Българската футболна легенда Христо Стоичков даде интервю пред „Марка“ във връзка с първата годишнина от смъртта на Йохан Кройф. Камата признава, че бившият му треньор в Барселона е негов втори баща. Стоичков разкрива, че като играч е имал и проблеми с холандеца, но през годините двамата са изградили голямо приятелство.

- Преди година Кройф ни напусна, какво най-много ти липсва от него?
- Знам, че Йохан физически си е отишъл, но продължава да живее вътре в мен, постоянно сме един с друг. Той никога няма да ме напусне. Знам, че е там горе и ни наблюдава. Със сигурност се гордее с много хора и се надявам, че сред тях съм и аз с успехите ми като футболист под негово ръководство. Признавам, че веднъж сгреших пред него, но през годините отношенията ни бяха перфектни.

- Беше ли ти като втори баща?
- Очевидно е. Той беше футболният ми баща. Йохан беше човек, който се грижеше за мен. Беше мой приятел, треньор и баща, а това означава много. Невероятен човек, въпреки че сме имали търкания, тъй като и двамата сме силни характери. Но за мен беше баща заради всичко, което направи. Посвети много дни, месеци и години, за да работи с мен. Аз съм му много, много благодарен, дори и заради скандалите ни. На следващия ден обаче винаги се помирявахме.

- С характер като твоя е разбираемо да сте имали търкания..
- Няма да повярвате! Много хора говорят и пишат, без да знаят истинските ни отношения. Има неща, които са се случили и хората не знаят за тях и заради това не ги взимат под внимание. Тези случки обаче никога няма да излязат наяве, тъй като са много лични. Имало е моменти, в които той ме е „хапал“, за да ме мотивира да стана по-добър на терена.

- Добре, разкажи някоя от тези случки.
- Понякога беше много суров с мен и то само ден, след като съм вкарал два или три гола. Идваше следващият мач, а аз не бях титуляр. Друг път се е случвало да играя силно, а той ме сменя. Беше ми писнало от него, но с времето разбрах, че Йохан е вършил своята работа. Искал е винаги да бъда концентриран на 100 процента и успя да ме промени. Когато години по-късно ми обясни причините, аз го разбрах напълно.

- Какво помниш от онзи скандал преди мач на Барса с ПСЖ, когато каза или Йохан, или аз?
- Бях бесен по това време, тъй като вече се пишеше, че Барса иска да ме продаде. Не исках да напускам, но клубът реши да ме трансферира в Парма. Мисля, че тогава Барселона, треньорът и аз взехме най-добрите решения. Йохан ми обясни: „След четири години в Барселона какво повече може да направиш тук? Спечели титли, спечели „Златната топка“, „Златната обувка“, игра силно на световното първенство... Какво още може да постигнеш?“ Така беше постъпено и с други играчи: Лаудруп в Реал (Мадрид), Хулио Салинас и Чики Бегиристайн в Депортиво, Гойкоечея в Атлетик, Субисарета във Валенсия... Направихме го за доброто на Барселона, за да се даде път на младите играчи.

- Какъв щеше да е Стоичков без Кройф?
- Със сигурност щях да съм различен футболист, но нямаше да спечеля толкова много. Дойдох в Барселона, защото Йохан ме беше харесал, след като Анхел Вилда ме беше гледал в много мачове. Никой не знае какво щеше да се случи, ако бях играл в друг клуб. Йохан беше ключовият треньор в кариерата ми.

- Защо е толкова специален за теб?
- Защото беше номер 1. Промени ме много: скоростта, играта ми и завършващия ми удар... Той не само работеше върху мен като футболист, но се грижеше и за семейството ми. Всички съвети, които ми е давал, са били много важни. Беше ми треньор, но ми беше и баща.

- За кой негов съвет се сещаш?
- Той ме накара да изхвърля думата „Аз“ от речника си. Никога да не казвам на моите играчи: „Постигнал съм нещо, което трябва да повториш“. Това вече не е част от речника ми. Аз го направих, аз спечелих... Нищо подобно. На първо място е отборът, семейството, партньорите, треньорите, а едва след това си ти. Научих това през годините. Личността не е важна, тъй като игнорираш хората около себе си.

- Как ще запомниш Йохан Кройф?
- Като роден победител. Всеки ден искаше да спечели – на тренировка, на мач или карти. Един боец по 24 часа на ден.