Футболистът на ЦСКА Вив Соломон-Отабор даде ексклузивно интервю пред БЛИЦ СПОРТ. В него роденият на 2 януари 1996 година играч говори за живота си, за футбола, за най-щастливия и най-тежкия си момент. Националът на Нигерия коментира също расисткия скандал между България и Англия, както и недоволствата на някои медии в африканската страна след повиквателната му за "супер орлите".

- Здравей, Вив! Ще те помоля да ни разкажеш къде си израснал, в какво семейство.
- Израснах в Лондон с майка ми, баща ми и сестрите ми. Имах добро детство и добри родители. Те ме подкрепяха много, въпреки че виждаха инатливия ми характер, бяха доста горди от мен. Отгледаха ме много добре и в момента съм това, което съм.

- Как започна да се занимаваш с футбол?
- Започнах да тренирам, когато бях петгодишен. Баща ми беше играл в Нигерия, когато го разбрах, исках да правя същото. Заради това започнах с футбола.

- Коя е любимата ти позиция във футбола?
- О, любимата ми позиция е на лявото крило. Определено е тази, на която играя в момента.

- Играл ли си на някой друг пост?
- Да, да. Преди играех като нападател, играл съм и като атакуващ полузащитник зад гърба на нападателя, но като крило ми е любимата позиция.

- Малко за личния ти живот. Имаш ли жена и деца?
- Не, не. Нямам деца.

- Сам ли си в България?
- Да, да, сам съм в София.

- Харесва ли ти животът в София?
- Да, животът е нормален тук. Много е спокойно тук. Тренирам, почивам си и гледам телевизия. Това правя всеки ден, което е добре.

- Наистина ли правиш това всеки ден?
- Да, да. Гледам телевизия, правя си храна и почивам, когато не съм на тренировка.

- Не играеш ли на Плейстейшън?
- Да, понякога. Имам Плейстейшън у нас, но не съм най-добрият, така че не искам да се засрамвам...

- Имаш предвид на ФИФА? С кой отбор играеш там?
- Да, имах предвид ФИФА. Ами любимият ми тим като цяло е Манчестър Юнайтед и затова играя с него.

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Имаш ли някакво хоби изобщо?
- Не точно. Просто, когато не играя футбол, гледам да се прибера у дома в Англия, за да бъда с приятелите си. С тях релаксираме, правим разни неща заедно. Това е.

- Повечето футболисти имат татуировки, но не виждам такива по теб?
- Не, не. Аз нямам такива. Това не е моето нещо.

- Току-що се завърна от лагер с националния тим на Нигерия. Не успя да запишеш минути срещу Бразилия в контролата (б.р. – мачът свърши 1:1), но как се почувства, когато те повикаха?
- Да, беше много хубаво да бъда част от националния тим на Нигерия за първи път. Когато бях по-млад, бях повикан също и за отбора до 23 години на Олимпийските игри. Последната повиквателна направи мен и моето семейство много горди, но за съжаление не успях да играя, тъй като вратарят ни за съжаление се контузи и трябваше да влезе друг вратар. Мениджърът обаче ми обеща, че в следващия мач през ноември ще имам възможност да играя. Така че си чакам шанса през ноември. Най-важното обаче е да бъда добър, да ме виждат, да бъда част от отбора, който е много добър. Той е пълен с много добри хора, много добри футболисти и много добър мениджър. Това е голямо постижение за мен. Удоволствие е да бъда част от това.

- Назря голям скандал в Нигерия относно повиквателната ти. Местни издания твърдяха, че не си заслужил повиквателната. Как ще коментираш това?
- Всички имат свое собствено мнение. Треньорът и целият щаб са доволни от мен, така че това е най-важното нещо за мен. Нигерия е много голяма страна с много добри футболисти и всеки си има мнение, но това е добре.

- Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА?
- Бях в последната година от договора си с Бирмингам и имах опция да остана, да продължа с тима, но пожелах нещо различно и от ЦСКА се свързаха с мен. Не беше лесно решение да напусна Англия, защото не го бях правил преди, но взех това решение да дойда в нова страна, където се говори друг език, който не разбирам, да натрупам нов опит. Исках да се покажа. Това бе риск в същото време, но в момента съм щастлив, защото добрите моменти започнаха да идват – повикаха ме в националния отбор на Нигерия. Ще продължа да работя и да очаквам добри бъдещи моменти.

- Имаше ли други оферти?
- Да, имах няколко. Имах възможност да остана в Бирмингам Сити. Имах и цяла страница с оферти, но реших да дойда в ЦСКА.

- Спомена, че не разбираш български. Знаеш ли някакви думи?
- Да, знам малко думи от тренировките. Например – добре, да и така нататък.

- Спомена също, че си готвиш. Опита ли българската кухня?
- Не, не. Все още не съм я пробвал, но всичко, което ни дават по лагерите, е вкусно.

- Игра срещу Левски във вечното дерби. Как ти се стори обстановката, атмосферата?
- Да, много, много голям мач. Дербито беше лудо. Имаше много фенове. Близко е до това на Бирмингам – Астън Вила, но в това тук имаше много факли и димки. Добра атмосфера и добър мач, в който да играеш.

- Трудно ли се играе в Англия?
- Не е трудно, ако ти дават възможности да играеш. Аз записах първия си мач при мъжете на 19 години, а след това колкото игри записвах, толкова повече опит трупах. Чувстваш, че е трудно, когато си младок и не играеш за първия отбор. Аз лично от 19 до 23 години, на колкото съм днес, натрупах доста опит в Англия.

- Имаш английско гражданство. Спомена, че си израснал в Лондон. Гледа ли срещата между България и Англия (0:6) и разбра ли за расисткия скандал, който се разигра?
- Когато се прибрах, всички ме питаха дали съм гледал срещата, видял ли съм какво се е случило... Не съм видял какво се е случило, но аз лично не съм бил обект на расизъм в ЦСКА. За това, което се е случило на мача с Англия, искам само да кажа, че е разочароващо, че хората не са дошли да гледат футбол, а да правят такива неща. Пак повтарям към мен лично не е имало расизъм. Надявам се лигата да предприеме действия срещу тези хора, които правят тези грешни неща. Трябва да подкрепи и държавата и нейния имидж, защото това е прекрасна страна. Това не трябва да се случва никъде.

- Срещал ли си расизъм в Англия? Там също има немалък проблем с това.
- Може би там проблемът е повече в социалните мрежи, в „Туитър”, а не директно от феновете по трибуните. Може би има и такива случаи, но повечето пъти са деца, които си правят фалшиви профили в социалните мрежи и пишат неприемливи неща към футболистите. Лично към мен обаче не е имало такива неща. Мнението ми обаче е, че трябва да се предприемат действия срещу такива хора, защото всички сме равни.

- Кой е най-добрият и най-лошият ти момент във футбола?
- Най-добрият до момента определено е повиквателната за Нигерия. Най-лошият е контузия, която не ми даваше възможност да играя цели 2 месеца. Не бях се сблъсквал с такава контузия дотогава. Когато излизах навън и гледах момчетата как тренират, не можех да направя нищо, защото кракът ми не бе излекуван.

- В мача срещу Царско село ти показа гневна реакция към Люпко Петрович при смяната си. Какво точно се случи?
- Не, нямаше нищо лично между мен и треньора. Аз го харесвах и той мен. Той ме видя, когато дойдох в София. След това видя разликата – свалих доста килограми, започнах да тренирам добре, чувствах, че съм във форма. Справих се добре в предишния мач. В този мач също имах няколко момента, преди да ме заменят. Създадох няколко възможности за гол, помислих си тогава, че ще вкарам или асистирам с течение на времето, но тогава ме замениха. Затова и реагирах така, не беше лично, а просто се ядосвах на себе си. Беше просто страст и емоция. Самият треньор (б.р. – Люпко Петрович) бе щастлив от реакцията ми, тъй като по този начин показах, че ми пука. Може би трябваше да реагирам по друг начин, но понякога емоциите надделяват. Не беше нещо голямо при всички положения. Той самият ми каза, че ако не бях реагирал така, щеше да е проблем, тъй като съм играл добре.

- Последно. Какви са целите ти с ЦСКА и какво би искал да кажеш на феновете?
- Като всички, искам да спечеля лигата с ЦСКА, да печеля срещи. Феновете искам да ги помоля да продължават да ни подкрепят и да знаят, че нещата ще вървят към по-добро.
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ

Следете с БЛИЦ: efbet Лига - сезон 2019/2020