Николай Михайлов остава във Верона поне до лятото. Кариерата на националния ни вратар тръгна надолу именно след трансфера му в клуба от Серия "А". Михайлов е част от Верона от миналото лято, но не получава шанс за изява до момента. Синът на Борислав Михайлов е оптимист и се надява скоро да дебютира в Серия "А". В интервю за "Труд" той разкри защо е избрал предложението на тима от Града на Ромео и Жулиета и какво смята да прави след края на сезона.

- Окончателно ли оставаш във Верона?
- До лятото съм тук. Имаше разговори с три-четири отбора, но не е коректно да назовавам имена. По една или друга причина трансфер не стана. В едни случаи не се разбрахме за начина на преминаване, на други - за финансовите условия. Трябваше да отида под наем до края на сезона. Не стана, но не е болка за умиране. Обмислях всеки детайл, за да не повторя грешката от лятото. Коментирах с баща ми, исках съвети. Решението се нарича Верона. В момента лекувам лека травма във врата - имам възпален прешлен. И, разбира се, чакам своя шанс, ако ми бъде даден такъв. През лятото начинът на преговори ще е съвсем различен. Една година няма да съм играл футбол и Верона няма да ми прави проблем. Хората знаят, че не съм щастлив.

- Имаше ли държава, в която категорично не би искал да отидеш, а имаше интерес?
- Да - имаше интерес от Израел и Украйна. Нямам нищо против държавите, но мисля, че ми е рано да играя там. Разговарях с отбори от Русия, Турция, Англия и Испания. Например на Острова можеше да стане, но пак нямаше гаранция, че ще съм титуляр. В Испания кризата е налегнала доста клубове. В Турция не успяхме да се разберем за договор и условия. Футболът е бизнес. Освен това имам договор с Верона и клубът също трябва да е удовлетворен финансово. Не на последно място е фактът, че съм вратар. Трансфери на нападатели и халфове се правят значително по-лесно.

- Има ли шанс статутът ви във Верона да се промени?
- Аз поне не виждам. Но никога не можеш да кажеш със сигурност. Отборът се представя прекрасно, което е най-важното. Титулярният вратар Рафаел е стабилен. Аз може да не съм щастлив, но се радвам на всяка победа. Имам прекрасни съотборници, които ме карат да съм добре. Не можеш да кажеш какво ще е след една седмица или месец. На първо време е важно да излекувам травмата си. Сега искам да кажа на всички, които твърдяха, че са ме извадили от отбора - недейте да злобеете, проблемът е единствено здравословен и хората във Верона са изключително коректни. Възстановявах се в България, после ходих и при лекаря на Барселона. Малкият дявол е, но травмата е на много неприятно място до нерва. Затова и ме боли.

- Толкова ли е безгрешен бразилският вратар Рафаел?
- Първо ще кажа, че той ми е близък приятел. Уважавам го като човек и колега. Щом треньорът го харесва и отборът има успехи, значи си върши работата. Аз съм професионалист и ще използвам всяка възможност, която ми се отдаде. Сега кариерата ми тръгна зле, но съм едва на 25 години и ще я вкарам в правия път.

- Афишира публично, че не желаеш да останеш след Нова година. Това може ли да промени отношението на шефовете на Верона?
- Напротив - те ми влизат в положението. Все пак не съм отишъл само по мое желание във Верона. Мислех, че ще пазя и е нормално да съм разочарован. И сега Верона беше отворен към варианти за раздяла. Но или тях не ги устройваше, или мен. Не си мислете, че Апенините са Балканите. Тук хората знаят да уважават. Никой не ме гледа лошо. Не съм пропуснал нито една тренировка, ако не съм бил контузен. Старая се да си върша работата по най-добрия начин и това се оценява. Няма футболист, който да е резерва и да е доволен. Съставът е разделена на титуляри и резерви. Сега съм от неприятния край. През ноември започнах да се чувствам много зле. Бях паднал духом. Но видях, че имам възможности да продължа кариерата си. Не е време за прибързани крачки. По-добре да чакам още три месеца и после да решавам.

- Когато премина във Верона, имаше ли индикации, че няма да играеш?
- Въобще нямаше да отида, ако имаше такива. Треньорът на вратарите на Верона дойде при мен в Холандия, вечеряхме. Никога не съм проверявал кой е вратарят на тима. Не ми е минавало през акъла, че е от пет години в отбора, че е втори капитан, че треньорът го обича. Верона върви добре, Рафаел пази отлично. Какво по-хубаво за един тим?

- Защо избра Верона през лятото и ще се променят ли критериите, когато търсиш нов тим след май?
- Избрах отбора по една важна причина. В големите отбори на Италия вратарите са в напреднала възраст. Известно е, че на този пост в страната играят основно бразилци или италианци. От години е така. Идеята ми беше да направя един-два силни сезона във Верона и оттам да стане хубав трансфер. Заради това отказах двойно повече пари от руски отбор. Русия е вече много развита страна. Там се играе голям футбол и все повече се хвърля ръкавица на големите в Западна Европа. Имаше опции за Испания и Англия, но във "Верона" виждах най-много перспектива. Сега на първо място ще търся отбор, в който да играя титуляр. На второ е финансовото възнаграждение и на трето - местонахождението. Верона е перфектно място, но не пазя. Това е най-големият ми и основен проблем.

- На какво те научи времето без футбол?
- Преосмислих много неща. Видях на кои хора мога да разчитам, кои са били истински до мен и кои не. Доста неща излязоха наяве и ми отвориха очите. Този престой ме направи по-силен. В Твенте се бях поотпуснал накрая. А когато захапеш кокала, не трябва да го пускаш. Е, аз го пуснах. Твенте не беше опция в края на престоя ми и направих грешка. Получих пореден урок от живота. Истината е, че отношението ми към Твенте накрая не беше коректно и сега съдбата ме наказва с последствията. Има карма и за всяко нещо си има причина.

- Страх ли те е, че може да загубиш място в националния отбор?
- От 13-годишен съм в различни формации на националния отбор. На всяка от тях съм бил капитан и лидер. И не гледам в близкото бъдеще. Не е важно дали ще ме извикат за контролата срещу Беларус през март. Никога не ми е било цел да трупам мачове за визитката си. Треньорите на България са усещали моята сериозност. Ако ме повикат, ще ида. Ако не - няма проблеми. В последните две квалификации срещу Армения и Чехия бях в отбора, но останах резерва. Подкрепях всички съотборници и най-вече Владо Стоянов. Националният отбор е за престиж, а не за пари. Бих се разсърдил за некоректно отношение, а не за липса на покана.

- Би ли се застъпил пред Любослав Пенев вашият баща?
- Първо ви казвам в прав текст - никога не бих казал на баща ми да лобира за мен. И второ - мислите ли, че някой би могъл да повлияе на Любо Пенев? Той има огромно самочувствие, което е подплатено от толкова много успехи. Благодарение на Любо бяхме близо до бараж за световно първенство. Надигнахме глава. Когато реши, че съм му полезен, той ще ме покани.

- Следиш ли какво се случва в българския футбол? Предстои конгрес на БФС, на който баща ти е единственият кандидат за президент.
- Българин съм и следя всичко. Знам само, че на баща ми му е много трудно. Факт е, че повечето клубове го подкрепят. Това е доказателство за свършена работа. И го казвам не защото ми е баща. Другото са просто приказки. За съжаление не виждам нищо нормално в страната ни. В държавата няма пари, та за футбол ли да има? Но не е моя работа да коментирам.