за надпреварата догодина са още по-големи?
- Да, но и очакванията и напрежението също ще бъдат много големи. Но това е нещо нормално. То идва с успехите, които постигаш и ти като професионален тенисист трябва да си готов за тези неща и трябва да намираш начин да ги преодоляваш, както сега се случи в Коста Рика. Това го казах и на другите момчета в отбора, защото те все още са доста млади и нямат толкова опит. Това е част от професионалния път. Много по-лесно е да постигнеш нещо, но много по-трудно е да го надградиш или поне да го запазиш. От нас си зависи да го надградим и да го запазим по този начин. Така че следващата година, ако всичко е наред и вземе участие на АТП Къп, очакванията ще са много по-големи, но и нашата мотивация ще е много по-голяма, защото видяхме, че ние заслужаваме да бъдем там. За жалост лошото стечение на обстоятелствата и уникалния малшанс ни лишиха да бъдем в първите 8, а и да отидем много по-далеч.

- Защото можеше да се случи...
- Да, защото това на практика и на теория можеше да се случи.

- Какво предстои за теб в близко бъдеще и до края на сезона? Виждаме, че сега ситуацията е доста усложнена...
- Да, за жалост програмата изключително много се обърка за всеки един тенисист и спортист изобщо в света. Все още бъдещето е неясно. Докато взимаме това интервю, се провежда срещата на двете организации ATP и ITF, за да решат бъдещето в тениса в следващите седмици. Ситуацията наистина е много сложна. Ще се спрат абсолютно всички турнири, което е доста тревожно за нас, защото ако не вземат решение да замразят ранглистата в следващите 6 седмици, а губим точки – това ще е много лошо. Защото на практика ние физически няма как да участваме на турнири, за да защитим точките си за ранглистата. Аз лично имах един план, който бе начертан за следващите 2 месеца, а в момента планът е тотално объркан. Аз бях предвидил участие на ATP Challenger, защото ранкингът ми го позволяваше, а и там са точките, от които се нуждая за влизане в квалификациите на турнирите от Големия шлем, сега това няма как да стане. След АТП Къп аз взех участие на един подобен много силен турнир в Германия, където стигнах до четвъртфиналите и победи Дъстин Браун – едно голямо име в тениса. Но в момента просто всички сме зависими от случващото се в света.

- Няма как да подминем и темата с коронавируса. Все повече спортни събития се отлагат и в Европа и в Съединените щати – какво е твоето мнение по този въпрос, като един от спортистите, засегнати от отменянето на спортни събития?
- Изключително трудно е да пренастроиш плана си само в рамките на няколко дни, не само за мен, но и за всеки спортист. Това включва промяна в тренировъчния процес, отменят се пътувания, резервации, планове за турнири и в един момент всичко се преобръща и не знаеш какво да направиш. Затова е много важно да се вземат конкретни решения в определения спорт, за да може и самите състезатели по-лесно да променят своя план на подготовка. Но това от своя страна поражда проблема и къде ще се тренира, защото залите и тренировъчните съоръжения са затворени, за да няма струпване на хора с цел превенция от разпространението на вируса. Но, в крайна сметка, това е еднакво за всички спортисти и от всеки един зависи да намери изход от ситуацията.

- Сменяме темата. Предполагам малко от нашите зрители знаят, че освен тенис, футболът също ти е любим спорт. Привърженик си на Локомотив (Пловдив), често ли посещаваш стадиона в парк „Лаута“?
- Да, когато съм сив България, винаги посещавам мачовете на Локомотив. Ходя и на домакинските мачове, и на гостуванията. Постоянно следя какво се случва с клуба, чета новини, гледам отбора и когато съм в чужбина. Някои път това е трудно заради часовата разлика. Но още от малък аз съм свързан с Локомотив. Моето семейство е свързано с клуба и това е една моят тръпка и едно странично хоби извън тениса.

- Успя ли да присъстваш на историческия финал за Купата на България между Локо и Ботев през миналата година?
- За огромно съжаление не успях да присъствам. Тогава бях в Турция и дори нямах нерви да гледам мача, защото съм много емоционален и само чаках майка ми да ми прати съобщение, когато вкараме. В момента, в който получих съобщение, че има гол, чак тогава включих компютъра да гледам мача и до края сърцето ми биеше с 220 пулс. Наистина това бе уникална емоция и голямо изживяване. Един исторически мач срещу вечния противник Ботев (Пловдив). Много ценна купа и огромно щастие за всички фенове на Локомотив.

- И към края на нашия разговор – какво си пожелаваш за близкото бъдеще в личен и професионален план?
- Пожелавам си най-вече здраве, защото то е най-важното. Както знаете, през миналата година имах доста контузии, които ме спряха, но за момента всичко е наред, така че си пожелавам здраве. В момента желая здраве и на всички хора по света, защото ситуацията, в която се намираме наистина не е добра и както виждате се отразява на абсолютно всички сфери. В професионален план си пожелавам да сбъдна една от най-големите ми мечти, а именно да взема участие в турнир от Големия шлем и си пожелавам през месец септември България отново да покаже добра игра за Купа „Дейвис“ и да се изкачи в Първа Световна група на турнира, защото наистина го заслужаваме.

Репортер: Димитър Петков

Оператор: Иван Иванов