Далибор Драгич и до ден днешен е един от любимците на феновете на Левски. Бившият централен защитник изкара три сезона на "Георги Аспарухов", в които спечели три титли и две купи на страната. Днес Драгич е на 48 години и е футболен агент. Сърцатият бранител даде интервю пред БЛИЦ, в което разказа много любопитни истории от престоя си при "сините".

- Как си, Далибор? Къде си и с какво се занимаваш в момента?
- Добре съм. В Нови Сад живея с жена ми. Тук съм откакто спрях с футбола. До 41 години играх в Азия и се прибрах тук. Майка ми и баща ми са в Босна. Във футбола съм все още, но като мениджър. Работя с Азия. Играх доста дълго там и моите бивши съотборници вече са треньори. Работим заедно, пращам играчи всеки декември в Малайзия, Виетнам... 

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- А в Европа не работиш ли?
- С Европа не, само в Азия. Там се работи честно, никой не иска да те мине, да те прецака. Затова работя само там. Даже съжалявам, че не останах да живея в Сабах, Малайзия. Обичам морето и слънцето, а там е цяла година лято. Обаче аз се върнах тук.

- Синът ти е футболист и защитник като теб. Даваш ли му съвети?
- Синът ми Алекса Драгич е централен защитник в Борац (Чачак). Той започна с футбола в Левски Раковски на 6 години. Аз бях в Марек за няколко месеца, живеех в София, а синът ми тренираше при Сашо Начев. Той му беше първия треньор. Иначе в Чачак се запознахме с жена ми, аз играх там, а сега и синът ми. 

Съветвам го това, което ми е казвал на мен най-големия треньор, който съм имал - Люпко Петрович. Той ми казваше: "Синко, във футбола трябва да се доказваш всеки ден, във всеки мач и на всяка тренировка. Няма значение дали си на 20 или 30 години. Никой няма да помни какво си направил вчера, ако днес се провалиш". 

- Говориш с голяма любов за Люпко Петрович.
- Да. И сега се чуваме всеки ден с него. Той е във Виетнам в момента. Играех десен бек във Войводина, но той ме прати централен защитник. После ме взе в Левски. Имах толкова хубави години с него.

- Той ли инициира трансфера ти в Левски?
- Обади ми се Любомир Воркапич. Той е бивш играч на Славия, след това игра в Португалия, Испания, Америка... Люпко вече беше отишъл в Левски. Воркапич ми каза: Драгич, Люпко те иска в Левски. Тогава имах договор за още две години с Войводина, но успяхме да се разберем и да пристигна.

- Какво помниш от първите си дни на "Герена"?
- Дойдох два дни преди мача с ЦСКА на "Българска армия" (б.а. - 1:0 за "червените" на 30 октомври 99 година). Бях на стадиона да гледам мача и усетих за какво става дума. Играл съм в мачове срещу Партизан и Цървена звезда, но такава атмосфера и фенове не бях виждал. Помня първата ми битка с Литекс. Паднахме 2:0, а съдията не ни даде две дузпи...

- Имаш и един много скандален мач с Литекс за Купата (б.а. 1:0 за Левски на 2 май 2001 година), в който се бихте...
- Да. Тогава помня как Бисер Иванов и Николай Димитров - Джаич се сдърпаха. Той удари Бисер и на мен не знам какво ми стана. Бягах 10 метра и направо нокаутирах Джаич. После се бихме в тунела, в съблекалните. Сигурно половин час се бихме. Голямо меле беше. Люпко Петрович ни буташе по гърбовете напред и викаше: "Бий, мама им да е*а". 

Тогава Литекс беше много силен отбор. ЦСКА беше историческия враг, но приемахме за най-голямо дерби мачовете с Литекс. Имаха отлични чужденци. 

- Имаш три титли с Левски, коя е най-трудната и най-сладка?
- Да, три титли и две купи на България. Може би тази, която дойде след кървавия гол на Гонзо срещу ЦСКА. С Муслин също титлата беше трудна. Всяка една е трудна и всяка една е сладка. Обаче тогава имахме наистина силен отбор. Така и не видях през живота си на друго място такива играчи, които нямахме търпение да дойде мача. Цяла седмица тренирахме и мислехме единствено как по-бързо да дойдат мачовете. Още по-силно беше това преди дербитата с ЦСКА. Нямаше никакво напрежение, само искахме да дойде мачът. Живеехме за двубоите с ЦСКА. И всеки петък се молехме за дъжд. Заставахме в съблекалнята и викахме: "Господи, дай дъжд на мача". Защото на дъжд знаехме как да ги смачкаме всички. 

- Имало ли е някога делене между българи и чужденци в Левски?
- За четири години никога не усетих един българин да ме гледа лошо. Нямаше такива неща, но може би защото виждаха, че всички се раздаваме за Левски. Усещаха ни. А и ние бяхме добри играчи - Пантелич, Пажин, Головской, Вагнер... Даже аз бях близък с много българи. С Топчо дружах много. Иначе и със сърбите Пажин, Пантелич. След всеки мач излизахме да празнуваме заедно. За нас никой не можеше да каже, че се скатаваме или не се раздаваме и ни уважаваха. 

- Имаше ли изобилие от пари в Левски в онези времена? Поне такива легенди се носеха.
- Наистина беше така. Бяха добри пари, никога не е имало проблем. Първо започнахме с Мтел и Грашнов, Бог да го прости. После дойде Чорни и Батков. Всичко беше точно. Наско беше директор и никога не сме имали проблеми. 

- Каза Наско Сираков. Следиш ли какво се случва сега?
- Всеки ден ставам и чета български медии. Боли ме, защото съм фен на Левски и ми е на сърце. Боли ме, че 10 години няма титла. И то ме боли заради феновете, които спасиха клуба. Ако не бяха те, сега Левски щеше да не съществува. Не знам дали има друг такъв клуб в света. Наско дойде, когато никой друг не искаше, и прави всичко по силите си. 

- Какви бяха отношенията ти с феновете? Имал ли си някакви неприятни случки с тях?
- Това, което усетих в моята кариера от феновете на Левски, ще го отнеса в гроба. Тяхната любов е неописуема. Не съм виждал нещо подобно. Може би защото съм се раздавал на 100% във всеки мач. Феновете не можеш да ги излъжеш - видят ли, че се раздаваш и даваш цялата си сила за отбора, няма как да не те подкрепят и уважават. Сега, 20 години по-късно, усетих чрез социалните мрежи, че тази любов я има още. Виждам съобщенията, които ми пращат в Инстаграм, как ми споделят, че винаги ще ме помнят. Казват ми, че винаги ще съм част от Левски. Това е най-великото усещане.

- Скоро ли си направи Инстаграм?
- Преди година племенникът ми ме попита дали имам Инстаграм. Казах му, че нямам и той се хвана и веднага ми направи. И оттогава хора от цяла България да ми пишат. Има момчета, които са били на 4-5 години, когато съм играл в Левски. И ми разказват, че не са ме гледали, но бащите им са им разказвали за мен и как съм играл. И обясняват, че винаги ще ме уважават, щом съм се раздавал така и щом бащите им говорят за мен. Това е любов, която няма как да забравя и ще отнеса с мен в гроба. Тези писма и тази емоция ще ме правят щастлив до края на живота ми.

- Защо си тръгна от Левски и отиде в Черно море?
- В началото на 2003 година Муслин докара един играч Симонич. Звънна на Чорни и му каза, че ще доведе по-добър футболист от мен за по-малко пари. Не знам каква му беше целта, вероятно да изкара някакви пари. Отидох направо на "Леге" при Наско и Батков. Казах им директно, че ще играя без пари следващите шест месеца. Без нито стотинка, но искам да им докажа, че имам място в Левски. Обаче явно мнението на Муслин, който искаше да докара точно този играч, изигра роля. Накрая Симонич изигра само три мача за Левски. 

На мен ми се обади покойният Иван Вуцов. Каза ми: Разбрах какво е станало. Отивай при моя син Вили в Черно море. Там ще играеш шест месеца и ще им докажеш. Играхмe един мач на "Българска армия" срещу ЦСКА. Счупиха ми носа в 10-ата минута, а Вили ме пита: Ще можеш ли да играеш?. Кка няма мога?! Останах на терена и победихме с 2:1. Аз съм може би единственият чужденец в историята на Левски, който няма загуба от ЦСКА. За повече от 3 години в първенството имам общо 1 загуба в 50 мача, а общо в Левски в България са ми 4 загубите. 

- Беше ли обиден на някого за раздялата?
- Бях обиден само на Муслин. Казах му: "Шефе, аз имам три титли за три години, а ти искаш да ме изгониш заради някой, когото вземаш заради пари". Но аз съм доволен от себе си - изпълних си изцяло мисията във футбола и в Левски. Постигнахме много с онзи отбор. 

- Поддържаш ли връзка с бившите си съотборници в Левски?
- Да, чувам се постоянно с Пажин, който живее в България. Пантелич е тук и се виждаме постоянно. С Милованович също се виждаме. Поддържам връзка с Гошо Георгиев, с Гонзо, с Мъри, с всички. Всяка година идвам в България. 

- Спомена Мъри. Очакваше ли той да постигне такива успехи като треньор?
- Мъри беше помощник на Люпко и следваше неговата философия, учеше се от него. Знаех, че ще стане голям треньор. Вижте какво направи първо в Левски, а след това и в Астана. Промени изцяло казахстанския футбол. 

- Един друг български специалист - Ивайло Петев, застана начело на Босна. Ще успее ли?
- Ще му бъде много трудно. Футболът в Босна е сложен и някои неща не са добре. Има голямо разделение и на всеки четири години се сменя шефът на футбола. Четири години е сърбин, четири години е хърватин, четири години е мюсюлманин. Босна има много силен отбор като единици, но е сложно. В отбора са само мюсюлмани и католици. Примерно сръбската част на Босна нехае за отбора и подкрепя сръбския национален отбор. Не познавам лично Петев, срещали сме се на терена, когато той беше футболист на Литекс. Желая му успех начело на Босна. Дано има и късмет и да успее.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ