Определената за знаменосец на българската делегация в Рио де Жанейро Ивет Лалова сподели емоциите си във “Важното, казано на глас“ в ефира bTV Radio:
- Ивет, преди колко дни разбрахте, че ще бъдете знаменосецът ни в Рио?
- Преди малко повече от 24 часа. Обадиха ми се от Българска федерация по лека атлетика и попитаха дали ще бъда съгласна да бъда знаменосец на олимпийските игри, което за мен е нещо невероятно - една сбъдната мечта.
- След толкова години в спорта все още имате несбъдната мечта и това ще се случи точно тази година. Какво си представяте, какво ще е усещането, били сте на други откривания, но за първи път ще сте в първите редици?
- Интересното е, че досега не съм била никога на откриване на олимпийски игри, тъй като не зная защо, така се е получавало, или сме оставяли по-малко време за климатизация, пристигала съм по-късно, пристигала съм винаги от други места. За Лондон е ясно, че там нямаше нужда от кой знае каква климатизация, затова пристигнах след откриването на олимпийските игри. Обикновено така се случва, че съм пристигала след самото откриване. Този път, за късмет, се падна преди това и аз още от преди да зная тази хубава новина, която вчера ми поднесоха, бях решила, че за първи път ще отида и на откриването на Олимпийските игри, защото не се знае.
- Какво означава "не се знае"?
- Не се знае дали някога пак ще имам възможност да присъствам на откриване на олимпийските игри, няма значение дали ще бъде на трибуните или долу сред спортистите. Все пак нищо никога не е сигурно, затова смятам, че човек трябва винаги да хване всеки шанс, който му се предлага.
- Кога заминавате и къде ви намираме в момента?
- В момента съм в Риети, Италия, където преминава една основна част от моята подготовка, така че ще пътувам директно оттук във вторник. Ще пътувам с нощен полет от Рим до Рио де Жанейро.
- Ще има ли някой с вас за подкрепа, за помощ, да ви държи ръката?
- (Смее се) За съжаление няма кой да ми държи ръката, но зная, че ще пътуваме с група от олимпийския отбор на България, няма да пътувам сама. С мен пътува моят съпруг, който всъщност ще бъде и физиотерапевт. Изобщо, знаете, че не сме сами - има винаги екип от хора, който е изключително необходим, особено в такива ситуации, но доколкото зная всички олимпийци или по-голямата част от отбора пътуват през Рим, така че ние просто ще се включим към останалата група.
- Всички ще бъдете заедно. Това обаче със сигурност е голямо успокоение – да сте заедно с толкова близък човек на старта на такъв форум. Вашият съпруг също е спортист, друг път бил ли е на Олимпиади като спортист?
- Той е бил на три Олимпиади като спортист и сега на четвърта всъщност чрез мен. Като индивидуален спортист има три вече зад гърба си.
- Какво ви казва?
- Все още не сме стигнали до думите преди старта на самата Олимпиада. Настройването още не е започнало, сега все още сме в етап на довършване на последните детайли и последното натоварване, последни тестови тренировки, напрежението расте все повече и оттук до момента преди старта идва един много тънък и много важен момент на баланс, търсене на баланс и спокойствие.
- Как протичат дните ви в момента, има ли нещо по-специфично, залагате ли на повече сън или усилени тренировки, как се случват нещата?
- Проблемът наистина е, че когато има толкова малко време, за мен се случи така, тъй като съвсем скоро имах Европейско първенство.
- На което се представихте блестящо, за което всички сме много горди!
- Благодаря, благодаря много! Нямах много време за подготовка, всъщност този сезон за мен има два пика – единият вече мина и ми остана много малко време, в което трябваше да се съсредоточа и да събера сили по възможно най-добрия начин. Това е много трудно, тъй като знаете, не винаги всичко се получава така, както е планирано, винаги има изненади, винаги може да се случи някоя неприятност и човек трябва да балансира и да минава и през тези неща. При мен се случи така, че за по-малко от три седмици аз трябваше да подготвя едно още по-отговорно и още по-важно състезание, така че смятам, че успях да издържа дотук, остават още две седмици, така че ще се справя.
- Казахме вече, че сте били на три Олимпиади, това е четвъртата. Усещате ли някаква разлика, различно ли е вълнението? Спомняте ли си вашата първа Олимпиада и вълнението преди това?
- Спомням си, спомням си и аз си го мислех преди няколко дни, колко е различно и колко различен човек съм аз, колко съм се променила за тези 12 години, в които всъщност влизат тези четири Олимпиади. Не мога да сравня нито една с предишната. Всяка една е много различна. Във всяка една съм била на различен етап от развитието си като човек, като жена, като спортист и наистина емоциите са много различни, но честно казано тази ми е много сладка, и като че ли се чувствам най-подготвена. Ако не съм толкова здрава физически, колкото съм била на 20 години, например, то психически аз съм много готова и знам какво представлява една Олимпиада и колко е важна.
- Какво бихте казали на Ивет отпреди 12 години, трепереща преди старта?
- Честно казано на Ивет преди 12 години въобще не й пукаше и хич не трепереше, но тя не е имала представа колко трудности се задават по пътя й, затова бих й казала да продължава така.
- Какво да очакваме на Олимпиадата?
- Аз обичам да казвам - нека да не очакваме, защото очакванията тежат или ограничават сами по себе си. Разбира се, олимпиадата е един много силен форум, едно невероятно силно състезание, на което дори се случват чудеса. Знаем как върви женският елит в спринта през последните години, в едни такива олимпийски години, които са един път на 4 години, наистина се случват всякакви неща и може да има много големи изненади. Затова аз винаги подхождам скромно към нещата и казвам – нека отида, нека да бъда здрава, да имам късмет и да покажа как съм си свършила работата. Оттам нататък знаем – в женския спринт е много трудно да се говори за медали, за титли и т.н. Много би ми се искало, разбира се, това е идеалът и мечтата на всеки спортист, но аз се състезавам в един много труден спорт и в може би едни от най-трудните дисциплини в него. Знаете и какви са моите съпернички съответно и колко е трудно да се бяга срещу тях, затова нека имам късмет и покажа най-доброто от себе си и да успея да стигна до финалните бягания.