Голмайстор №1 в историята на Левски и настоящ собственик на клуба Наско Сираков навърши 60 години на 26 април. Героят от САЩ`94 си пожела семейството му да продължава да го дарява ежедневно с много любов. "Особено най-малките ми жени - трите ми внучки. Това ми е напълно достатъчно", каза Сираков. 

Босът на Левски гостува в "120 минути" по bTV, където говори не само за "сините" и актуалните теми в родния футбол, а и за миналото си. Сираков разказа и за един от най-големите си кошмари - тежката контузия в Испания, когато след операцията се налага да бъде на морфин. 

- Книгата ти се казва "Единакът", но май не си такъв, защото имаш много хора около себе си - прекрасна жена, две дъщери и три внучета. 
- Наскоро едната от щерките ми каза "Тате, викат ти Единакът, но не забравяй, че сме цяла глутница". Така е наистина и съм много радостен. 

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- Какво ти даде баща ти - шампионът по борба Петко Сираков?
- Tой, лека му пръст, изгаряше от желание да вървя по неговия път. Спартански начин на възпитание, на живот. Когато се налагаше - ме биеше. Бой, бой, и то както трябва - както бият борците. И сега съм му благодарен за този начин на отношение. Това до огромна степен е повлияло на развитието ми. Майка ми, която също почина, ми разказваше, че баща ми ме е целувал само, когато спя, за да не разваля дисциплината.

- Имало ли е вариант да се занимаваш с друг спорт?
- От много малък виждах, че футболът ми се отдава. Играехме на улицата. От нашето поколение всички станахме футболисти на улицата и в училище. Винаги съм искал и мечтаех един ден да играя в мъжете на Левски. С много труд станаха нещата. Имах щастието да играя с много по-талантливи футболисти. Срещал съм се с изключителни таланти, но някои от тях не успяха във футбола. Смятам, че 5 процента е талант и 95 процента труд. Аз бях и малко дърводелец. Но с изключителни тренировки и раздаване постигнах много. 

- В книгата си разказваш, че ти е побеляла брадата след контузията в Испания и дните след операцията. 
- Така беше, да. Бях 48 часа на морфин. Ревях от болка. На третия ден започна да ми пада косата и тогава казах, че спирам морфина. Научих много тогава. Две години преди това нямах никакви контузии. Случи се на тренировка, от никаква ситуация, стъпих на криво. Вместо да ми поддаде глезена, ми поддаде коляното. 

- Kак надъхваше младите футболисти?
- С някой шамар зад врата. Трябва да има ред и дисциплина.

- Като погледнеш назад, какво ти костваше решението да поемеш Левски?
- Ужасно много, но по изобщо не съжалявам. Имах представа какво горе-долу предстои, но реалността после беше различна. Изключително много безсънни нощи, много цигари... Спазих обещанието да не пия твърд алкохол една година след като получих акциите. Не ми е чак толкова трудно да управлявам клуба, този организъм - ПФК Левски. Едва ли има друг човек, който да го познава по-добре от мен. Чувам му пулса. 40 години съм в Левски, преживял съм какво ли не в тази съблекалня. Управлявам клуба с любов, имам самочувствието, че съм натрупал нужните знания. 

Имам чувството, че целият свят беше срещу Левски тези две години. Като започнеш с пандемията, сега с този военен конфликт. Всичко това отблъсна доста евентуални рекламодатели и спонсори, защото целият свят изпадна в икономическа криза. Преборваме се малко по малко, не всичко е цветя и рози при нас. Левски излиза от дупката, в която беше попаднал от дълги години, даже и игрово. Имаме нужда и водим разговори с евентуални нови спонсори и рекламодатели. Стъпваме си на краката и това е видно за всички.

- Какво липсва на българския футбол в момента?
- Най-вече футболисти. А стадионите са болната ми тема. След мен нали ще гостува Кирил Петков? Помоли от мое име министър-председателя, така както държавата помагаше на толкова много други отбори, да го направи и за Левски и ЦСКА. Ето, отпуснаха се пари за стадионите на пловдивските Локомотив и Ботев. Трябва да се намери начин да се помогне и на грандовете Левски и ЦСКА. Виждате какво стана на "Герена" в реванша с Лудогорец - свидетели сме на това при какви условия 20 хиляди зрители трябваше да гледат мача на "Георги Аспарухов". Това не е нормално. И на финала за Купата на България ще има много публика. За държавата не е проблем да отдели средства. Неприятното е, че ние нямаме нормален стадион за националния ни отбор.