-Г-н Стоичков, каква е тайната на левия крак и как един пряк свободен удар може да бъде толкова перфектен?
-Просто съм роден с добър ляв крак, който ми даде световната класа Стоичков. За да имаш перфектен удар трябва много да се упражняваш. Ние се превръщаме в роби на това, което правим. При удар е необходимо да прецениш всичко – от атмосферните условия, до движението на хората на стената или вратаря. Имало е случаи, в които съм се упражнявал да изпълнявам дузпи по 7 часа на ден.
-Вие изглеждате напълно спокоен, със спокойно изражение на лицето. В миналото вие бяхте пример за яд и хъс на терена. Влизахте често в конфликт със съдиите.
-(смее се). Моят характер е такъв и той ме прави различен от останалите големи имена във футбола. Аз съм нервен и много силен човек, когато съм на терена, но не и извън него. В живота съм съвсем друг. Опитвам се да бъда честен и добър и да търся контакт с хората, да ги гледам в очите.
-Защо не избрахте да носите №10 като Пеле и Марадона, а №8?
-Осмицата е интелигентен номер. Като се замислите цифрата осем никога не свършва, както и да я изписвате.
-Вие щастлив човек ли сте?
-Интересен въпрос, защото хората не се интересуват от цялостната ми кариера, а от това колко пари съм спечелил. Или колко пари съм взимал на месец в САЩ. Освен минусите в моя живот има и много положителни неща. Имам две дъщери – едната е на 22 години, другата е на 19 – талантливи и добри деца. Ако не играя футбол, имам много други развлечения. Обичам да ловя риба, да играя голф и да си говоря с приятели. Аз съм щастлив, че съм имал славно минало като футболист, като треньор също не съм се представил лошо. Видял съм много различни култури по света и навсякъде имам добри приятели. Последните са тук, във Виетнам.
-Вече преговаряхте с представители на нашата футболна федерация. Те вашите нови приятели ли са?
-Веднага усетих любовта на хората към мен във Виетнам. Те оценяват стойността на марката Стоичков.
-Ние знаем, че между вас и федерацията няма финансови проблеми. Очевидно има обаче неща, които трябва да решите.
-Нямаме сериозни разминавания като цяло, но има неща във виетнамския футбол, които трябва да бъдат променени. Разбирате ме какво имам предвид. Футболът във Виетнам има нужда от промяна. Трябва да обърнете внимание на децата, на младите играчи. Трябва да насърчавате младите между 12 и 19 години да играят повече футбол. Не вярвам, че в страна от 100 милиона души няма таланти. Също така не ми харесва формата на местното първенство. То е съставено от 14 отбора, но така е трудно и е недостатъчно за един треньор да избира играчи за националния тим. Не винаги парите за купуване на футболисти са добра инвестиция. Вярвам, че във Виетнам има деца, които обожават футбола. Те обаче не могат да го практикуват, защото се грижат за семействата си и трябва да работят. Барселона също не е изникнала от нищото, там са положени стабилни основи.
-Може ли вие да сте новият национален селекционер във Виетнам?
-Още е рано да говорим. Нещата могат да се случат. Аз ще бъда много щастлив да седна на треньорския стол. Искам аз и виетнамската федерация да гледаме в една посока. Трябва много да се работи, за да може футболът в страната да достигне нови висини. Мачът е само 90 минути, но тези 90 минути са прекалено кратки. Ако стана треньор, ще трябва да мисля и върху още много важни неща. Ще има дисциплина като в казарма, но в същото време и приятелство между играчите и треньорите. Футболистите трябва да играят така, че да обединят цялата нация.
