Тя е от най-усмихнатите жени, които можеш да срещнеш по улиците на Хасково. Още на пръв поглед се набива на очи като стилна дама. Твърди, че хората не я разпознават като една от най-известните майки в държавата, защото най-добрият български тенисист и многообещаващата звезда от световен калибър Григор Димитров й е син. Зад деликатното поведение и заразяващата непринуденост на учителката по физическо в езиковата гимназия Мария Димитрова обаче прозира твърдост, на която трудно можеш да се противопоставиш.
   
За това какво е да си майка на известен син. За гордостта, но преди това за грижите, за родителството и вярата в новото поколение, за подкрепата и устоите в семейството. С поздрав и пожелания към всички жени и майки за празника им, е интервюто на една майка, извън прожекторите насочени към звездното й дете.

- Г-жо Димитрова, вие самата сте волейболистка, в разцвета на кариерата си сте се посветили на отглеждането на  Григор и израстването му като спортист. Какви са били саможертвите ви за успеха на Гришо и превръщането му в едно от най-популярните  имена в световния спорт?
- Не бих казала саможертви. В живота си всичко съм правила всеотдайно. Така, че не съм чакала някаква възвращаемост. А това, че синът ми е известен, не ме е променило като човек. Той е известен сега, но вчера не беше. Оставам здраво стъпила на земята. На това съм учила и Григор, така съм го възпитавала, защото е ясно, че децата приемат примера на родителите си. Най-важните качества един човек гради в семейството си.

- Кое е най-важното качество, което държахте да формирате у него  като малък?
- Честност, труд и борба. Винаги съм му казвала, че борбата е надпревара. И също, че колкото е по-скромен човек, получава повече.

- Пожелавала ли сте някаква друга съдба за сина си, спокоен живот на реализирал се човек, например?
- Не, никога всъщност не съм мислила каква ще е съдбата му, никога не съм знаела, че ще стигне дотук. Заради графиците на тренировките и турнирите, които с времето стават все по-тежки и напрегнати, обаче времето ни все повече ни заключва пред екрана. Това е и част от цената на известността: виждаш го, но не можеш да го докоснеш, знаеш, че е добре, но можеш да съпреживееш неговата любов или страдание. Това е и най-голямата тъга за майките на популярните хора - че децата им в повечето случаи са далече.

- Докъде стигат майчините сили тогава?
- Те са необятни.

- Казвате се Мария, има обаче и още една Мария в живота на сина ви, някаква орисия ли е това за Григор - все Марии да са около него?
- Не знам, не мога да кажа, по-скоро е някакво съвпадение.

- Как оценявате спортната  форма, в която се намира Гришо в момента?
- Не мога да кажа. Нещата ги преценяват треньорите и професионалистите. Винаги съм казвала, че всеки трябва да върши работата, от която най-много разбира. Аз не съм специалист по тенис и затова не мога да кажа. Ако погледна от камбанарията на негова майка обаче той наистина претърпя една огромна трансформация напоследък. Много израсна.

- Гришо е много емоционален, много различно реагира в сравнение с други спортисти от висок ранг, на какво се дължи това?
- Всеки българин носи това емоционално зрънце в себе си. Ние сме с други ценности, възпитаваме децата си по различен начин, връзката със семейството при нас е много силна. Включително и на Григор с мен, баща му, с дядо му - моят баща. Той се има много с брат ми, с леля си, която е моя близначка. Физическите му данни са наследство от рода ми от Червен бряг. От баща ми, дори по-назад - от моя дядо. Прадядото на Григор беше висок, кокалест. Радвам се, че Григор е добър човек. В живота трупаш опит, ставаш все по-добър. В спорта е същото - стремиш се към следващия етап на развитието си, но това става с много труд.

- За какво си мечтаете сега, като жена с пораснало дете?
- Като малка мечтаех да стана учителка. Тази мечта я реализирах. Години наред вече съм в езиковата гимназия сред прекрасни млади хора и колеги. Но като майка мечтите ми са свързани с детето, на каквато и възраст да е то. На мен най-голямо удоволствие ми доставя да гледам играта на Григор. Обичам да бъда там - на кортовете, да усещам атмосферата. Да съм на мястото на събитието, да дишам този въздух, да съпреживявам емоциите. Когато той беше в Австралия например, а аз пред малкия екран, все си казвах: Блазе на тези хора, които са там! Завиждам им за това.

- Защо хората толкова много харесват сина ви? Дори когато пада, пак го обожават?
- Защото е естествен, защото е добър човек. Така сме го възпитавали, много силен пример за добър човек за него е бил моят баща. При Григор няма грубости, няма помпозност. Когато му връчиха купата в Акапулко, естествено бях много радостна, но като майка се почувствах изключително горда с него, заради дребен жест, който направи към дамата, която му донесе купата. Тя му я подаде и тръгна да се оттегля. Въпреки екзалтацията си Гришо я забеляза с периферното си зрение и я повика, върна я за снимка. Ето, в тези дребни неща, в детайлите, е смисълът, това те изразява като човек, такъв, какъвто си всъщност.

- Много са примерите, които показват, че в днешно време жената е много еманципирана и вече е фактор в сфери, които допреди години бяха табу за женския пол, вие на какво мнение сте?
- Жената видоизменя облика си, става все по-силна. Днешната жена е по-смела в желанията си, в стремежите си да подобрява собствената си роля.

- Какво бихте казала на другите майки на известни хора?
- По-скоро искам да се обърна към всички жени - няма значение дали са известни или не. Уважаеми майки, пожелавам ви да имате жаждата да възпитавате децата си в стремеж да търсят таланта си. Като учител цял живот работя с деца и съм убедена, че всяко от тях има някакъв талант. Голямата роля на родителя е да провокира развитието на този  талант. Другото важно нещо е да следвате децата си, не да ги карате те да следват вас.

- Но къде е тази тънка граница между налагането на родителската воля и правото на избор на детето, когато, както се казва, талантът е „хванат за ушите“, но го няма желанието за труд?
- Много често има такъв момент, особено в тийнейджърска възраст. И при Григор е имало такива моменти, разбира се. Според мен родителите не трябва да се налагат, а просто да изчакат този момент да отмине. Родителите трябва да бъдем по-умерени.

- На какво се научихте от вашето дете и от тези, с които работите в училище?
- Най-ценното, което синът ми и моите деца от Езиковата ми дават, е възможността да бъда като тях. Научиха ме да приемам техния модел, да се изразявам като тях. Смятам, че всяко предишно поколение трябва да умее да се обновява чрез настоящото. Трябва да се научим да променяме неписаните закони с лекота, за да имаме добър диалог с младите хора. И никога да не забравяме, че всеки е индивидуалност. Най-важното е винаги да им казваме, че могат. Да ги нахъсваме да не се отказват. Опитай! Направи го!  Можеш, докажи го! Най-добрият си! Така продължавам да говоря и на Григор, и на учениците си.
Интервю на М. Манолова, haskovo.net