Лили беше класирана на осмо място, след като изпрати много успешна година. Георгиева записа редица победи у нас, а освен това спечели и сребърен медал на Европейския младежки олимпийски фестивал в Тбилиси с национален рекорд на 800 метра от 2:07,89 минути (за момичета под 16 г.).
Полагащата й се статуетка Лили преотстъпи на треньорката си Радмила Станкович, с която сформираха отличен тандем. Решението на Георгиева не е случайно. Станкович днес има рожден ден и остана много доволна от изненадата, която Детето-чудо й направи.
След церемонията Лили Георгиева даде интеревю за БЛИЦ, в което говори за амбициите си през 2016 година.
- Лили, 2015 година е най-успешната ти до момента, какво предстои през 2016-а?
- Надявам се през 2016-а да е много по-успешна. Предстои Европейско първенство за младша възраст, както и Световно за старша. Целта е да стана шампионка. Най-важното е да съм здрава, със сигурност ще дам най-доброто от себе си за постигането на успеха.
- Балканската титла не ти ли е цел?
- О, вече имам три. Колко пъти още да ставам Балканска шампионка?
- Омръзна ли ти?
- Не, че ми е омръзнало, но вече съм за по-високо ниво - Европейско, Световно. В тези титли се целя. Световното за старша възраст ще се провежда в Полша, ще бъде адски трудно.
- Какво още има да надграждаш?
- С г-жа Станкович работим постоянно. Оправям си техниката, килограмите и други неща.
- Преди време имаше проблеми с екипировката, сега как стоят нещата?
- Всичко е наред. Шпайкове, екипировка, витамини, всичко ми е подсигурено. Само условията са тежки, но какво да се прави.
- Как протичат тренировките ти?
- Тренираме изцяло на открито, дори когато има дъжд и сняг. Налага ми се да бягам в кишата, но това е действителността. Тренировъчните бягания не протичат както ни се иска. Налагало се е да газя в сняг до коленете. В студа се опаковам с шапки, ленти... не мога да давам най-доброто от себе си. Ако в Пловдив има зала с 200-метрова писта, ще е перфектно. Сега също мога да тренирам в зала, но е за 100 метра, пълно е с деца. Неудобно е докато бягаш и някой да ти препречи пътя.
- Коя е силната ти дисциплина?
- Няма конкретна. Справям се от 400 до 5000 метра. Може да се каже, че средните бягания са ми силата - 800 и 3000 метра.
- Би ли споделила кой е най-трудния момент от живота ти до момента?
- Загубата на баща ми, почина преди месеци. Най-трудно ми беше, когато си отиде, мъчно ми е. Посвещавам успехите си на него. Вярвам, че винаги е с мен и ме подкрепя отгоре.
- Вярваща ли си?
- Да, често ходя на църква.
- Имаш ли някакъв ритуал преди състезание?
- Винаги съм с кръстче и гривничка. Постоянно са на мен. Също така имам определени шпайкове и чорапи, с които бягам.
- Нашумя с прякора Детето-чудо, чувстваш ли се звезда?
- Прякорът ме задължава да продължавам да постигам успехи. Няма главозамайване. Г-жа Радмила Станкович ме държи здраво стъпила на земята.
- Вече има ли фенска маса зад теб?
- Определено много хора ми се възхищават. Радвам се на голяма подкрепа, за което благодаря на всички.
- В състезанията след кой метър чувстваш умора?
- Последните 100 метра са най-тежките. Тогава всеки натиска и дава най-доброто от себе си.
- Какви мисли минават в главата ти, докато бягаш?
- Нищо не мисля. Концентрирана съм изцяло върху бягането, слушам какъв ми е резултата и нямам търпение да прекося финалната линия.
- Все още ли нямаш конкуренция в България?
- Така е, но съм свикнала. Винаги бягам с по-големи от мен. Но пък така е по-динамично и може би по-бързо се развивам, когато конкуренцията е по-голяма.
- Усещала ли си подценяване от съпернички?
- Първият път може би ме подцениха и си изпатиха. Когато бях седми клас, бяхме на състезание в Добрич. Всичките бяха по-големи от мен, а аз една дребничка. Чух подмятания от сорта "Каква е тази? Нищо не може да направи", чудеха се каква съм, а ги победих и станах шампионка. След това вече гледат сериозно на мен.
- Лекоатлетката Габриела Петрова стана Спортист на България за 2015 година. Кога ще видим и теб с тази толкова желана от всички награда?
- Рано ми е още. Само на 15 години съм. Нормално е и аз да мечтая един ден да стана Спортист на България. Дано когато бъда на годините на Габриела, също да спечеля този ценен приз.
- От какво те лишава леката атлетика?
- Няма купони, няма излизания. Постоянно тренировки, лагери, състезания. Почти всяка вечер си лягам още в 20 часа.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
