Баскетболният Балкан (Ботевград) има нов треньор. Това е сърбинът Небойша Видич, който смени подалия оставка Мирослав Ралчев. Видич ще дебютира през уикенда срещу Рилски спортист. Роден е на 29 януари 1973 година. БЛИЦ СПОРТ е първата медия, пред която треньорът даде интервю.

-Господин Видич, какви са целите ви с Балкан (Ботевград)? За какво дойдохте в България и по-специално в Ботевград?
-Благодаря на ръководството на клуба, че избра мен да водя отбора. Нямаме поставени конкретни цели, но естествено, като всеки треньор, искам само да побеждаваме. Това, което би задоволило Балкан, е да спечелим минимум бронзовите медали в края на сезона. Вижте, аз съм поредният треньор в клуба през сезона, ситуацията е трудна. Всеки предишен колега е променял нещо, това се е отразявало на играчите.

-Притеснява ли ви това, че идвате в тежък момент за Балкан (Ботевград)?
-Не се притеснявам, но не мога да кажа, че след два дни работа мога да направя дългосрочен план за развитие на клуба. Такива неща не се правят от днес за утре. Имаме отлични условия за тренировки, нова зала, добър отбор, фенове, които са зад нас. Трябва само да побеждаваме.

-Феновете в Ботевград са малко по-специални. Винаги имат мнение за играта на отбора, разбират баскетбола и думата им понякога тежи особено?
-Разбрах, че това са хора, които живеят с баскетбола. Ботевград е баскетбол. Разбрах за поведението на публиката след загубата от Берое за Купата на България. Аз съм работил в страни, в които феновете са също толкова горещи като вашите. Дори и повече. В Сърбия и Русия привържениците са абсолютно същите. Това обаче не ме притеснява. Няма как да ми окажат натиск да правя едно или друго. Натиск и обяснение може да ми иска ръководството, но не и феновете. Естествено, че чувам и виждам техните реакции, но само толкова.

-Какво е мнението ви за нивото на баскетболното ни първенство?
-Да си призная, знаех само за Лукойл Академик. Не очаквах, че Берое и Рилски спортист са толкова сериозни противници. Обаче вече се запознах и с тях. Направи ми впечатление мястото на Левски. Мисля, че на този отбор не приляга това класиране. Като цяло мислех, че първенството е по-слабо, а се оказа по-качествено. Имате отбори, които играят в евротурнирите, нивото не е лошо.

-Знаете ли в какъв град попадате и каква е историята на Балкан?
-О, разбира се. Знам за шампионските отбори на Балкан в миналото. Дано не греша, но тимът има четири титли в историята си, много легенди, много национални състезатели. Запознат съм с историята. Ботевград е малък и спокоен. Работил съм в родния ми град Панчево, който е на двайсетина километра от Белград. Той също е малък град и съм свикнал в такава обстановка.

-Изгледахте ли на запис мачове на Балкан, доволен ли сте от видяното и как намирате отбора физически?
-След като са допуснати две поредни загуби няма как да сме доволни. Има грешки, които ще ги отстраним с работа. Физически - по време на сезона, е трудно да се правят промени и да се наваксва изоставане в подготовката. Трябва да имаме повече почивни дни, в които да работим само върху физиката, но такива до края на сезона не се очертават.

-Има ли звезди във вашите отбори?
-Когато се употреби думата звезда, първата асоциация е негативна. Това е състезателят, който не тренира на сто процента, който закъснява или си позволява волности. Няма как да има такива баскетболисти в моя отбор.

-Къде започнахте треньорската си кариера?
-В моя роден град Панчево. Изведох отбора от трета до първа лига. След това започнах в Свети Джордже, който класирах от четвърта до втора лига. После две години в Исландия. Там нивото не беше кой знае колко високо. Взимаха американци, които правеха по-интересните неща. През 2013 година получих предложение от моя приятел Саша Груич (сега помощник в Локомотив Кубан) да започна работа в Локомотив Кубан (Краснодар). Един сезон водих втория отбор, който участваше и във ВТБ Лига. В Русия е задължително всички клубове да имат втори отбори, които играят там, където и първите. Последно бях асистент на Дирк Бауерман в Красний Октябър.

-За него искам да ви питам. Той е легенда. Какво научихте от Бауерман?
-Аз вече бях изграден треньор, имам своя философия и разбиране за нещата. Естествено, човек се учи всеки ден. Знаете ли какво научих от него?! Думата е отношение. Отношение към играчите. Това е най-важното нещо, за да има отбор. Няма рецепта как да се държиш с този или другия играч. Това не можеш да го намериш в чичко "Гугъл".

-Кое не прощавате и няма да простите?
-Липсата на отговорност. Знаете ли на кое се дразня без значение дали съм на тренировка, мач или ходя по улицата, или сме със семейството ми?! Когато един човек върши нещо само колкото да каже, че го е направил, отгоре-отгоре. Това ме вбесява. Не обичам повърхностните неща.

-Защо треньорите от бивша Югославия са навсякъде по света? Класа ли е?
-Вие сам си отговорихте на въпроса. Класа.

-Според вас кой е най-добрият сръбски треньор? Президентът на Левски Константин Папазов казва следното: "Всяко момче иска да стане като Майкъл Джордан, а всеки треньор като Желко Обрадович..."
-(смее се). Желко е най-успешният треньор. Човекът, спечелил всичко и то по много.

-Учите ли се от такива хора като Обрадович?
-От всички се уча. Искам да се развивам, затова работя почти денонощно.

-В България от години се води спор - пречат ли чужденците на нашите баскетболисти. Има ограничение за наличие на чужденци в отборите. Това според вас правилно ли е? Клубовете ни взимат сърби или македонци, защото са по-евтини, а българите искат в пъти по-високи заплати.
-Да, да, ясно ми е всичко, за което ме питате. Защо в Сърбия има евтини играчи? Задавали ли сте си този въпрос. Защото там на година излизат стотици, да не кажа хиляди баскетболисти. Естествено, няма как всички да играят в сръбското първенство и си търсят късмета на друго място. Ако останат и искат по 5000 евро заплата, няма кой да им я даде, защото даденият клуб се обръща от другата страна и там намира играч, който е готов да играе например за 2-3 хиляди евро. В България трябва да взимате чужденци, които правят разликата, а не само, защото са евтини. И от тук отговор на предишния ви въпрос, защо има толкова много сръбски треньори. Защото баскетболът в нашата страна ражда много играчи и треньори. Вие имате 20 добри български играчи. А трябва да имате 1200. Е, тогава колко добри треньори да имате?! Това обаче са въпроси, които трябва да се решават от федерацията. Трябва да се работи с подрастващите, да има цяла концепция.

-Да, но треньорите в школите взимат малко пари. Никой не обръща поглед към подрастващите. Спонсорите и собствениците дават пари предимно в първия отбор, защото там резултатите са видими и накрая на сезона слагат медалите.
-Това е голямата грешка. Всъщност, вие го знаете, че е така. Първо децата, а след това представителният отбор. Това е рецептата. В Сърбия има юношески, кадетски и каквито се сетите първенства. Тези отбори от момчета обикалят и играят в цяла Сърбия. Треньорите ги гледат, подбират ги и след това ги развиват. Има изградена стратегия.

-Какво правите в свободното си време?
-Като треньор нямам такова (смее се). Ставам и лягам с баскетбола. Не се шегувам. Миналата нощ заспах в 05:00 часа сутринта, защото гледах мачове от българското първенство. Това ми е работата. Друг е въпросът какво обичам да правя, ако имам свободно време. Обичам да чета хубави книги. Иначе спортувам, ходя на фитнес. Като казах, че гледам баскетбол. Останах супер изненадан, че в Ботевград има три сръбски телевизионни канала, които излъчват баскетбол. И то напълно безплатно. Така че, има какво да правя.

-Женен ли сте, имате ли деца?
-Да, имам съпруга и двама сина. Единият е на 12, другият на 15 години. Казват се Джордже и Милутин. Тренират баскетбол. Дали ще тръгнат по моите стъпки?! Рано е да се каже, те сами ще си изберат пътя.

-Трудна ли е треньорската професия заради раздялата със семейството?
-Това най-много ми липсва. Вече няколко години съм без тях в чужбина. Не бяха в Русия, защото е много далече, децата са на училище. Единият ми син завършва осми клас и исках да бъда близо до него. Затова отказах предложения преди и в началото на този сезон.

-На кой отбор сте фен - Звезда или Партизан?
-Аз съм звездаш (смее се). Футбол обаче не гледам от почти 15 години. Всъщност, след като Дарко Панчев спря да играе. Любимец ми е.

-Какво ще обещаете на феновете на Балкан (Ботевград)?
-Нищо няма да обещавам. Само ще им кажа, че ще работя, работя и пак работя. Във всеки един мач ще дадем най-доброто от себе си, както аз, така и момчетата. Има една приказка, която много ценя, а тя е следната - когато даваш 100% от себе си няма никаква гаранция, че ще успееш. Когато обаче не дадеш 100% от себе си е гаранция, че ще се провалиш. С това може да завършим, нали...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Визитка:

Небойша Видич е роден на 29 януари 1973 година

1995-1998 - Борац (юноши)

1998-2001 Ролинг Панчево (юноши)

2001-2002 - Центар Панчево (Сърбия - втора дивизия)

2002-2005 Тамис Панчево

2006-2010 - Свети Джордже (Сърбия, втора дивизия)

2010-2012 - Тор АК (Исландия)

2013-2014 - Локомотив Кубан (втори отбор)

2014-2015 - Красний Октябър (Волгоград) - помощник