Стойчо Младенов приключи изключително успешен период в Кайсар. Отборът завърши на седмо място в класирането, а миналата година взе купата на Казахстан. След като се прибра в България треньорът даде интервю пред своя официален сайт www.stoycho-mladenov.com.

- Сезонът в Казахстан приключи. Какви са изводите ви?
- Казахстанската федерация създаде прекрасен вариант за приключване на първенството. Всички мачове се играеха в един град, за да се избегнат пътуванията и да се избегне заразата. Клубовете избрахме хотели, бази. Стадионите се определяха най-вероятно чрез жребий. Не всички мачове бяха на един терен. Имаше последователност. Отлична организация, която се следваше много положително. На мен ми хареса повече формата на първенството в Казахстан, отколкото в България. Точно това твърдя, че така би трябвало да е и в моята родина. Трудно беше, защото заради пандемията няколко пъти правихме подготовки. Решението да се изиграят 20 кръга беше положително. Видяхме честни и коректни мачове. Имаше неочаквани резултати, класиране. Астана остана едва на трето място. Това е необичайно за класата на този клуб. Всичко това говори за сериозна конкуренция в първенството. В пандемията федерацията успя да организира най-доброто първенство за ситуацията.

- Кайсар завърши седми. Доволен ли сте?
- Започнахме много силно първенството, но дойде голямото прекъсване поради вируса. Напуснаха основни футболисти. Това наруши синхрона и ни лиши от играчи, които придаваха класа. Но и с това се справихме. Имахме много добри моменти през сезона. Предимството беше, че се даде възможност за налагане на местни млади кадри. Мисля, че всички фенове на Кайсар са доволни от този факт. Подрастващото поколение, което идва от втория отбор Байконур, показа качество.

- Защо не водихте последния мач?
- Имах информация от медии и от българското посолство, че от 27 ноември влиза локдаун в държавата. Ще има строги мерки, ще се затвори всичко, което може да създава контакт между хората. Това ни принуди да вземем решение. На 25-и уведомихме президента на клуба за ситуацията. Той прояви разбиране и искрено му благодаря, че ни разреши. В навечерието на мача, който ни предстоеше, здравето на всеки един човек е от изключително значение. Разреши ни да купим билети и да се приберем. Ние имахме такива за 27-и, но успяхме да направим нужните промени. На 26 ноември рано сутринта излетяхме за Истанбул, от където с автомобил се прибрахме. Преди да започне локдауна, влязохме в България.

- Все още нямате отбор. Ще останете ли в Казахстан?
- Първо искам да отдъхна 1-2 седмици. После ще помисля за възможностите, които имам. Всичко е въпрос на разговори, на интерес към мен. В този момент не мога да дам новина. Имам опции, но решението ще взема след 15 декември.

- За 4 години и половина създадохте ли приятелства в Казахстан?
- Изключително съм доволен от контактите, които създадох. Най-впечатляващо си остава запознанството и съвместната работа с Кримбек Кушербаев. Изключително честен човек. Думата му беше закон. На него най-много благодаря за възможността да работя самостоятелно и без никакво вмешателство.

- Как се развива казахстанският футбол?
- Много положително. Израства във всяка година. Конкуренцията е голяма, а това вдига качеството. Последният в класирането може да победи първия. Астана остана трети, а имаше опасност и до това място да не стигне. И това е нещото, към което се стреми всяка федерация.

- Какви са треньорите в Казахстан?
- Преобладават чужденци. Но изпъкват няколко местни имена, които са с модерни виждания и разбирания за футбола. Практикуваха съвременен стил. Ще кажа две имена. Григорий Бабаян беше помощник на Станимир Стоилов в Астана. Сега като старши в Тобол и с асистент Саид Ибраимов станаха втори. Още преди това стана шампион с Астана. Представи се много добре в евротурнирите. Пред този треньор има голямо бъдеще. Другото име е Андрей Карпович от Окжепест. Той също показа отлични виждания. За нещастие при него пандемията се отрази най-негативно. Неговият отбор изпада, но футболът му е изключително съвременен. Мисля, че тези двама треньори се откроиха особено много. Не трябва да забравяме и Шпилевски, който триумфира с титлата начело на Кайрат. Моите поздравления за трофея. Съжалявам много, че нямах възможност да се сбогувам с отбора и футболистите. Ден преди навечерието на мача променихме билетите и нямаше как. Само с президента Серик успяхме да си вземем довиждане. Дори сутринта в 6 ч той беше пред хотела и ни изпрати, за което му благодаря най-искрено. Показа уважение към мен и екипа ми. Не казвам сбогом на футболистите. Надявам се още на подготовката през януари в Турция да се видим отново, това зависи от избора ми за работа. Обадих се на един от капитаните Марочкин, на когото имам най-голямо доверие. И му предадох моите поздрави на отбора, както и извинения, че няма да ме има в последния мач. През тези четири години и половина се чувствах много щастлив и доволен от престоя ми в Казахстан. Надявам се той да продължи и в друг клуб. И да бъде не само толкова успешен, а дори повече успешен от Кайсар. Твърдя, че в Кизилорда създадох стабилност, върху която може да стъпи следващият треньор. И да даде продължение – като игра, класиране, състав. При всички тези години се движихме в златната среда без опасност за изпадане. Напротив – винаги сме се борили да сме близо до първите. Най-хубавото от всичко беше спечелването на купата миналата година. През този сезон имах най-добрия отбор. За съжаление четирима ни напуснаха и не можахме да намерим заместници на същото ниво. Напускам Кайсар, където работих в синхрон и разбирателство. Категорично заявявам, че се разделяме като приятели.