На 63-годишна възраст олимпийският ни шампион от Мюнхен през 1972 г. в категория до 51 кг Георги Костадинов претърпя операция на сърцето и само пет дни след това беше изписан от Университетската болница „Св. Екатерина” в София. Приятелите му Георги Стоименов, Руско Турманов и Димитър Кискинов бяха неотлъчно до него в тежката битка за живота. БЛИЦ потърси за коментар професор Генчо Начев, шеф на кардиологичната болница, свършил отново блестяща работа по сърцето на именития ни сънародник, който е първият ни олимпийски шампион по бокс.

- Проф. Начев, бихте ли споделил защо се наложи сърдечна операция на боксьора ни Георги Костадинов?
- Да е жив и вече здрав, Георги го изписах в сряда. Вече мога да кажа, че е в много добро здравословно състояние. Може да ви прозвучи грубо, но това беше рутинна операция за нас – сменихме му клапата на аортата. Тя беше тотално унищожена – сложих му прекрасна протеза. Като си тръгна, каза, че се прибира в Бургас – нали е волен гларус, не му се диша омърсения с какво ли не софийски въздух. Сега, дали вече е стигнал до Бургас от толкова обикаляне на приятели, не знам. Даже рано го изписахме – на 5-ия ден след операцията, защото той се чувстваше много добре и не искаше повече да стои в болницата. Аз, като му казах, че има шанс да го изпишем, той отговори, че е “на полусъединител... По всяко време мога да си тръгна”. Има прекрасно чувство за хумор този достоен човек.

- Споменахте, че само клапата сте сменил...
- О, да, тя беше напълно унищожена. Цялата беше в калций, като гранитен блок. Трябваше този блок да се махне, да се изчисти всичкият „пясък” и „чакъл”, дето е останал около нея, за да не влезе в сърцето, да не влезе в мозъка – да не се появят усложнения. И след цялото почистване на нейното място сложих механична протеза.

- Имал ли е Георги сърцебиене?
- Да, имаше екстрасистолия, на няколко пъти е излизал от ритъм. Обикновено такива състояния карат болните да потърсят специалист, иначе години може да си живеят така.

- Как ще продължи животът му?
- Аз си свърших перфектно работата, за него остава да бъде толкова добър, колкото е бил досега, даже още по-добър. И да се наслаждава на живота, защото докторът не може да каже колко живот още му остава на човек, в смисъл, той живее в зависимост от това колко Господ е решил. Обаче целта на тази операция беше да продължи да живее, но добре – колкото и дни да му остават, да ги изживее в удоволствие, с наслада. Да се радва на живота, а не да се мъчи и да страда. Нека да използва това време напред, което му остава, дай Боже да е много, да прави добрини и да чувства, да усеща благата на живота.
ЛЮБА МОМЧИЛОВА/БЛИЦ