Преслав Боруков е на 19 години и сред водещите нападатели на тима до 23 години на английския Шефилд Уензди. Офанзивният футболист е на Острова вече няколко години в академията на клуба, след като преди това бе част от ДЮШ на Левски.
Боруков даде интервю пред БЛИЦ, в което говори за живота в Англия, за футбола и това, което е научил.
- Как си? Предполагам вече отдавна свикнал с живота в Англия...
- Добре съм, благодаря. Вече три години и половина съм тук. Ще стоя до началото на май, когато свършва сезонът. След това ще обсъдим с моя агент какво ще правим, тъй като ми изтича договорът.
- За момента някой от клуба говорил ли е с теб за удължаване на договора?
- Преди година и половина подписах професионален договор. Те искаха да бъде за 2+1, но аз подписах само за 2 години. Към момента има отбори, които ме следят и са говорили с моя мениджър, но ще изчакам да видя как ще се развият нещата. Има време...
- Твоето желание е да останеш в Англия, предполагам?
- Всичко ще бъде обсъдено с агента ми, защото всичко е строго индивидуално и въпрос на разговори. Няма как да кажа „да” или „не” на този въпрос. Всичко зависи от клуба и офертата.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
- Как те промени живота и футбола в Англия за тези години?
- Футболът ме научи, че малките детайли са много важни. Движението с топка и без топка е много важно. От основно значение е физическото състояние. В България не се набляга толкова на тактиката и на физическото състояние и може би в тези два фактора израснах най-много в Англия. Освен това във Висшата лига и Чемпиъншип са едни от от най-добрите играчи в света. Още на 17 години имах възможност да играя срещу футболисти като Мамаду Сако, който е френски национал, и много други от неговата класа. Преди два дни играхме контрола с Манчестър Юнайтед и се изправих срещу един от най-добрите защитници в света – Ерик Байи... Независимо как ще ми се развие кариерата следващите години, мога да кажа, че тук натрупах безценен опит.
- Ти реално в мача си играл срещу него. Трудно ли ти беше?
- Определено си личеше класата му. Беше много бърз и чете играта – предричаше стъпките, които нашият отбор ще направи в атака. Беше 2-3 хода пред нас винаги. Това се е натрупало с опита, който е добил през годините.
- Много по-различни ли са момчетата в Юнайтед спрямо Шефилд?
- Не е голяма разликата. Ние играхме срещу основния състав на тима на Манчестър Юнайтед до 23 години, но резултатът показа, че няма голяма разлика – 1:1. Знаете, че в Англия всеки може да победи всеки и двубоите са много оспорвани.
- Толкова ли са запалени по футбола в Англия феновете? Виждаме, че дори на мачове от Лига 1 и Лига 2 стадионите са пълни и има по над 15-20 хиляди души...
- Разликата е, че за англичаните са най-важни мачовете в първенството. Няма значение коя лига. В Европа хората гледат Топ 5 на първенствата – Ла Лига, Серия „А”, Бундеслигата, Лига 1 на Франция и Висшата лига. Тук хората не са заинтересовани толкова от мачовете в първенствата извън Англия. Повече ги интересува Лига 1 или Лига , отколкото мачове в Ла Лига, примерно. И идват наистина много хора. На мачовете на нашия мъжки отбор се събират средно около 25-30 000 души.
- Голяма ли е враждата в Шефилд – Юнайтед срещу Уензди? Как ти се струва дербито между тях?
- Като всяко едно голямо дерби в Европа и света. Важно е да победиш големия съперник. Дори да направиш слаб сезон, ако си победил съперника през сезона, повечето хора са доволни и за тях това е важното. Като Левски и ЦСКА в България.
- А битките във вашата възрастова група какви са?
- Нашите мачове се водят, че са за U23, но реално играчите са до 21 години. Почти във всеки мач в отборите има играчи от мъжките състави. Получават се здрави мачове и нивото е много високо в тях.
- Все още очакваш мач за първия отбор на Шефилд...
- Да, нямам официален мач, но играх в една контрола с Линкълн Сити през лятото.
- Отварям спортните сайтове, за да се информирам за всички отбори и за случващото се. Следя как се развиват нещата, но не задълбочено. И не мога да изкажа конкретно мнение. Даже не мога да кажа, че имам любим отбор. Аз съм си левскар, но не съм някакъв краен запалянко.
- Имаш един лагер в младежкия ни национален отбор. Някой скоро обаждал ли ти се е, казвал ли е, че те следят и може да получиш повиквателна?
- Да, имам един лагер в Украйна. Никой не ми се е обаждал и не съм говорил с никого. Аз тренирам и играя, а ако селекционерът на младежите прецени, че ще бъда полезен, съм готов да се отзова. Смятам, че съм нестандартен нападател и с натрупания опит тук мога да бъда полезен. Имам физическите данни и опита, с които да помогна на отбора.
- Как протича един твой ден в Англия?
- Отивам около 10 часа на базата. Правим фитнес около половин час, но не всеки ден. После правим тренировка максимум час и половина. Закусвам и обядвам на базата и към 12:30 съм приключил. Към 14 часа съм си в нас вече. Мачове имаме събота или понеделник, а след тях правим възстановяване на следващия ден или имаме почивка. За цялата седмица се натрупват четири тренировки, един мач и два почивни дни.
- А в тези свободни дни как си прекарваш времето?
- Често ходя да потренирам. Хапвам навън, ходя до мола. Или вкъщи гледам някой филм. От време на време вечер на ресторант.
- Много ли сте чужденците в школата? И с местните момчета ли си по-близък или с тези като теб, които не сте от Англия?
- Има доста чужденци – аржентинци, косовар, холандци, шотландци, гамбийци. Има много... С всички съм близък и поддържам нормални отношения. Важно е да ми е приятно да си общуваме.
- Наскоро избухна скандал с едно парти на играчи на Манчестър Сити с много момичета. В школата как е? Позволяват ли ви да се отпуснете, да ходите на бар или парти?- Това е изцяло предпочитание на футболиста. Ние сме ангажирани до 12:30, а след това всеки прави каквото си иска. Всеки има глава на раменете и преценява какво да прави, не ни следят.
- Имаш ли приятелка – някое местно момиче или може би българка?
- Не.
- Разпознават ли те в града хората, спират ли те по улиците?
- В Англия футболистите са разпознаваеми. Често ми се случва да ме спрат на улицата и да ми казват „здравей”. Често просто минават покрай мен и се обръщат „Borukov, hi”. Има такива, които искат снимка или ме разпитват за клуба.
- Лесно ли ти изговарят името и фамилията?
- Има на моменти малко трудности. На мачове не могат да ми кажат цялото име Преслав, а ми казват Прес. И понякога не знам дали казват Прес като да пресираме или Прес, за да се обърнат към мен.
- Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров направиха име в Англия. Разпитват ли те за тях?
- Най-често като кажа откъде съм, ме свързват с Бербатов и Стоичков. Тях ги свързват най-често с България.
- След мача България – Англия 0:6 и расисткия скандал, отрази ли ти се на теб всичко случило се? Някой попита ли те дали сме расисти или нещо по тази тема?
- На другия ден имаше леки шеги от съотборниците ми заради резултата. Мен обаче не ме е срам, че съм българин и ходя с високо вдигната глава, независимо какво се случва в България и независимо от хората, които направиха това на мача с Англия. Англичаните не са глупави, знаят, че това беше прекалено преекспонирано. И ние, и те знаят колко се говореше преди този мач точно за расистки скандали и се подготвяше това. Но в Англия също имат голям проблем с това. Наскоро имаше подобен мач от Висшата лига, преди това и на друг двубой от по-долните дивизии. Това не е за първи път.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ
