Българският футболен треньор Александър Станков направи чудеса в Китай и успя да класира отбора на Аербин (Далиен) в елита. Той е единственият наш наставник, постигащ успех зад граница. Спецът обаче напуска клуба след 2 години вярна служба, като почти сигурно ще поеме някой от водещите тимове в най-многолюдната страна в света. 47-годишният Станков говори пред БЛИЦ не само за преживяванията си в Китай, а и за любопитни случки в досегашната си кариера.

 

- Преди 2 години се захванах с Аербин (Далиен), който беше новосъздаден клуб. Главният виновник да го има е Ли Минг. Той е човекът-оркестър. Бивш футолист е, много известен е там.

 

 

Много е симпатичен. Доказано име в Китай. Преди е играл в Далиен, където сега е Мартин Камбуров. Бил е и технически директор на клуба, но нещо се скарва с президента и напуска. Така решава да създаде нов отбор. Среща се с един богаташ, който е строителен бизнесмен, и има страшно много пари. Споделя му идеята си и не след дълго създават Аербин. Тръгват от дъното. Решават да поканят чужденец за треньор.

 

- Мениджърът ми е китаец, с когото се познавам от много години. Той отдавна ми беше обещал, че ще ми намери отбор там. Знае ми отлично CV-то, познаваме се от доста години. Той направи връзката между Ли Минг и мен. Поканиха ме на интервю в Пекин и аз отидох. Разбрахме се и така започна всичко. Щастлив съм, че нещата се развиха по този начин. Направихме чудеса и Аербин вече е в китайския елит.

 

- Нямахме наш стадион. Играехме си домакинствата на един университетски стадион. Той е с капацитет 10 000 седящи места. През тази година в "Б" група играхме пред пълни трибуни. В началото никой в Далиен не вярваше, че можем да направим нещо. Там всички подкрепят водещия клуб на града, където сега играе Мартин Камбуров. Неговият отбор е с традиции, ставали са шампиони. А ние тръгнахме от нулата.

 

- Далиен се води един от малките градове - 8 милиона жители. Това е нищо за Китай. Съвършено различна култура и нрави. Хората са дружелюбни и много добронамерени. Стига веднъж да им спечелиш доверието. А аз го направих. Всички ме обичат. Феновете плакаха, когато разбраха, че

се разделям с клуба.

 

- Все още имам договор с Аербин, но ще напусна. За 2 години постигнах много. Те решиха, че без да сменят футболистите ще можем да се класирам във втората четворка. Това искат от мен, но при сегашната ситуация не мисля, че тази цел е изпълнима. Няма как да стане, при положение, че не искат да сменям китайските футболисти. Държат в "А" група да играят и тези, които досега бяха в отбора. А аз искам поне 4-5 нови китайци да привлека, както и няколко чужденци.

 

- Предложиха ли ви повече пари, за да останете?

- Не е проблемът в заплатата. Аз съм доволен от това, което получавах до момента. Просто мисля, че постигнах максимума с "Аербин" и желая да продължа да се развивам. Тръгнах от нулата, а постигнах нещо.

 

- Много трудно. Малко са малко отборите в България, които могат да изпълняват условията в "Б" групата на Китай.

 

- Не искам да звучи като обида към българските клубове, но донякъде китайската "Б" група е доста по-силна. Интригата е невероятна. Силите са много изравнени. Доста е оспорвано, напрежението е огромно. Ако загубиш в някой мач, атмосферата се разваля. Китайците отделят много средства за футбола. Постоянно се усъвършенстват и искат да не спират да се развиват. Аз имах шестима асистенти. Двама от тях са завършили спортния университет в Кьолн. Взехме французин за кондиционен треньор, от Льо Ман. Нещата в Аербин са на много високо професионално ниво. А става дума за отбор от "Б" група. Аз като гледам в България как е в някои клубове, направо ме боли. Имах анализатор, който поддържаше статистиката. Разполагаме с уникален софтуер, за какъвто в България само могат да мечтаят. При нас много от треньорите се заблуждават, че разбират. Трябва постоянно да се усъвършенстват. Аз постоянно чета, в час съм с новостите. В Китай разчиташ единствено на себе си и на никоя друга помощ.

 

- Не съжалявам, че отидох там, защото постигнах нещо голямо. Сега вече в Китай гледат по друг начин на българите. Защитникът Кирил Котев, който привлякох, направи много силен сезон. Мартин Камбуров също играе успешно в Далиен. Аз дори предлагам българи на китайците. Ще се радвам и други наши треньори да започнат работа там.

 

- В началото имах персонален преводач, но вече втората година понаучих доста неща и сам се справях с комуникацията с футболистите.

 

- Коя беше първата дума на китайски, която научихте?

- Първо разбрах как да казвам на футболистите да си подават топката - "чуан", което означава пас или подай.

 

- Наистина е добър, а името му е много звучно.

 

 

и не можах да го използвам във всичките мачове. Над 33-годишен е, но вкара няколко гола.

 

- Гол, Гол. Така му викам.

 

- Вие казвал ли сте му какво означава неговата фамилия на български?

-(Смее се). Не, не. Не съм му казвал! Иначе в отбора имам едно момче, чийто баща притежава черен колан. Футболистът закъсняваше за тренировка. Ден, два. Аз му направих забележка, а изглежда, че и баща му е разбрал. Един ден той изчака сина си след заниманието ни. Качи го на колата и го отведе някъде. После разбрахме, че го е пребил. Родителят явно е искал да вкара в час сина си, да помогне и на нас и повече да не закъснява. Но след пребиването момчето го нямаше два-три дни, тъй като трябваше да се възстанови. Един друг от играчите е от много бедно семейство. Родителите му идват в клуба, когато се раздават заплати, за да му я вземат. Казват, че ако не е момчето им, ще умрат от град. В Китай има и много богати, и много бедни семейства.

 

- Има ли в Китай "черно тото"?

- В момента няма как да има, защото всички много се страхуват. При тях законите са жестоки. Аз като отидох, точно бяха вкарали 120 човека в затвора. Президенти, съдии. Лежат ефективни присъди заради манипулиране на мачове. Близо 20 от водещите им рефери сега са зад решетките. Млада вълна съдии влезе във футбола им. Допускат много грешки, слаби са. В затвора са служители във федерацията им, президенти... Всички са зад решетките сега. В България подобно нещо не може да се случи. В моя отбор не съм усещал някой да играе симулативно. Всички много ги е страх.

 

- Доста са. Но футболистите изобщо не смеят да си помислят за уреждане на мачове, защото знаят, че ако го направят,

 

 

В Китай мачовете вече са истински. На нас три кръга преди края ни идва отбор, който е изпаднал. Трябва ни победа, за да си гарантираме промоцията в елита. Приготвихме шампанско, имаше 10 000 зрители по трибуните, а не можахме да ги бием. Завършихме 2:2. В следващия кръг обаче станахме първи, след което много празнувахме.

 

- Имам апартамент, много е хубав. На 40-ина минути е от стадиона. Трафикът е много натоварен, но вече свикнах. Ръководството на клуба ми осигури и кола.

 

- Справям се с движението. Тежко е, всеки прави каквото си иска. Очите ти трябва винаги да бъдат на шест. И въпреки това там не се бият. Шофьорите не са изнервени, както в България. Други правила обаче съм нарушавал в Китай. След един мач ме глобиха с 200 долара, защото запалих цигара на пейката. А то не било позволено. Казаха ми, че при повторен такъв случай глобата е 1000 долара. Сега започнах като Сър Алекс - с дъвки, и гледам да не пуша.

 

- Не, сам съм. Кирчо е със семейството си в друг апартамент. Моята съпруга няма как да дойде в Китай, защото работи в София. Тя е свикнала цял живот да работи, и то много. Няма начин да стои затворена вкъщи. Синът ми учи в спортен мениджмънт в Лондон. На 22 години е. Университетът му е на много високо ниво. Играеше в отбора на университета на аматьорски начала, но стана белята. Скъса връзки и му правиха операция. Все още не са ми гостували в Китай.

 

- Голяма е, много е голяма.

 

- 4000 долара.

 

- Да, винаги след мач празнуват. Котев излиза с тях. Много добре го приеха. Бързо се приобщи към китайците и се разбират отлично, което само може да ме радва. Те са много земни хора. Феновете пък са невероятни. Когато се класирахме за елитната група, беше чудо.

 

После в домакинския мач напълниха стадиона, имаше заря. Дадоха ми много подаръци. Картини, какво ли не... не можах да взема всичко в България и повечето останаха в Китай.

 

- Излизам по ресторанти с едни приятели-бизнесмени, които са големи фенове на отбора. Няма българи покрай мен, освен Котев и Камбуров. Най-странно ми беше първият път преди 2 години, когато седнах в един ресторант и бях много гладен. Нямаха меню на английски и никой не можеше да говори с мен. Само китайски знаеха. Играх на тото и посочих една от драсканиците в менюта. Взех пък, че уцелих добро нещо. Преобладаваше оризът, но се наядох добре.

 

- Нямам обяснение. Странно е. Нещата не вървят както трябва, но нищо не мога да кажа. Аз не познавам собствениците на ЦСКА. А с Тодор Батков и Гонзо, например, се познавам. Даже Георги Иванов ни вкара онзи кървав гол (б.р. – 13 май 2000 година, когато Станков е наставник на ЦСКА), но го уважавам. И до ден-днешен поддържаме контакт.

 

 

С много футболисти контактувам - Емил Гъргоров, Владо Манчев... доста са и ще изпусна някого. Загубих обаче връзка с Митака Иванов – бившия нападател на ЦСКА. Знам, че сега е треньор на Тунджа (Ямбол) и продължават напред за Купата на България. Той е много свястно момче. Никога няма да забравя ужасната катастрофа край Ихтиман, която претърпя 2000-ата година. Тогава го спасих. Закарахме го в "Пирогов". Искаха да му режат крака. Уредих много добри доктори. Всички се грижехме за него. А гледката беше ужасна, костта му направо беше изскочила, стърчеше настрани. След година и нещо дори се върна и още малко поигра. Много мъжко момче. Трябва да го открия и да го чуя.

 

 

- А с Божинов и Ники Михайлов чувате ли се? Или с някой друг от футболистите, на които разчитахте в младежкия национален отбор, където бяхте селекционер?

- Поддържам връзка с много от момчетата. Те бяха уникален колектив. Божинов, Ники, Ивелин Попов, Николай Димитров, Домовчийски, Бандаловски. Все чепати характери. Аз такива обичам.

 

 

Трябва да са с чепати характери. Бях събрал само хулигани в младежкия национален отбор. Позволих им да вкарат касетофон в съблекалнята и да има музика преди мачовете. Надъхваха се с "Ъпсурт". Те бяха страшни веселяци. Божинов говореше само простотии.

 

- Бяха големи приятели с Ники Михайлов, а сега каква стана... Докато им бяхте треньор, имаха ли някакви изцепки?

- О, много са. Но няма как да излязат по медиите. Това, че са изпили по една бира в Минск след контролата с Беларус, стана световен скандал. А то е нищо в сравнение с нещата, които аз съм ги хващал да правят.

 

- Няма как да ви кажа какво е ставало с тях. Съжалявам, но не ми се сърдете.

 

- Да, да. Едва го събуждахме да става за тренировка. Много обичаше да си поспива и сутрин трудно ставаше. А да кажем не е бил на дискотека през нощта. Просто той си е такъв. Още от малък беше страхотен талант. В Германия се отрака, а сега е в един от най-великите клубове в света - Манчестър Юнайтед. Пожелавам му да печели още трофеи и да бъде на върха.

 

- Китайките много ме харесват. Няма какво да го крия. Те си падат по такива едри хора. Аз съм семеен човек. Не е в моята порода да правя подобно нещо и няма как някоя китайка да ме подмами.

 

- Не. Тя много добре ме познава. При мен семейството е издигнато в култ. Това е най-важното. Вярно, че сме далеч един от друг, но това може би е една от причините да си запазим доброто семейство.