Датата е 18 май, а годината - 2013-а. Мястото е стадион „Георги Аспарухов”, където в трибуните една обезумяла от емоции фигура гледа трескаво часовника си и изригва победоносно след последния съдийски сигнал, който ознаменува победата на "Левски" над Лудогорец. Този човек е Никопай Митов, който в споменатия момент беше направил "сините" шампиони. Същият този човек беше изгонен сред феновете от съдията, след като нахлу на терена при гола на Станислав Ангелов в последната минута. След дербито на „Герена" футболисти, шефове и фенове отпразнуваха тази виртуална титла. Някой дори уточни, че тя е първата от знаменита серия трофеи, които "Левски" на Ники Митов ще завоюва. „Да режат с трион месо от мен, няма да усетя", каза седмица по-късно същият този Митов, след като „сините” се провалиха нечувано, немислимо, ужасно срещу Славия на „Герена” и изпуснаха една спечелена титла.

Няколко месеца и два мача по-късно Ники Митов беше уволнен заради провала срещу тотално анонимния тим на Иртиш в Европа.... Оттогава той не е говорил пред медиите. Митов се съгласи да отговори на въпросите на „Меридиан Мач” преди един емблематичен за него и „сините” фенове сблъсък от миналия сезон – днешното дерби със "Славия".
 
- Г-н Митов, починахте ли си след драмите в "Левски"?
- Да, починах. И в момента чакам оферти към мен. В нашата професия е така.

- Защо толкова дълго време не говорихте?
- Следващия въпрос.

- Предстои дерби Славия - "Левски". Какво е първото нещо, което ви идва на ум?
- Безспорно последният мач между двата отбора. Изпуснахме да станем шампиони, което беше много тежък удар, както за нас, така и за привържениците на "Левски". Този мач повлия и за отпадането от Иртиш. Смятам, че и до ден-днешен тегне над отбора. Това е едно петно върху футболистите, което влияе много.

- Може ли да се каже, че "Левски" има да си връща на Славия?
- Във футбола няма какво да връщаш. Човек е по-амбициран в такъв мач. Няма никакъв смисъл да се търси някаква вина в Славия заради изпуснатата титла. Те хората излизат и играят. Били дали огромни премии на „белите"... По-добре ли е да влияят други фактори? За мен това с премиите е по-добрият вариант и не може да ни бъде като оправдание. Знам, че "Левски" ще играе за победа в събота. Същото важи и за Славия.

- Евентуална победа с 5:0 за "Левски" на „Овча купел" ще измие ли срама от 1:1 на „Герена"?
- 5:0 няма да върне титлата. Това 1:1 въобще не трябва да минава през главите на футболистите. Трябва да се гледа напред. Беше много тежко след предишния мач със Славия. Ние имахме 2 греди, 3-4 чисти положения. Станислав Ангелов също липсваше много, но така е във футбола. Никой не очакваше да се получи това. За съжаление без атака, с един автогол... изпуснахме титлата. За мен това ще е голям урок.

- След мача ми казахте, че и с трион да ви режат месо от тялото, няма да усетите. Колко време ви държа това чувство след мача?
- До ден-днешен се сещам за този мач. Неприятно, но трябва да продължиш, взел съм си поуки.

- Отчитате ли някаква грешка, която сте допуснали в мача?
- Може би трябваше да бъдат по-мотивирани футболистите, по-концентрирани, защото имахме своите шансове, но ги пропиляхме. Не знам обаче как футболистите мо­же да са по-мотивирани и концентрирани, когато титлата зависи само от един мач и той се играе пред собствена публика.

- Щяхте ли още да сте треньор на "Левски", ако бяхте били Славия на „Герена"?
-Да, ако бяхме спечелили титлата, още щях да съм треньор на "Левски". Аз за себе си отчитам една голяма грешка. След мача със Славия не трябваше да оставам на „Герена". Не трябваше да оставам старши треньор. Трябваше да хвърля оставка. Това беше най-правилното решение, но бях много амбициран да вдигнем класата на отбора, да станем шампиони следващата година... Сега, като мина известен период, осъзнавам, че трябваше да се оттегля след този мач. Психологическият удар беше страхотен за всички - за привърженици, играчи, треньори, въобще всички в клуба. Шокиращият „хикс" със Славия влияе негативно на футболистите и до ден днешен.

- Като стана дума за психологически удар, Димитър Везалов продължава да е на „Герена". Правилно ли е това, като тук въобще не визирам футболните качества на защитника?
- Аз имах разговор с Везалов няколко дни след мача. Казах му, че ще му бъде много трудно да преодолее автогола. Дадох му за пример Иво Иванов. Той каза, че ще го преодолее, но аз бях взел решение да го освободя. Мисля, че беше правилно да напусне "Левски". Но имах един разговор с човек от клуба, преди да започне подготовката, след който беше решено Везалов да остане в отбора. За да бъда честен ще кажа, че случаят „Везалов" беше единственият, в който ми беше повлияно отгоре.

- Кой беше човекът, който ви повлия?
- Предпочитам да не казвам.

- Вече няколко месеца след уволнение­то чувствате ли се ка­то бушон в ръцете на Сираков, Тонев и Батков, който беше пред­виден да изгори?
- Не, аз съм с добри чувства към всичките. Всеки един от тях ми е подавал ръка преди то­ва. Така че... точно бу­шон не мога да кажа. Грешката ми беше, че не си тръгнах след ма­ча със Славия.

-Оттогава чували ли сте се с някои от тях?
- Чухме се с Иво То­нев. Те в момента имат много работа. Виждате какво е положението в клуба, трябва да се вдига отборът, имат проб­леми. Ни­що не се знае, коле­лото се вър­ти.

-Според вас, без уволнение­то на Илиан Илиев и вашето назначава­не, "Левски" щеше ли да играе два фи­нала?
- Трудно ми е да отго­воря на този въп­рос. Знам само, че в един момент ни бяха тотално отписали, а в следва­щия играхме два фи­нала - за тит­ла и ку­па. Аз през цялото вре­ме бях убеден, че ще вземем трофеите. Ка­зах това и на Илиан, когато ме назначиха. Не съм се съмнявал и за миг в титлата. Дори и след злополучните мачове с Пирин (ГД) и Монтана не ми е мина­вало през главата. Лич­но аз за себе си бях сигурен, че ще станем шампиони и ще вземем Купата, аз затова и ос­танах. Но за себе си бях сигурен. Даже вечерта в 22,00 часа из­виках Мариян и Топузаков и седнахме в едно кафе и им казах на тях, че ще станем шампио­ни и ще вземем Купата и трябва да предадем тази мисъл на футбо­листите.

-Защо при Илиан Илиев отборът играе­ше ужасно и изгуби всички дербита, а при вас същите футболис­ти биха ЦСКА, Лудо­горец и Литекс в Ло­веч и бяха на крачка от титлата?
- Аз ценя Илиан като треньор. Няма да кажа лоша дума.

-Тук не говорим за Илиан Илиев, а за "Левски". Как успяхте да вдигнете светка­вично един затънал отбор?
- Бях много мотиви­ран за успехи. Още на другия ден говорих с всички футболисти по­отделно. Извиках Ста­нислав Ангелов и Йовов и им казах, че разчитам много на тях. Стиснахме си ръцете и си казахме: каквото би­ло - било. Те двамата много помогнаха. Каз­ват, че сме победили ЦСКА и Лудогореи с късмет, но това не бе­ше точно така. Да, го­ловете паднаха в пос­ледната минута, но за да стане това, ние тър­сихме победата докрай и топката беше в нас.

-Може би завинаги ще останете във фол­клора на "Левски" с уникалното си изра­жение в последните минути на мача с Лу­догорец. Какви мисли тогава ви минаваха през главата?
- Тогава напра­вих грешка, че нахлух на терена в радостта си от гола. Не ус­пях да се въз­държа и съдия­та ме изгони. То­ва са неща, които не се забравят. Не съм сигу­рен, какво съм си мислил тога­ва, но знам, че най-вече гледах колко секунди ос­тават до края на срещата, подобни моменти на върховни емоции не се забравят. Гледал съм многократ­но мачовете с Лудого­рец и Славия, а емоци­ята е почти същата.

-Кое дерби сте гле­дали повече - със Славия или Лудого­рец?
- Не мога да кажа точно, но съм ги гле­дал по над 10 пъти.

-Предвид слабото представяне на "Левски" от началото на се­зона, назначението на Славиша Йоканович вдигна ли класа­та на отбора?
- Всеки треньор си има виждания... нямам право да коментирам Иоканович.

-Тук не става дума за сърбина, а за "Левски". По-силен ли беше отборът, когато вие бяхте треньор или об­ратното?
- Това не искам да го коментирам, трябва да го каже друг човек. За мен онзи мач със Сла­вия още влияе негатив­но на футболистите. То­ва трябва да се пре­махне. Играчите тряб­ва да се освободят от тази тежест. Виждат се нервни изблици, а това се получава, когато не са сигурни в себе си. Аз пожелавам успех на "Левски". Дано да станат шампиони. От друга страна, оби­чам отбори, които атакуват, които пресират. Ако можех да повторя мачовете с ЦСКА, Сла­вия, Литекс, Лудогорец, щях да ги изиграя по същия начин - преса от 1-вата минута, особено на „Герена". В Лудого­рец играят от доста време заедно, имат синхрон и ако ги оста­виш да играят, трудно можеш да ги победиш. Да, миналия сезон на „Герена" имаха две по­ложения, но те дойдо­ха, след като промених схемата и останахме с трима в защита. Пратих всички в атака, защото нямаше значение дали мачът ще остане 0:0, или ще паднем 0:1. В крайна сметка бихме.

-Имаше огромна разлика в играта на "Левски" срещу Лудо­горец на „Герена" ми­налия сезон и този. Йоканович беше изб­рал доста предпаз­лива дори импотен­тна тактика срещу шампионите?
- Явно Иокано­вич искаше блокът да му е по-назад, да играе на конт­раатака. Всеки треньор си има виждания и не трябва да се казва кое е пра­вилно и кое не. Аз лично, ако утре играя с Лудогорец, ще ги пресирам от 1-вата минута.

-Наско Сираков постоянно повтаря, че настоящите футболисти не стават за "Левски", а Йоканович иска 8-9 нови попъл­нения. Как се чувст­ват играчите след по­добни думи?
- Това трябва да пи­тате футболистите. Аз мога да кажа, че със същите футболисти ние станахме шампиони. Казвам „станахме", за­щото реално погледна­то мач като този със Славия, който завърши с автогола на Везалов, става веднъж на 100 000. Иначе, когато бях треньор, тези футбо­листи биха всички -ЦСКА, Литекс в Ловеч, Лудогорец и бяха хва­нали титлата.

-Толкова ли са сла­би играчите, че това трябва да се напомня на тях и феновете след всеки мач?
- Аз лично, като тре­ньор, не бих имал сме­лостта да кажа, че мо­ите футболисти не ста­ват. Ти разчиташ на тях. Аз винаги съм си уважавал футболисти­те. Защото от един иг­рач можеш да извле­чеш максимума. Точно това е работата на тре­ньора. Всеки е с разли­чен характер, но ти трябва да направиш така, че да извлечеш максимума от него. Аз се гордея, че им бях треньор, защото дава­ха максимума от себе си във всеки мач.

-Сега максимума ли дават?
- Не, могат още.

-Преди началото на този сезон вие исках­те само два трансфе­ра - двойка централ­ни защитници. Така и не ви бяха осигурени. Според вас провалът с Иртиш до каква сте­пен се дължеше на този факт?
- Провалът с Иртиш беше последствие от този със Славия. Оттам дойде огром­ното напрежение и разконцентриране в от­бора. Карвальо не бе­ше вече в "Левски", гла­вата му беше някъде другаде, защото иска­ше трансфер. Не успях­ме да картотекираме Цецо Генков за този мач. Първото полувре­ме на мача с казахите на „Герена" играхме много добре. През вто­рото пък изпуснахме дузпа. Там ни провали­ха две индивидуални грешки на централните защитници. Не обвиня­вам никой. После дори и с 10 човека от 12-ата мин. доиграхме мача в тяхната половина.

-Как ви се видя ре­шението да бъдат из­гонени Мюлдер, Сип­ва, Лопес и Рамос?
- Така са преценили. Не мога да го коменти­рам, защото не знам точните обстоятелства довели до тази чистка. Аз не бих изгонил Силва, Мюлдер, Рамос и Лопес.

-Смятате ли, че бяхте готов да стане­те старши треньор на "Левски"?
- Да. Човек обаче се учи всеки ден, няма безгрешни хора. Но аз съм израснал в този клуб и винаги ще бъда от "Левски". Разбира се, където работя, ще за­щитавам интересите на съответния клуб. Но ня­ма човек в България, който, ако го поканят в "Левски", да откаже.

-Смятате ли, че ня­кой ден ще се върне­те?
- Амбициозен човек съм и винаги ще ми е цел да бъда треньор в голям отбор като "Левски". Да, ще се върна.

-Къде според вас е основата на кризата на „Герена"?
- Не искам да комен­тирам. Нямам право и не искам.


-Кое е най-правил­ното решение, което ръководството тряб­ва да вземе?
- Те си знаят.

-Обвиняват ви, че отборът е в слаба форма заради вашата подготовка. Как ще отговорите?
- Няма какво да се оправдавам. За мен то­ва обаче не е вярно. От старта на подготовката до първия мач с Иртиш имахме три седмици. Имах две опции - или да пусна играчите една седмица и да ги викна да тренираме, или да им дам две седмици. Като дори имахме национални играчи като Влади Гаджев, които дойдоха с още седмица закъснение. Предпочетох да дойдат футбо­листи, които са отпочинали, отколкото да тре­нирам невъзстановен отбор. В последния ме­сец и половина от ми­налия сезон играехме в цикъл сряда-събота, имаше контузени и за подготовката имаше неща, които трябваше да се довършат. Дори когато се връщахме от Иртиш, казах на Наско, че цялата подготовка е съгласувана с Ясен Екимов, той я знае, бяхме просто принуде­ни да я направим по та­къв начин. Трябваше да съберем тичания, да форсираме някои не­ща... Остана ни работа и след като бяха започ­нали официалните ма­чове. Сираков ми от­върна, че ще ме свър­же с треньорите, за да уточним тези неща, за­щото бяха важни. Но някои ме обвиняват и се оправдават с подго­товката. Ние срещу Ир­тиш останахме от 12-ата минута с човек по-малко и играхме само в тяхната половина. Да­вам ви друг пример -Владимир Гаджев иг­рае в националния от­бор по 90 минути на добро ниво. На него не му пречи подготовката, нали? Само в България, когато дойде нов треньор,започва да се оплаква от подготовката. Този филм съм го гле­дал преди 4 години, ко­гато бях помощник на Емил Велев и след нас се появи Ратко Достанич. Тогава се оправда­ваше с нас, но истина­та е, че от нашата инерция тимът отстра­ни Баку и взе Суперкупата.

-Как ще коментира­те и факта, че фенове­те ви изпратиха доб­ре въпреки отпадане­то от Иртиш?
- Аз винаги съм ува­жавал феновете. След отпадането отидох на „Герена", защото няма от какво да се притес­нявам. Отидох да си взема колата и хората ме изпратиха, без да има никакви проблеми. 3-4 дни след това ми се обадиха от фенклуба и ме поканиха да отида, но не успях тогава. Трябваше да се видя с тях. Винаги ще обичам тази публика. И да ви­каш „оставка" е нормално. Всеки има пра­во на мнение. Когато ръководството реши, ставаш и си тръгваш. Но отборът е силен с феновете. Аз ги използ­вах, за да вдигна отбо­ра. Благодарение на тях победихме и Ли­текс, и ЦСКА, и Лудого­рец. Те подкрепяха от­бора до последната ми­нута, но и футболистите показваха, че искат по­бедата до последно.

-Имате ли съмне­ния, че когато бяхте на „Герена", някой е работил срещу вас?
- Такива мисли не са ми минавали. Станеш ли мнителен, си умрял.