ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Старши треньорът на Левски Станимир Стоилов даде нестандартно интервю пред БЛИЦ TV, в което разкри интересни неща за първите си стъпки във футбола и за кариерата си като футболист.  Последният му период като състезател на „сините“ и после като наставник не бяха коментирани, защото за тях се знае всичко. Има обаче доста любопитни факти, които Мъри за първи път говори пред медия.  
Той специално благодари на хората, показали му първите стъпки в спорта в родния му град Хасково.

-Г-н Стоилов, как ви приеха в спортното училище в Хасково?
-Може би е дошло време да поговоря за моите първи треньори, за хората, които ми помогнаха като дете и юноша, за улиците и площадките, където съм отраснал. Ще бъде добре да им отдам уважението на тези хора, помогнали за моето израстване като футболист. Преди да отида в спортното, учих от първи до четвърти клас в гимназия „Васил Левски“, където тренирах спортна гимнастика. Треньор ми беше Георги Латунов. В края на четвърти клас участвах на републиканско първенство за Южна България. Спечелих първите места на четири уреда и получих медали и купи. За моя изненада обаче моите родители не искаха да ме пуснат на изпитите за кандидатстване в спортното училище. В деня на изпита обаче Георги Латунов дойде съм 7:30-8 часа сутринта вкъщи, но майка ми и баща ми бяха на работа. Само баба си беше у дома, бог да я прости. Треньорът ме помоли да отида на изпитите, въпреки че родителите ми не ме пускаха. Той беше категоричен, че имам ръст за гимнастик, имам талант, който не бива да се пропилява. И така отидох на изпитите, където се представих отлично, и в пети клас се озовах в спортното училище благодарение на настоятелността на моя наставник Георги Латунов.  Няма да забравя, че една вечер Латунов, моят първи треньор по футбол Милчо Пеневски и друг наставник Богомил Попов, Бог да го прости, дойдоха пак вкъщи, за да убеждават майка ми и баща ми да ме пуснат в спортното училище. Така започна моят престой в спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково. Периодът ми там беше дълъг от пети до 12 клас – цели 8 години. Това е училището, което ме изгради като спортист. Бяхме на така наречения спортно-казармен режим. Две тренировки на ден и между тях – училищни занятия, но в класните стаи се задържахме малко.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

-С кои други известни спортисти сте учили заедно?
- При по-големите бяха Антонио Кръстев, Атанас Комшев, Бог да го прости, Живко Вангелов, Иван Цолов, Ваня Дерменджиев, сигурно ще пропусна някого, но няма как… Разбира се в съседния клас беше Станислав Станков (б.р. – легенда на ЦСКА), с когото сме набори  – много добър и доста известен баскетболист. Наско Сираков също е учил там.  Наско игра под наем от Левски в Хасково, но доста преди мен.

-Познавате ли се с Григор Димитров, който също е от Хасково? Имате ли спомен от ваши срещи?
- С Григор не се познавам. Познавам се баща му Митко, с когото бяхме съученици в един клас. Той е мой набор. Но с Димитър дълго време не  сме се виждали.

-Станахте голмайстор не само на Хасково, но и на Б група? Помните ли най-красивия и най-куриозния гол, който сте отбелязвали с екипа на родния ви тим?
-Имаше години, в които вкарвах от 29 до 31 гола на сезон. Имах приятели, с които хващах басове, че няма да вкарвам два гола в даден мач, а те казваха – ще вкараш. И като вкарах – черпех и си плащах басовете. В домакинските мачове редовно отбелязвах по два гола. Тогава „Б“ групата беше на високо ниво. Бяха хубави години. Другата ми гордост в Хасково беше, че успяхме да създадем отбор от местни футболисти. Бяхме силен тим. Първоначално не бе пускаха да напусна, защото целта беше влизане в елита. И след като Хасково влезе в А група, се осъществи преминаването ми в Левски.

 -Как бе осъществен трансферът ви в Левски и имаше ли тогава интерес от други отбори?
-След като бележех редовно голове, нормално беше всички водещи отбори да имат интерес към мен. Даже като се уволних от казармата, направих опит да избягам в Берое. И избягах. Приех този ход, защото тогава още не се беше реализирала идеята да се налагат местни футболисти в Хасково. Това беше през 1986 ли 1987 година, ако не се лъжа. Аз отидох в Стара Загора, започнах тренировки с тима и бях картотекиран в Берое. Но ден преди първия мач, който трябваше да изиграя, бях спрян. И се върнах обратно в Хасково. След това вече се поде политиката да се залага на местни футболисти. Още веднъж искам да благодаря на моя първи треньор Милчо Пеневски, който 8 години ме обучи и помогна в човешки и във футболен план. От него научих много неща във футбола. Помня най-важното, което ми говореше: Че гол се вкарва отвсякъде и даже с боц и обикновено в последната минута. Твърдеше го, защото той все отбелязваше в последната минута. Трансферът в Левски започна да се пече по-рано. Още когато треньор на Левски беше Добромир Жечев, имаше интерес към мен. Но тогава Хасково не ме пусна, а и аз не бързах да тръгвам веднага. Тогава мечтата ми беше да си осигуря бъдеще в моя роден град. Но на следващата година Павел Панов беше треньор на Левски и  по негово настояване вече се съгласих да премина на „Герена“. Подписах още на полусезона, докато бях в Хасково - през декември 1989 година. След това през пролетта на 1990 година вкарахме Хасково в А група. От София дойдоха, Бог да ги прости, шефът на Левски Кръстю Чакъров и Павел Панов. Срещнахме се в един мотел край Хасково. Знаете ли кой беше шофьор тогава, кой шофираше колата, с която Чакъров и Панов пристигнаха - Дафко, който и до ден днешен е шофьор на тима. От хасковска страна бяха Паскал Арнаудов и Емил Пенев. Там се договориха за условията по моя трансфер. Аз получавах доста добри пари в Хасково, а първият ми договор с Левски беше на стойност 263 лева. Наскоро даже го видях, администраторът Райко го намери и ми го показа. После заплатата стигна до 450 лева.  

-Как се стигна до трансфера ви във Фенербахче през 1992 година, каква сума платиха турците на Левски?
- В тези периоди Левски и ЦСКА повече от един-два сезона не задържаха играчи, а ги продаваха. Още при първата ми година на „Герена“ дойдоха Дънди Юнайтед да ме купят, но Васил Методиев, велик треньор, каза: „Не, не!“. Тази година продаваме Михтарски в Порто. Ти, ако трябва, догодина. Но сега няма как“.  А шотландците тогава не бяха никак лош отбор, но се разминах с трансфер.
След това, през 1992 година, представители на Фенербахче дойдоха на финала за Купата на България срещу Пирин в Пазарджик. Лично треньорът на тима – легендарният словак Йозеф Венглош, Бог да го прости и него, присъства на двубоя. Аз вкарах първите два гола за победата ни с 5:0. Венглош и още представители на Фенербахче са били и на мача с ЦСКА за първенство, игран малко преди това – на 24 май, и завършил 2:2. Те са гледали и Илиан Илиев. Харесали са него и Кирил Метков от ЦСКА. Но тези трансфери явно са пропаднали. И така след моите изяви на финала с Пирин се стигна до моя трансфер.
След 3-4 дни заминах за Истанбул. Мисля, че за 500-600 хиляди долара е бил трансферът – немалка сума за времето. Винаги ще помня първата ми тренировка с „фенерите“, когато представяха отбора за новия сезон. Дойдоха много хора. Стадионът е за 45 000 души, а имаше около 60 000. Непонятно!  Разстоянието от базата до стадиона беше около 300 метра и ние го изминахме с автобуса за около час. Смятайте колко народ беше дошъл.  Представянето беше в 18 часа, а стадионът е бил пълен още на обяд.
 

-През 1995 година преминавате в португалския Кампомайрензе, където сте съотборник с холандския голмайстор Джими-Флойд Хаселбенк?
-След периода ми в Турция и тежката контузия, която получих, играх 6 месеца в ЦСКА през пролетта на 1994 година. Отиването ми в ЦСКА беше по причина, че не се договорихме със спортния директор на Левски Андрей Желязков. Не получих достатъчно уважение. Но през лятото се завърнах в Левски след нов разговор с Желязков и Георги Василев. Тогава имах щастието да играя в може би най-силния отбор на Левски, когато победихме ЦСКА със 7:1, Ботев Пловдив с 6:1, Локо София 8:0. А Локото тогава ни беше пряк конкурент за титлата. В нашия отбор имаше играчи на огромно ниво и с висок футболен морал. Играехме дълго време без пари – 6-7 месеца. Президентът Томас Лафчис влезе един в съблекалнята и най-откровено ни заяви: „Момчета, аз повече не мога да ви плащам. Който от вас иска, може да разтрогне веднага договора си и да отиде, където си пожелае. Нямам право и не мога да спирам никого“. Това се случи ноември или декември 1994 година, след като тези три гръмки резултата срещу ЦСКА, Ботев и Локото вече бяха постигнати. Стана тогава и скандалът с Наско Сираков, който напусна по посока Пловдив. Лафчис тогава ни каза, че има и друг вариант – да останем, да играем без пари в името на Левски и през лятото да ни продаде. И като ни продаде, всеки ще получи това, което му е дължал клубът. Останахме, а после през лятото бяхме продадени 11 човека. И си получихме всичко от Лафчис, което ни дължеше. Беше трудно без пари, но после, като ги получихме след трансферите ни, си живяхме добре. Това беше златен период в Левски с Георги Василев, Андрей Желязков и Томас Лафчис, който постъпи много честно. Тогава се видя, че този отбор прояви морал, защото се играеше без пари. В тима имаше отлични футболисти, част от които бяха станали четвърти в света. Няма да изреждам имена, знаете ги всички. Имахме късмет после да бъдем продадени.  Така през 1995 година се озовах в Кампомайрензе. Стана благодарение на Лъчо Танев, може би му бях първия трансфер като мениджър. Озовах се в едно малко, но красиво градче Кампо Майор, наричат го Града на кафето. Отборът беше новак в местния елит с много сериозен президент. Имах чудесен престой. Имах щастието да играя заедно с атака с Джими-Флойд Хаселбенк, но аз си мисля, че и той имаше щастието да играе с  мен. Тогава Хаселбенк дойде на проби при нас. Бяхме отличен тандем на терена и вкарахме доста голове. Бяхме добри приятели и извън терена. Даже съм го водил на гости при Илиан Илиев в Лисабон, когато той играеше в Бенфика.   Португалия е позитивен период в живота ми. Това беше един от последните ми периоди, когато играех чист нападател, преди да бъда преквалифициран в по-дефанзивни постове. Там се роди и дъщеря ми, така че тя е португалка…  Може и гражданство да получи, ако желае. Джими след първата година го продадоха на Боависта, където блесна с пълна сила.

- За финал да поговорим и за Славия, където също играхте?
- Да, от Португалия се върнах в България и подписах със Славия. Там също имах силен период, в първия полусезон бях също нападател и вкарах немалко голове. Но после заиграх защитник. Бях в отлични отношения с ръководството на Славия. Впоследствие обаче Вячеслав Грозни ме върна в Левски. Славия подходи с разбиране и не ми направи спънки. Исках да си завърша кариерата в моя отбор, в моя клуб  Левски. За което съм благодарен на ръководството на Славия за разбирането, което прояви.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Oператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ

Еfbet Лига - сезон 2022/2023
Класирането в Efbet Лига