ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Помните ли Манчестър Юнайтед Здравков-Левиджов от Свищов? Ексцентричният върл запалянко на английския футболен гранд, който преди се казваше Марин, вече е на 59 години. От доста време не е попадал в медийното пространство. БЛИЦ реши да се свърже с него, а в интервюто, което даде пред медията ни, разказа страховити неща.
- Манчестър, здравей. Oт доста време не си попадал в медийното пространство, как си и с какво се занимаваш?
- Радвам се, че се сетихте за м
ен. Добре съм, вкъщи ме откривате - в Свищов, тук съм роден, тук си живея. Вече от близо година работя в чистотата, боклукчия съм. Събота и неделя са ми почивните дни.
- Гледаш ли мачовете на любимия Манчестър Юнайтед?
- О, разбира се. Заради любимците ми плащам 13 лева отгоре всеки месец за Диемите, за да мога да ги гледам. Не пропускам мач на Юнайтед напоследък. Иначе почти 3 години бях изпаднал в депресия и не ги гледах.
- И за това искам да те питам, тъй като преди време беше писано, че си обмислял самоубийство. Защо изпадна в депресия?
- Много тежко ми беше, майка ми почина, Бог да я прости, един от най-близките ми приятели също си отиде от този свят, мир на душата му. А и заради тъпия коронавирус стоях дълго време без работа. Бях в строителството, каменар бях. Даже, смея да кажа, че в Северна България съм един от най-добрите. Три години не можех да си намеря работа, останах без пари, едва си плащах сметките.
- Как се справи в тежкия период и кой ти помагаше?
- Бог ме пази, той ми помогна да оцелея. Приятели почти нямам. По-голямата част от обкръжението ми починаха. Преди почти година ми предложиха да работя в чистотата и приех. Да, малко пари дават, но поне са сигурни и с тях мога да покривам разходите.
- Каква е заплатата ти?
- Минималното получавам, към 500 лева чисто.
Winbet - на един клик разстояниe! (18+)
- Няма ли вариант да се върнеш в строителството и да печелиш повече пари?
- Лятото ще стана на 60 години,
няма за къде вече. Иначе все още ми казват, че съм здрав като бик. Който ме познава, знае, че съм силен човек. Цял живот съм спортувал, обаче като дойде този момент, вече е съвсем друго - годинките са много, депресията...
- Защо каза "тъпия коронавирус"? Ковидът ли отне живота на майка ти, Бог да я прости?
- Защото за мен коронавирус не съществува. Майка ми почина преди това - 2019 година. Тогава изпаднах в депресията. А и се натрупаха доста неща. Цяла нощ стоиш сам, тежко е, минават ти най-различни мисли. Един приятел ми беше уредил работа на морето, но не се получиха нещата. Отидох, бях общ работник на един плаж. Работата ми беше да чистя боклуците. Изкарах само две седмици и се прибрах в Свищов.
- Наистина ли ти мина през ум да посегнеш на живота си?
- Е, сега като се замислям - няма как да го направя. Аз съм вярващ човек и знам какво означава самоубийството. Това е огромен грях. Но имаше период, когато всеки ден си мислех само за смърт, за какво живея, бях много отчаян.
- Горе главата и повече да не чуваме подобно нещо!
- Приятелю, аз около три години не бях се усмихвал. Бях като сянка. Нямаше на какво да се усмихна и защо ми е този живот? Наистина бях подготвил въжето, сега е долу в мазето. Беше ми писнало, добре, че не дойде този момент.
- Не си го помисляй повече, моля те!
- Благодаря, приятелю.
- Решил си да си смениш името след финалa в Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Байерн през 1999 г. нали?
- Тогава го реших твърдо. Иначе още от ученическите години мечтаех да се казвам Манчестър Юнайтед, но по комунистическо време нямаше как да стане. На финала 1999 г. Байерн като поведе, се разплаках. Много плаках, молех Бог да обърнем мача и той чу молитвите ми. След като стана голямото чудо, си казах, че ще направя нещо за любимия ми отбор. Беше ми ясно, че няма как да бъда футболист на Юнайтед, така че реших да си сменя името, за да докажа обичта си към клуба.
- Разкажи за футболната ти кариера.
- Бях доста талантлив футболист като малък. И все се надявах да стана голям играч. Бях юноша на Академик (Свищов). После 30 години ритах по селата. 2005 година обаче се отказах, след като скъсах ахилес. Случи се в мач на малки вратички в Свищов. Операция ми правиха, пет месеца се възстановявах и не можех да работя, бях в строителството тогава. Много обичах да играя, но няма как с тези контузии. Сега, като видя топка, и направо откачам.
- Колко пъти си посещавал "Олд Трафорд"?
- Три пъти. Първият беше 2007 година. Приятели от Лондон имаха нужда от ремонт на къщата, платиха ми самолетния билет и отидох да им помогна. Влюбих се в Англия. Преди да замина, вече бях започнал делата за смяната на името ми. И много се бях ядосал на нашата правосъдна система, че не ми позволяват да бъдат Манчестър Юнайтед. Аз като дете съм кръщаван в католическа църква и като отидох в Лондон, реших да си направя кръщене. Приятелите ми платиха всичко на свещеника, изкефих се много. Вечерта след кръщенето празнувахме, че вече съм православен християнин. В Англия от Марин станах Манчестър Юнайтед Здравков-Левиджов. След това приятелите ме заведоха на "Олд Трафорд", беше ненормално преживяване. Емоциите, които изпитах, остават спомен за цял живот. Приятелите ми също така ми намериха много високоплатена работа в строителството, но се върнах в Свищов. С документа от църквата в Англия обикалях по съдилищата у нас, за да ми сменят името. Може би 20 дела имах, скъсаха ми нервите и се отказах повече да се занимавам. Така останах Манчестър Юнайтед Здравков-Левиджов, а исках да съм само Манчестър Юнайтед и това име да бъде на личната ми карта. Все още не съм чул в цял свят да има някой друг с името Манчестър Юнайтед.
- Oще ли си с татуировката на Манчестър Юнайтед на челото?
- Да, не е мръднала. Едно момче - свищовлия, ми я направи 2014 г. Пет-шест години ми се въртеше тази идея в главата, преди да я осъществя - емблемата на Юнайтед на челото ми.
- Другото ти ходене до Манчестър е за снимките на филма, който Стефан Вълдобрев направи за теб. Спечели ли нещо от продукцията?
- Да, също уникални емоции. Нито лев не взех за филма. Никога не е ставало и дума за пари. Това е любовта ми - Манчестър Юнайтед. И смятам, че се получи уникален филм. А след това приятелите ми викаха, че съм тъп, че е трябвало да взема пари за филма. Аз обаче го направих от сърце. Всеки път плача от щастие, когато съм на "Олд Трафорд" - до любимия отбор. Плаках от щастие и след като си татуирах емблемата на челото.
- Имаш скъп спомен от Димитър Бербатов - негова фланелка на Юнайтед.
- И тази случка беше уникална. С Бербатов се видяхме на "Олд Трафорд", когато снимахме филма. Той и Емил Данчев ми уредиха пропуск за ложата, стоях зад великия сър Алекс Фъргюсън на официалната трибуна.
- Поддържаш ли връзка с Бербатов?
- Не.
- Ако сега го видиш отново, какво ще му кажеш?
- Че го обичам и няма да го забравя никога. Той може би не ме е забравил, но аз не съм досадник да го безпокоя, така съм възпитан.
- Кой е любимият ти футболист на Манчестър Юнайтед?
- Джордж Бест е един от най-големите, но не съм го гледал. Като бях дете, баща ми казваше, че Манчестър Юнайтед е най-великият отбор, той ме запали да заобичам клуба. Гледах английското първенство на един черно-бял телевизор. После Дейвид Бекъм и Ерик Кантона ми бяха любимци. Райън Гигс обаче е най-големият ми любимец, помня го още от 17-годишен. На Бекъм пък бях кръстил едно от котетата ми. Беше женско, но го кръстих Бекъм, почина 2014 г. Интересното е, че роди 86 котета, беше много плодовита. Самичка ме намери - беше зимата, вървеше след мен по улицата, дойде до вратата ми и я прибрах. След това едно от котетата го кръстих Рашфорд, когото също харесвам.
- Радват ли ти се хората в Свищов?
- Свищов е станал село. Има случаи, когато се разхождам по улицата и не срещам нито един човек, не е като едно време.
- За какво мечтаеш?
- Да съм жив и здрав, да имам работа, за да мога да си плащам сметките. А и сериозно вече се замислям да напиша книга за лудите преживявания през живота ми до момента. Най-вече тези, които са свързани с Манчестър Юнайтед и са ми спомен за цял живот. Обещах на гроба на най-добрия ми приятел, че ще напиша книга, всичко ми е в главата, ще видим дали ще осъществя идеята.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Филмът за Манчестър от Свищов:
