Новият треньор на „Левски“ Стойчо Стоев каза пред камерата на ТВ+, че иска да промени облика на „сините“ през пролетта. Той вярва, че ако той и футболистите си вярват, това може да се постигне. Пред Красимир Минев специалистът сподели още, че за него ще е провал, ако не успее да вкара идеите си в отбора. Цялото интервю със Стойчо Стоев можете да гледате от 17:30 по ТВ+ в предаването Спорт+.

- Стойчо, кое те накара да поемеш „Левски“?
- Името „Левски“. Излишно е да коментирам от какво значение е този отбор за българския футбол. Това беше основното.

- Кой разговаря с теб от ръководството на „Левски“?
- Георги Иванов. След това, разбира се, се видях и с г-н Батков, г-н Тонев, но основно разговорите ги водих с Георги Иванов.

- Не те ли притесни факта, че шефовете на "сините" непрекъснато говореха, че Херо ще поеме отбора, а в крайна сметка ти се появи в тима?
- Във футбола няма нищо сигурно. Така са се стекли обстоятелствата. Херо е отказал. Веднага след това ми се обадиха на мен, но това не ме притеснява.

- Колко време ти беше нужно, за да обмислиш тази оферта?
- Бързо взех решението. Да не казвам почти веднага, но доста бързо взех това решение. Аз съм мислил за вариант, ако бъда поканен в „Левски“, как ще действам в тази ситуация. Така че не ми беше непознато или неочаквано.

- А имало ли е разговори с теб за националния отбор на България?
- Не.

- Наясно ли си с кризата, която е в момента в "синия" клуб?
- Наясно съм, да. От това, което се коментираше по медиите, видях, че ситуацията не е по-различна. Финансово, изключвайки Лудогорец, всички отбори в България са затруднени. В това число и „Левски“. Честно да ви кажа това по никакъв начин не ме плаши. Ситуацията обаче е такава, а след като съм поел „Левски“ значи съм преценил за себе си, че мога да се справя. Като изключа Лудогорец, навсякъде където съм работил, е имало финансов недоимък и това не ме плаши.

- Вярваш ли, че публиката на „сините“ ще ти даде време, за да реализираш вижданията си?
- Трудно ми е да кажа. Феновете на „Левски“ са зажаднели за успехи. Всяко едно поражение се приема много тежко, както от феновете, така и от медиите. Това в някаква степен ще е психически натиск за мен, но аз съм свикнал постоянно да съм в напрежение. В крайна сметка един треньор е силен, когато успява в такава ситуация да се наложи.

- Усети ли вече разликата между „Левски“ и Лудогорец?
- Ясно е, че има разлика. В Лудогорец финансово нещата са много добре. Създадена е добра организация благодарение на тези финанси. Взимат се нужните футболисти. Тук е малко по-трудно, но пък "Левски" е бил и ще бъде един от колосите в българския футбол.

- Какво каза на футболистите на „Левски“, когато влезе за първи път в съблекалнята?
- Много неща им казах. Даже някои вече не си ги спомням, тъй като импровизирах. Основното беше, че заедно можем да постигнем много. Трябва да си вярваме взаимно, за да може „Левски“ да има ново лице през пролетта.

- Кое ще приемеш за провал?
- Провал ще бъде, ако не успя да си вкарам идеите в отбора. Не говоря за класиране, тъй като това е стечение на обстоятелствата. Ако виждам, че не се получава това, което искам да се получи. Това ще го приема за провал.

- Не си ли обиден от начина, по който се раздели с теб Лудогорец?
- В началото бях обиден. Винаги има някаква горчилка от такова освобождаване. С течение на времето някак останаха само хубавите спомени. Лошото избледнява.

- Мислил ли си, че така ще се разделиш с отбора, с който си постигнал най-големите си успехи като треньор?
- Във футбола нещата стоят така, че не винаги се получава това, което ти се иска. Аз се убедих, че когато си на върха трябва да си много внимателен, защото там най-много пари и е най-ветровито и опасно. Това обаче ти дава допълнителна рутина и опит. Футболът учи постоянно. Когато запечатиш в съзнанието си важните неща, това ти помага в бъдещата ти работа.

- Лесно ли бе за теб да гледаш отбора в мачовете от Шампионската лига?
- В интерес на истината – не. В началото най-вече. Гледах с тъга. Малко или много можеше аз да съм долу на терена. И това се преодолява. По-скоро след това ги гледах по-професионално. Първите една – две срещи обаче бяха емоционални.
КРАСИМИР МИНЕВ/ТВ+