За първи път 100-километровата Обиколка на Витоша беше пробягана за по-малко от 8 часа. Впечатляващото постижение от 7 часа и 45 минути записа ултрамаратонецът Христо Цветков, по-известен като Ицо пак тича. 

27-годишният атлет, родом от Сопот, може да бъде считан за най-бързия IT специалист в България, след като спечели Обиколката за трети път, и то отново с подобрен рекорд. 

Пред БЛИЦ TV Ицо разказа как е преминало състезанието, което стартира в полунощ и около 6 часа се бяга на тъмно. 

- Ицо, постигна нещо невероятно, пробягвайки 100-километровата обиколка на Витоша за по-малко от 8 часа. Това е невъзможно за обикновените хора, как го направи?
- С тренировки го направих. Витоша 100 ми беше целта за първата половина на годината. Около три месеца по-целенасочено се подготвях за състезанието. Очаквах малко по-добър резултат, но условията в края не позволиха и се забавих 4-5 минути. Но все пак съм доволен.

 Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

- За първи път резултатът на Витоша 100 е под 8 часа. Какво ти коства това и кои бяха най-трудните моменти в състезанието?
- И миналата година бях готов да го пробягам под 8 часа, но времето не позволи, тогава бяха най-лошите условия в историята, имаше доста валежи и кал. Тази година не се съмнявах, че ще завърша под 8 часа. Радвам се, че завърших. Както ми коства? Три месеца провеждах двуразови тренировки - 90 минути сутрин, 90 минути вечер. По около 25 километра на ден, имах тренировки с колело, с тежести, в сауната. От социалната гледна точка куцаха нещата, защото аз работя на пълен работен ден и отделно тренирам по толкова и не оставаше време за излизания.

- С какво се занимаваш, какво работиш?
- Програмист съм, работя на компютър по 8 часа на ден от вкъщи. Спортът ми е хоби. Харесва ми да бягам, но нямам никакви приходи от това. За мен бягането е както хората обичат да гледат сериали, аз пък обичам да бягам.

- Кои бяха най-трудните ти моменти в тазгодишното издание на Витоша 100?
- Има два ключови етапа, които са по-притеснителни - от Кладница до "Студена", обикалянето на язовира е по кално трасе, което е неприятно. Другото е спускането след Смильо, където често има мъгла. Тези два участъка тази година бяха добри. Не бих казал, че имаше нещо трудно. Може би беше малко изненадващо, че си бягах сам горе-долу почти от началото, другите фаворити не се закачиха за мен. 

- Липсваше конкуренция ли тази година?
- Не че липсваше, а просто много от добрите бегачи в България не са склонни да се подготвят за едно такова състезание, за което подготовката е доста изцеждаща. 

- Да запознаем зрителите с някои факти - говорим за 98 километра бягане, които ти измина за 7 часа и 45 минути. Това е по-малко от 5 минути на километър (4:44 мин/км). Как успя да поддържаш това темпо още повече, че изминаваш по-голямата част от дистанцията в тъмната част на денонощието?
- Да, първите бягаме до малко след изгрева. Това темпо се поддържа с добра форма, с повече тренировки като лекоатлет, а не толкова като ултрамаратонец. Говорим за повече тренировки за скоростна и силова издръжливост. Тъмната част на денонощието е проблем. По груби сметки за трасето на Витоша 100 нощта ме забавя с 4-5 минути. Това трябва да се вземе предвид още при планирането на графика - че в някои участъци няма как да бягаш така както през деня. Хубаво е, че трасето на Витоша е равно.

- Сигурно вече можеш да пробягаш трасето със затворени очи, след като вече три пъти си го печелил?
- Да, трасето го зная наизуст, но парадоксално всяка година имам някакви малки загубвания. Тази година на две места загубих по 20-ина секунди. На някое разклонение тръгвам и като минат 50-ина метра се усещам и се връщам в правилния път. Но като цяло - да, мога да кажа, че знам всеки завой на трасето, което съм минавал многократно на тренировки. 

- Догодина ще стартираш ли пак?
- Разбира се. Докато не бягам една Витоша 100 както трябва и на сухо трасе, за да дам максимално силен резултат, най-вероятно ще продължа да се връщам на състезанието. 

- Да разбирам ли, че не си поставяш оценка отличен 6, въпреки победата и рекорда?
- Като усилие си давам 5,50. Като време не съм доволен, защото изгубих около 5 минути. Това, че се изля порой в деня преди старта, създаде неприятни условия и имаше кал на места. Просто искам да е сухо трасето, за да мога да се раздам докрай. 

- Как и какво "зареждаш" по време на 100-километровото бягане?
- Няма как само на вода. За времето, което аз бягам и килограмите ми, ми трябват около 2500-3000 калории въглехидрати. "Зареждам" ги предимно чрез енергийни гелове, които са нещо като бебешко пюре. Те са смелена храна, която бързо се усвоява от организма. Може и със сандвичи и банани, но трябва да си ги носиш. Не съм спирал по време на бягането, храних се в движение. На подкрепителните пунктове имах приятели, хора от екипа ми, които ми подават храните и напитките, взимах ги и продължавах. 

- Тази година като че ли не беше толкова емоционално в сравнение с миналата, когато след финала предложи брак на съпругата си?
- Да, разбира се. Миналата година още имаше неизвестни. Това беше може би една от първите ми добре проведени ултри. Още не знаех дали ще се справя, дали ще има някой, който да ме победи. Емоцията беше много силна понеже беше неизвестно дали ще спечеля. Отделно факта, че бях решил, че ако спечеля - ще предложа на жена ми. Миналата година наистина беше супер емоционален ден участието ми във Витоша 100. А тази година нито очаквах да има кой знае каква конкуренция, дори по-скоро имаше негативна емоция заради слабия резултат. Доволен съм, че спечелих. 

- Каква награда получи за победата и рекорда?
- Има парична награда, но тя е символична - 250 лева. На фона на времето и средствата, които човек хвърля за тренировки, естествено, че не е достатъчна. Но тя е по-скоро символична, да се почерпим с приятелите за добре свършената работа.  

- Каза, че всеки месец пробягваш между 700 и 900 километра. Изчислявал ли си общо колко км си пробягал, откакто се занимаваш с бягане?
- Обичам да записвам всичко. Скоро погледнах и видях, че съм минал 30-хилядния си километър. Това е от 2015 година насам. Първите две-три години бягах два пъти в месеца в парка. Сериозно започнах да се подготвям през 2018 г., тогава започнах да си водя бегаческата кариера. Не съм бил лекоатлет. Започнах да бягам, след като станах студент. Мразех бягането. Започнах да бягам, за да покажа на всички, че е много лесен спорт и не си струва това да се тренира. Но мисленето ми доста се промени. 

- Считаш ли се вече за легенда на ултрамараторните в България?
- Не, не. Най-силното ултрамаратонско постижение на българин е на Руско Кадиев - победата му в Спартатлона през 1993 година. Докато това е най-силното постижение на българин, няма защо да се дискутира този въпрос. Руско е легенда, има шест победи в Обиколката на Витоша. Опитвам се да постигна успехите му. Надявам се тази година на Спартатлона да бягам близо до неговото време, а защо не и да го подобря. Дистанцията е 250 км - от Атина до Спарта, шосеен ултрамаратон е. Вече два пъти съм участвал, тази година ще съм за трети път. 

- Кои са основните ти конкуренти в България?
- По-скоро сме приятели, не гледам на тях като конкуренти. Това са Ивайло Атанасов, който има две победи на Витоша 100, но тази година спря заради стомашни проблеми, също така Александър Спасов - той е старият рекордьор на Обиколката, преди аз да го подобря миналата година. Кирил Николов - Дизела също, той бяга на по-тежки планински състезания, където нямаме шанс да се борим с него. Те са основните ми конкуренти. Но Витоша 100 е доста популярно състезание и всяка година се появяват нови хора. В последните 4 години от 12 човека на подиума, аз имам три победи, а другите хора са все различни. 

- Докато бягаш по тъмно, има ли страх у теб и виждал ли си животни?
- Страхът е второстепенен след умората и притеснението за някакви бегачески травми. Да, виждал съм животни - елени, сърни, диви прасета, лисици, зайци. За щастие мечка не съм виждал до момента. Това е нещото, от което се притеснявам. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ