Даниел Асенов, едва ли има българин, който да не чул това име. На 15 август 18-годишното момче от село Кукорево, Ямболско, бе челна новина, след като стана европейски шампион. Впоследствие това бе единствената ни титла от първенството, на което бяхме и домакини. При това бе дебютант. Тайсъна, както го наричат в боксовите среди, се смята за един от най-големите таланти с ръкавици не само в България, а и в света. Даниел е сред финалистите в кампанията на "Стандарт" в подкрепа на младите спортисти в категорията до 23 години. За него може да гласувате на сайта - bgchudesa.com.

- Даниеле, отшумя ли болката от ранното отпадане на Световното първенство?
- Да, постарах се да го забравя. Аз съм млад, времето е пред мен, както и бъдещето.

- Очакванията към вас бяха много големи.
- Така е. Като цяло и аз бях настроен за нещо много повече. Поне полуфинал, но не се получи. Съдиите решиха друго.

- Реферите май стават все по-голям фактор в бокса?
- То винаги е имало такива неща.

- Сега обаче се говори, че на Световни и Европейски пари решения им са подплатени и с куфари с пари?
- Какво да си говорим? Тук става въпрос за големи държави. Къде е Казахстан и къде сме ние? Имат една от най-старите и големи школи по бокс. Нормално е съдиите да им помогнат, когато имат нужда. Но ние няма да се откажем.

- Иначе бяхте подготвен за това, което ви чакаше, защото все пак бяхте дебютант на такова първенство.
- Да, а и съперниците не бяха чак толкова страшни. Но не само аз. Тинко също бе порязан от съдиите, както и Илиян Димитров. Знаете, че бяхме малък отбори. За съжаление имахме много контузени, някои отказаха заради други ангажименти.

- За вас също се говореше, че имате оферта да се биете в сериите на AIBA Pro Boxing?
- Така, но с треньорите ми решихме, че още ми е много рано. Предпочетоха да ме запазят като аматьор, за да натрупам опит и успехи.

- Първият от тях при мъжете още е пресен - европейската титла в Боровец?
- Да. Бях дебютант, но направих много добро първенство. Не им дадох шанс.

- Това, че Мохамед Али ви взе титлата при юношите амбицира ли ви допълнително?
- Разбира се. Предишната ни среща бе много равностойна, но съдиите избраха него. Сега обаче си го бих и се радвам, че това стана при мъжете. Титлата бе много по-сладка от предишните.

- Как ви посрещнаха в Кукорево? Заради вас доста хора разбраха за пръв път, че в България има такова село.
- Първо бяхме в Бояджик, селото на треньора ми. Беше невероятно музика, хора, заря. После това се повтори и в моето село. Като цяло беше страхотно.

- Откъде идва прозвището Тайсъна и защо се запалихте по бокса, хубав спорт до с доста болка?
- Прякорът е още от началото на кариерата ми. Сложи ми го треньор от Хасково. Стилът ми по това време бе като този на Майк Тайсън. Обичах да влизам в близък бой.

- Все пак кой ви насочи към бокса?
- Брат ми. Той е по-голям и започна да тренира по-рано. Аз се амбицирах да стана по-добър от него. Братска "завист", както се казва.

- Сега обратното ли е?
- Не знам, но много си помагаме. Той също тренира здраво, за да успее. Мнозина не знаят, но брат ми също има две европейски титли при юношите.

- Сега какво ви престои?
- "Странджата" и Турция, където ще се боря за Олимпийска квота.

- Там ще е трудно, но ще се справите ли?
- Така, но се надявам, че ще си осигуря място в Рио.

- Треньорът Михаил Таков обяви, че изоставаме от останалите, защото се готвим по стари методи.
- Така, но се стараем да се справим и с това. Правим много спаринги с чужди състезатели, за да свикнем към техния начин на игра.

- Боксът е един от най-успешните ни спортове, но все по-малко деца тренират. Прави впечатление, че в някои категории няма никаква конкуренция. Защо е така?
- Много млади спират само заради едно нещо - парите. Няма какво да го крием. Дават се до едно време, а после ги спират като станеш по-голям. Някои не могат да се справят с това и решават да спрат. Не искат да се трудят. Това е.

- Вие сте момче от малцинствата, но се славите и като голям патриот, говорите и за труд.
- Благодаря за тези неща на моето семейство. Те така са ме научили, както и треньорите.

- Колко дни в годината тренирате?
- Въпросът би трябвало да е - кога не тренирам. Имам само един почивен ден - неделя. През останалото време тренирам по два пъти, а когато съм на лагер и по три.

- Върху какво трябва да наблегнете, за да подобрите играта си?
- Аз лично не мога да давам такива оценки. Това е работа на треньорите. Винаги има какво да се подобри. Особено при нас младите. Всеки си мисли, че е номер 1 като спечели нещо, но не е така.

- Вие как успявате да се справяте със залитанията?
- Това си е до човек. Аз сам се държа на земята.

- При толкова тренировки имате ли свободно време за приятели и други неща?
- Не ми остава много, но все пак имам. Излизам с приятели и се разведрявам за 1 или 2 часа.

- Училището?
- Когато съм в Ямбол съм там. Последна година съм. Предстоят матури.

- Боксът обаче може да ви лиши от бала.
- Май така ще стане.

- Къде е по-трудно - на ринга или в клас?
- На ринга, разбира се, нищо че и в училище по някога не е леко.

- Какво мислите за кампанията на "Стандарт" за младите таланти в спорта?
- Това е много хубаво. Аз мисля, че трябва да има повече такива за младите спортисти. Това ще бъде стимул за тях да продължават да тренират и да се борят, а не да се отказват.
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ/"СТАНДАРТ"