Журналистът Любослав Лозанов от Диема бе определен за победител в анкетата на БЛИЦ за най-добър футболен тв коментатор за изминалата 2016 година. Той превзе първото място с 670 точки. Втори остана доайенът Борис Касабов (bTV, Филм+) с 563 точки, трети е Мирослав Арабаджиев (Диема) 488.

Любо Лозанов получи плакет в редакцията на Агенция БЛИЦ, а след това отговори на нашите въпроси. Той е роден на 15 септември 1993 година във Враца. Завършил е журналистика в Софийския университет през 2016 година. В Нова телевизия е от 2013 година, като първата една година е на стаж. Утвърден е като част от екипа от 2014 година. До момента е коментирал мачове от България, Англия, Франция, както и двубои от европейското първенство във Франция през 2016 година.

-Любо, честита награда. Какво означава тя за теб?
-Идва в доста ранен етап. Не го приемам като индивидуално отличие. Не смятам, че съм най-добрият коментатор в България. Това е признание за политиката, която се развива в спортния отдел на медията, в която работя. Дава се шанс на младите.

-На кого искаш да посветиш наградата?
-На баба ми. Може би на приятелите и приятелката ми.

-Защо точно на баба ти?
-До лятото дядо ми и баба ми бяха най-големите ми фенове. Казват, че в тази професия трябва да имаш не повече от петима души, които слушаш дали си се справил добре, или не. Винаги съм взимал тяхното мнение за нещо важно. Баба ми не разбира от футбол, но разбира, когато говоря глупости. И не ми го спестява – казва ми, ако съм казал глупости или съм се справил добре. Редно е да имаш един базов списък от петима души, на чието мнение се доверяваш.

-Каква беше първата реакция на колегите ти?
-Сега да не се надуеш много... (смее се) А моят отговор беше - нека не обсъждаме темата. Като цяло подходиха с разбиране и ме поздравиха. Стараем се всяко признание на индивидуално или колективно ниво да го приемаме по-скоро като колективна награда. А такава няма да има, ако медията не е зад гърба му и не си е свършила работата. Например, наградите на Боби Борисов и Жоро Драгоев седят в редакцията.

-Освен близките ти хора, от кого взимаш съвет, учиш ли занаята от някого?
-Няма човек в редакцията, който да не ми е помогнал. Винаги, когато съм имал нужда, всички са се отзовавали. От всеки един може да научиш нещо, дори и от по-младите от мен. В един момент стигаш до извода, че няма как да копираш цялостно някого. Обезличаваш се. Всеки трябва да има свой стил. Не казвам, че съм постигнал моя стил, има много върху какво да работя. Когато имаш примери за подражание каквито при мен са Георги Драгоев, Борислав Борисов, Веселин Василев - супер опитни колеги. Винаги има какво да извлечеш всеки един от тях. Благодаря на Веселин Василев, че ми даде шанс на такава ранна възраст. Повярваха в мен, дадоха ми шанс и няма да го забравя.

-Защо се насочи към коментаторското място?
-Завърших журналистика в Софийския университет съвсем наскоро. Истината е, че осъзнавах, че нямам качества да стана спортист – футболист, например. Исках да остана свързан със спорта, макар и да не съм на терена. Всъщност, ще ви разкрия как не станах футболист. Бях на 12 години и отидох да се запиша да тренирам в Ботев (Враца). Действието се развиваше по средата на работния ден. Разходих се в офисите на клуба и не срещнах никого по коридорите. Така се разминах с бляскавата футболна кариера. Сега организацията в клуба е на коренно различно ниво, но тогава така се случи. Може би е по-добре, че не срещнах никого и не се записах да тренирам футбол.

-Кой беше първият мач, който коментира?
-Едно полувреме на запис между Манчестър Сити и Саутхямптън. Това полувреме през цялото време го слушаше Веселин Василев. Това беше преди 4 години. Първият ми мач на живо беше Астън Вила – Уест Хям около 6-7 месеца по-късно.

-Имаше ли напрежение преди дебюта?
-Разбира се. Глътваш си езика в първите 15 минути, оповаваш се на петте неща, които си сигурен, че знаеш в опит да не кажеш някоя глупост. Залиташ повече към статистиката. Сърцето ти тупти бързо и се облягаш на някаква основа. Доста често това е назубрена статистика, която си приготвил преди мача. Всеки минал по този път го прави.

-Професията деградира или прогресира?
-Аз съм убеден, а и ми се иска да вярвам, че прогресира. Аз съм част от вълната на младите, както ни наричат. Виждам хората около себе си, а и вярвам в собствените си способности. Професията върви в правилна посока. Хората често критикуват, но струва ми се, че понякога не осъзнават, че нашата работе не е елементарна професия. Да седиш зад микрофона и да говориш каквото и да е.

-На кой отбор си фен в България и в чужбина?
-В България на ЦСКА, а в чужбина на Манчестър Юнайтед. Любовта ми към Юнайтед стартира от 1999 година. Но не заради требъла, а заради една дъвка. Баща ми ми купи дъвка, от която ми се падна емблематга на Юнайтед. За едно малко дете това е достатъчен стимул да разучи допълнително картинката от дъвката. Уцелих положителни моменти за Юнайтед. А и тогава играеха футбол, с който е трудно да не им станеш фен.

-Как стана фен на ЦСКА?
-Благодарение на мача с Блекбърн (3:3) през 2002 година. Баща ми ме заведе на стадиона. Влязох без билет, въпреки че бях на 9 години. Бях изключително дребен и от касата решиха, че съм до 7-годишна възраст. Еуфория и емоцията беше такава, че като дете те грабва. Това е мачът, който най-отчетливо остава в съзнанието ми.

-Как прикриваш пристрастията си, когато коментираш мач на любимия ти Манчестър Юнайтед?
-Имам повече от десетина мача, но предпочитам да не коментирам мачове на Юнайтед. Залитам прекалено много към информация за Юнайтед и прекалено съм критичен към играта му.

-Често коментаторите сте обвинявани, че сте фенове на даден отбор. Случвало ли ти се е?
-Един-два пъти съм получавал критики, че съм фен на Ливърпул (смее се). Веднъж стана след един мач със Суонзи. Ливърпул ги разбиха. Когато даден отбор играе хубаво, няма как да не го похвалиш. Тогава го направих и ме обвиниха, че съм фен на Ливърпул. Което се хареса на баща ми, защото той е фен на Ливърупл. Постоянно ми обяснява, а и сега ми напомни, че не разбирам нищо от футбол, когато му казах, че Юнайтед е играл по-добре преди няколко дни в дербито. Трябва да призная, че тази година Ливърпул играе доста хубав футбол. Не бива да ги отписваме от борбата за титлата.

-Къде се чувстваш повече в свои води – да коментираш мачове от българското първенство, или от чуждестранните първенства?
-Далеч съм от положението да съм изцяло в свои води, където и да е. Като че ли ми харесва повече да коментирам българските мачове. Харесва ми да съм близо до емоцията, да съм на терена. Хубаво е да видиш на живо как се случват нещата, а не да стоиш в една кабина и да коментираш пред екрана.

-Правил ли си много гафове зад микрофона?
-Правил съм гафове със сигурност. Трудно си спомням такива неща, гледам бързо да ги забравя. Случва се да объркам името на даден футболист или начина, по който се изговаря името му. За щастие за момента предстои колосалният гаф (смее се). Стремя се да съм взискателен съм себе си и да изисквам повече.

-Кой ще стане шампион на България и Англия?
-За България въпросът е риторичен. Мнозина казват, че Лудогорец е единственият клуб, който работи по правилен начин. Не знам дали е така, но е с няколко стъпки напред в развитието си и пред останалите. За Англия - иска ми се да кажа Юнайтед. Няма да го направя, защото баща ми отново ще каже, че не разбирам от футбол (смее се). Челси изглежда в полпозишън поне тази година.

-Английската Висша лига ли е най-доброто първенство в Европа?
-Доста е субективно. Някои казват, че испанският шампионат е най-хубав. Всяко първенство има своя чар. Така се случи, че когато си толкова близо до дадено първенство, ти е присърце. Когато си обграден от мнение, че английското първенство е най-силното, това малко или много също ти влияе.

-Защо Барселона и Реал (Мадрид), а може да прибавим и Атлетико (Мадрид) в последните години са тотален хегемон в Европа на фона на силната английска Висша лига?
-Реал и Барселона са отбори, които са класа над английските. Признавам, че фаворизирам английското първенство пред испанското. Искам да избягам от всички факти, които се изкарват на преден план – че английското първенство е доста по-натоварено от испанското, календарът е по-труден, в първенството има по-голяма конкуренция. Просто Реал и Барселона се справят по-добре. Умеят да се концентрират върху няколко турнира. Нека им отдадем дължимото.

-Кой е любимият ти футболист?
-Райън Гигс... Самата идея, че даден футболист може да е на върха толкова време, да покори толкова върхове. Самата идея за величие ме впечатлява. Оставяме настрана футбола, той заслужава място в световната спортна история с всичките си постижения. Аз съм от това поколение, което не може да се каже, че е видяло голям български успех. През 1994 година съм бил на една годинка, не мога да си спомня славните времена. Единственият по-сериозен успех на националния отбор беше участието на Европейското през 2004 година. България има таланти, има върху какво да се работи без да претендирам, че съм финалната инстанция да кажа как и по какъв начин да стане това. Но и ние имаме достатъчно имена, с които да се гордеем - Мартин Петров, който е от моя роден град, Стилиян Петров, Димитър Бербатов. Това са личности, които заслужават уважение.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Всички победители в анкетата:

2011 – Борислав БОРИСОВ (Диема)

2012 – Георги АЛИПИЕВ (Диема)

2013 – Алекси СОКАЧЕВ (bTV)

2014 – Борислав БОРИСОВ (Диема)

2015 – Георги ДРАГОЕВ (Диема)

2016 – Любослав ЛОЗАНОВ (Диема)