"За себе си зная, че до януари ще направя не само грешки, но вероятно и откровени глупости, които в друга ситуация не бих сторил. Но след това вече няма да имаме право на грешки. И съм сигурен, че няма да ги и правя. Трябва да заработим така, че от 5 нови играчи за Левски да стават четири. Не както досега – от 11 да има най-много един". Това коментира босът на Левски Наско Сираков в интервюто, което даде пред сайта levski365.com.

Целият разговор на Сираков с Васил Колев:

Да се прави интервю с Наско Сираков хем е една от най-лесните задачи в българския футбол, но едновременно с това и твърде трудна и предизвикателна. Сегашният мажоритарен собственик на Левски говори винаги открито и ясно, но пък, за да получиш отговорите, които търсиш, трябва да имаш под ръка и необходимите въпроси. Сираков е истински извор на добри интервюта, когато човек избяга от злободневието и се насочи към концептуалните теми.

Сегашният случай не прави изключение. Още повече в днешните смутни времена, когато често посланията му не могат да стигнат до левскарите, а те на свой ред търсят трескаво отговорите на множество въпроси, които остават незададени.

Срещаме се в неговия офис на „Герена“. Той изглежда подготвен за дълъг разговор. Към нас се присъединява Тити Папазов. Слуша внимателно, няколко пъти прави фундаментални уточнения, но няма и следа от обичайната му оживеност.

efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус

Интересното е, че с течение на разговора Сираков все повече акцентира върху футболните теми около Левски. Във време, когато всичко, за което се говори, са парите.

"В крайна сметка ние сме футболен отбор. Това е основното. И там са големите задачи за решаване. Имам самочувствието, че зная как да направим отбора, който Левски и историята му заслужават", казва Сираков. 

Днес ви предлагаме първата част от интервюто, основно по темата за отбора и неговото бъдеще. Утре във втората част ще се запознаете и с останалите теми.

- Нека започнем от най-важния ти момент като ръководител в Левски – прословутия „План 2007“, с който се завърна в клуба през 2004 година. Имаш ли план сега?
- Аз ще започна с това, че ситуацията тогава и сега е много различна. И тук не говорим изобщо за финансите, които явно са основното. През 2004 година, когато се завърнах, заварих 33-ма играчи в съблекалнята. Деветдесет процента от тях бяха минали през националния отбор. Искам да кажа качество. В съблекалнята беше пълно с качество. Безумие е, че с онзи отбор Левски загуби титлата. Когато се върнах, имаше седем кръга до края и влизайки в съблекалнята казах на отбора, че единственото, което ме интересува до края са седем победи. А дали ще станем с тях шампиони е друг въпрос. Ние не станахме шампиони, по други причини. Но в съблекалнята на Левски имаше прекалено много добър футболен материал.

През лятото освободихме над 10 човека и въпреки това останаха твърде много добри футболисти. Ставаше дума за чудесна основа, върху която Мъри Стоилов, когото взех на треньорския пост, да работи. Това, че в онзи момент взехме 6 юноши с първия отбор, не повлия по никакъв начин на качеството. И ние, по някакво невероятно нещастно стечение на обстоятелствата, отново не спечелихме титлата с две изпуснати дузпи в 90-ата и 93-ата минута във Варна и с безумната дузпа, която Топузаков направи срещу ЦСКА.

Това е голямата разлика между тогава и сега.

- Имаш предвид само футболния материал…
- Да, това е основното. В крайна сметка Левски е футболен отбор и трябва да се фокусираме върху основното. Да си правим сметка в този момент и планове за спечелването на трофеи, победи, титли е наивно и ненавременно. Но бързам да кажа най-важното – Левски във всеки мач ще се бори за победа, в това няма никакво съмнение.

Реалностите обаче показват друго в този момент. Ние все още не знаем какво ще бъде след една седмица, след 10 дни, след един месец. Трябва да видим какво ще успеем да привлечем като футболисти. И то, говорейки за съвсем различни нива на заплащане от това, което е било. Не по-малко предизвикателство е как ще се справим с тези високи заплати, които имаме в момента. Категорично трябва да се отървем от това нещо. Когато се отървем, ще видим каква селекция ще направим. Зная, че е голямо клише това за селекцията като отворен процес. Но при нас това предстои в пълния смисъл на това понятие.

От подобна гледна точка смятам, че двете години – 2004 и 2020 г. са много трудно съпоставими. Това обаче не означава, че не съм си поставил конкретна задача. Колкото и амбициозно да звучи, тази задача е през 2023 година Левски да бъде без дългове. Или, нека да са останали някакви дългове, но да бъдат пренебрежимо малки и да не застрашават клуба. Като, разбира се, във всеки един сезон ние да вдигаме нивото и класата на отбора.

- Кога смяташ, че би трябвало да се види края на сегашната криза? Или, хайде да го кажем така, кога би трябвало да се появят първите симптоми на това, че ситуацията започва да се овладява.
- Нека не се заблуждаваме. Безспорно е, че Левски ще трябва да премине през своята Голгота. Разбира се, колкото по-кратък е този процес и колкото по-безболезнено премине, толкова по-добре е за всички, които обичат този клуб. За себе си мечтая през септември, или най-късно през октомври да сме стъпили на някаква по-здрава основа.

(Тук се намесва Тити Папазов: „Извинявам се, може ли да се намеся по темата, защото е ключово. Наско няма сам да го каже. Първият голям тест и съответно първата добре свършена работа би трябвало да е като авторитет Сираков да узакони новите заплати. Както е структурал отбора през 2004 г., сега трябва да структурира заплатите“)

То и сега няма как да е иначе. Разговорите вече се водят от днес (б.р. вторник) и ще продължат още един ден. Броят на играчите, които се съгласят с новите условия ще бъде от една страна тест каква работа сме свършили, но от друга страна ще бъде показателен и за морала в отбора. Ще покаже откъде можем да тръгнем. В момента ситуацията е, че или се съгласяваш с новите условия и оставаш да се борим заедно, или си стискаме ръцете. От 20 юли обаче Левски повече не може да си позволи и няма да харчи така, както се е правило в предишните години.

Това е безспорното и непроменимо условие за работата в Левски. И който от футболисти го разбере и колкото по-бързо го разбере, толкова е по-добре и за него, и за отбора. Сигурно ще има хора, на които няма да бъде приятно намаляването на заплатата, защото това не е приятно за никого. Това обаче е положението. От тази точка ще започнем да градим.

- Не мислиш ли, че именно онзи план преди години и най-вече неговото изпълнение са от една страна причина за големи очаквания към теб от публиката, но от друга пък и са в основата на голямото доверие, което тя ти гласува – да бъдеш лидер и знаме в труден момент от историята на Левски?
- Не смятам, че това доверие беше изградено само в онзи период между 2004 и 2007 година. Ако бъдем точни, по онова време, през 2005 година на една от срещите с фенклуба казах, че толкова много пъти съм ставал шампион, че това не е вече толкова интересно за мен. Интересуват ме само европейските мачове и успехите в тях, защото това е съвсем различно качествено изживяване. Това може да го потвърди един от привържениците, Пепи Димитров, който написа книга за „Синята приказка“. Това го казвам, защото е важно за хората да се говори от една страна самата истина, а от друга тя да е свързана с мечтите. И мечтите да стават реалност. Тогава се печели доверие.

Що се отнася до очакванията… Аз съм сигурен в едно. За Левски не е трудно да излезе от която и да е кризисна ситуация. Казвам го сериозно. И причината е огромната фенска маса и енергия, която клубът генерира. Големият проблем е, че имаше и има все още едно ужасяващо обезверяване в привържениците. Определено публиката се е отдръпнала от отбора и това е голям проблем.

Ще дам един пример. В един от сезоните с Мъри Стоилов, ние изоставахме с 10 точки от ЦСКА на полусезона. И въпреки това на мачовете идваха много хора. На повечето имаше с лекота по 9-10 хиляди зрители. Сега нещата са по-различни. Дори и в тези 10-12 години Левски имаше достатъчно съдбовни мачове. Но сякаш провалите в някои от тях, или нека го каже дори провалите в някои по-незначителни мачове след това, сякаш изтръгваха духа на публиката и тя се дръпваше моментално.

Зная, че отбор и публика са скачени съдове и реакцията на хората е нормална след толкова натрупани разочарования. Също така си давам сметка, че е ред на отбора да даде на хората игра в замяна на полученото доверие. Процесът обаче ще бъде труден, ще губим много мачове, ще има разочарования, но някак трябва да спрем този процес. Не може така да се смазва ентусиазмът на хората.

- А имаш ли рецептата за това?
- Що се касае до отбора мисля, че зная какво би трябвало да се направи. Спортната страна е ясна. Там трябва последователно да се добавя качество. Но има нещо друго. В съблекалнята трябва да има един дух. Левски трябва да излиза на терена с идеята, че не бива да разочарова хората. И да напуска терена с чувството, че е дал всичко от себе си. Да, ще има загуби, ще има трудни моменти. Но хората не могат да бъдат излъгани. Те чувстват най-добре дали футболистите са дали всичко от себе си. И сегашната ситуация, проблемите, които трябва да решим – всичко това ще отсее силните характери.

- Какъв би трябвало да бъде Левски през новия сезон?
- Има едно нещо, което никак не съм харесвал в начина, по който се е управлявал Левски през последните години. Няма как да се направи отбор чрез постоянната смяна на играчи. За последните 12 години през Левски са минали сигурно между 250 и 300 играчи. Това е безумно. Това е пагубно за клуба, не само във финансов план.

За съжаление обаче това, което най-много не обичам, трябва да направя още в първия момент. В момента ние трябва да сглобим практически нов отбор, да сложим някаква нова основа. Независимо че сме принудени от обстоятелствата, защото трябва да махнем всички високи заплати, все пак това да смениш почти цял отбор е ситуацията, в която няма как да не допуснеш грешки. Ние сме и притиснати от времето, защото самата година е такава. Пандемията сви времето между двата сезона, което е само три седмици и нито ще имаме време да се подготвим като хората, нито ще имаме време да направим някаква селекция. Заради това, за себе си зная, че до януари ще направя не само грешки, но вероятно и откровени глупости, които в друга ситуация не бих сторил. Но след това вече няма да имаме право на грешки. И съм сигурен, че няма да ги и правя. Трябва да заработим така, че от 5 нови играчи за Левски да стават четири. Не както досега – от 11 да има най-много един.

- А къде виждаш отбора в края на сезона? И оправдано ли е да имат привържениците катастрофически очаквания?
- Не смятам, че ни предстои лош сезон. А и всъщност какви са критериите за това? Не бива да забравяме, че преди няколко сезона бяхме седми. Играхме извън първата шестица. И това беше най-лошото класиране в историята. Да, ние ще губим мачове, но и ще печелим. Катастрофически очаквания не може да има и няма основания за това. Ние все пак сме Левски и в каквато и криза да сме, имаме някакъв стандарт. Да ни бият с лекота и наред във всеки мач не очаквам да се случи. Няма как да се случи.

- Ако обаче трябва да си по-конкретен…
- …Ако трябва да съм по-конкретен не мисля, че ще сме по-лошо класирани от този сезон. Да, не смятам, че може да сме извън четворката. Имайки предвид ситуацията в този момент, когато завършваме четвърти и едно бъдещо подобно класиране, това лошо постижение ли ще е с оглед на обстоятелствата? В единия случай ще сме го направили с тройно по-малък бюджет, което би доказало, че Левски се е управлявал зле и безотговорно. Четвърти със златен дъжд и в четворката с далеч по-скромен бюджет. Защото нали ние не живеем в заблуда, че позицията ни този сезон е незаслужена и това, че сме били втори на полусезона, не казва нищо? В крайна сметка Левски имаше уникално лесна програма през есента.

Но честно казано не искам да влизам в темата за класирането и целите. В крайна сметка аз съм научен на едно и то е, че в Левски се влиза във всеки мач и в сезона като цяло по един начин – с идеята да спечелиш мача и да станеш първи накрая. Това не го забравям и няма как да го забравя, въпреки ситуацията.

- И стигаме до треньора Георги Тодоров. Колко дълго той ще остане начело на тима?
- Той ще води отбора и в това съм категоричен. Веднага ще се аргументирам, защото тук не става въпрос само за финанси, за криза, за пожарна ситуация. С Георги Тодоров съм работил твърде дълго време и той ме познава много добре. Сегашният треньор знае моите изисквания към отбора, знае моите очаквания, също и как да ги предаде в съблекалнята. Няма друг човек в клуба, който да е повече наясно за това как аз си представям нещата от Тодоров. Това до прави абсолютно без алтернатива в сегашната ситуация. Как би могъл да се справи нов, да кажем и външен човек за клуба? Заради това смятам решението Тодоров да води отбора за ключово.

Има и нещо друго, хубаво е, че се сещам в този момент да го кажа. В светлината на всичко, което се случва. Не са толкова много хората в живота, които подават ръка и стискат подадената им ръка без да говорят за условия. До момента изобщо не е ставало дума за заплатата на Георги Тодоров. Просто ми стисна ръката и се зае да свърши работата, която очаквам от него в труден момент. Колко хора в съвременния футбол биха го направили? Но с Тодоров ще седнем и ще говорим и за възнаграждението му, защото е част от професионализма. При всички случаи той е изключително достоен човек, голям левскар и отдаден на професията си треньор.

- В дългосрочен план следващият треньор на Левски от клуба ли ще излезе или ще бъде външен човек?
- Разбирам препратката към Мъри Стоилов. Ще го кажа така. Говорили сме и с Георги Тодоров, и с други опитни хора. В крайна сметка да бъдеш в Левски и да показваш качествата си е огромен шанс и привилегия. Всички треньори, които са тук, са на ежедневен и непрекъснат кастинг. Ако някой от тях покаже качествата, ще получи шанса да стане новият Мъри Стоилов.

Васил Колев/levski365.com