Валентин Илиев не е случайно име в българския футбол. За феновете на ЦСКА ще остане паметен голът, който вкара на Ливърпул на "Анфилд". Футболистът е роден на 11 юли 1980 г. в Кнежа в семейството на легендарния вратар на Ботев (Враца) и ЦСКА Илия Вълов. Започва да играе футбол в юношеските отбори на Ботев (Враца), откъдето преминава в руския Металург (Запорожие) през 2002 г. От есента на 2004 г. става централен защитник на ЦСКА. Играл е също за руския Терек (Грозни), за румънските Университатя (Крайова) и Стяуа (Букурещ), както и за украинския Волин (Луцк). Има 23 мача за националния отбор. Шампион е на страната за сезон 2004/2005 г. и носител на Купата на България за 2006 г. с ЦСКА. Избран е за най-добър защитник за 2005 г. Женен е, с двама синове и една дъщеря. 

През 2015 г. Валентин Илиев приключи преждевременно състезателната си кариера заради контузии, а през 2016 г. се захвана с треньорството. За три години Илиев успя като старши треньор да изведе ЦСКА 1948 от аматьорските лиги до професионалистите и от този сезон тимът му е във Втора професионална лига, като играе домакинските си мачове на Националния стадион „Васил Левски”. 

- Г-н Илиев, нямате и грам излишно тегло. Как успявате да поддържате отлична фигура, след като преди три години преустановихте кариерата си на футболист?
- Не ми липсват мачовете, не страдам, че не съм футболист на терена. Макар че не тренирам заедно с моите състезатели, отделям много време за себе си. Правя го не за да изглеждам добре, а за да се чувствам тонизиран и да бъда здрав, да не болят много старите травми. Стремя се да тренирам всеки ден. Правя различни видове тренировки – интервални бягания, кросфит, футбол на малки врати, тенис на корт. Разнообразявам физическото си натоварване и така се чувствам добре.

- Как се храните? Имате ли специална диета, избягвате ли някои храни?
- Докато се състезавах, си създадох полезни навици в храненето. Опитвам се и сега да ги спазвам, макар не толкова строго, както преди. Като цяло се стремя да се храня правилно, което значи здравословно. Освен вода, други напитки не употребявам. Понякога единствено фреш. Газирани напитки и така наречените натурални сокове съм изключил напълно от моето меню и от менюто на моето семейство. Пържени храни и чипсове са табу в нашата къща. Избягвам да ям хляб, а наблягам на салати, риба, месо. Позволявам си също и въглехидрати, но умерено.  

- Какви травми ви останаха от футбола? Обаждат ли се някакви болежки?
- Имах много травми, особено в последните години на футболната ми кариера. За близо две години ми направиха четири операции. Нямам толкова за цялата си състезателна дейност преди това. Сега имам леки болки. Започвам една идея повече да ги усещам, за съжаление. Но още когато започнах да се състезавам професионално, знаех, че това ще даде отражение някой ден на здравето ми.   

- Какво се случи в тези последни две години, че да имате толкова много травми?
- Не искам да соча виновници за моите травми, макар че за себе си съм си изяснил нещата, знам на какво се дължат. Не съм човек, който се оплаква. Проблемите ми бяха с колената, с глезена и по-стара мускулна травма на залавното място в кръста. Една от връзките на глезена беше напълно скъсана, а другата – частично, хрущялът на ставата беше увреден. 

- Заради травмите ли се отказахте от футбола?
- Те бяха голям фактор, защото в последната година играех постоянно на обезболяващи. А предложенията от други отбори бяха такива, че не си заслужаваше да продължавам да се мъча и да вредя на организма си със силни хапчета и инжекции.  

- Сега пиете ли лекарства за нещо?
- Не се налага.

- На коя медицина сте привърженик – на официалната или на алтернативната?
- И едната, и другата си имат плюсове и минуси. Ходил съм за глезена при специалист по алтернативна медицина, който намества стави. В интерес на истината, тогава този човек ми помогна. Глезенът ми се беше подул и не можех да обуя обувка. След четири дни вече бях добре и играх в официален мач. 

- Лежали ли сте в болница и какви са впечатленията ви от днешната здравна система?
- Много пъти – заради операциите, които съм претърпял. Не знам дали защото бях футболист и познато име, грижите към мен бяха безупречни. Оперираха ме в три софийски болници. Искам да благодаря и на доц. Тони Георгиев, и на д-р Мазнейков, и на д-р Василев от „Евровита”. И тримата специалисти по ортопедия и травматология положиха необходимите усилия и знания, за да се чувствам добре. Не мога да се оплача. И от трите клиники, в които съм лежал, съм изключително доволен. Бяха много внимателни и по време на операциите, и при възстановяването след това.

- Колко време се възстановявахте след всяка от операциите?
- Различно. Аз по принцип съм с организъм, който се възстановява една идея по-бързо от стандартното. При мен помагаше и това, че бях крайно амбициран и готов на всичко, за да се върна максимално бързо на терена. 

- Каква рехабилитация правехте?
- Единственият човек, на когото съм се доверявал за моята рехабилитация и по принцип, и след операции, е кинезитерапевтът Петър Панчев. В момента той е собственик на физиотерапията в комплекс „Царско село” в София. От 2005 г. до края на кариерата ми на футболист Петър Панчев се е грижел за моето възстановяване и съм изключително доволен от него и благодарен.  

- Много хора правят операции на опорно-двигателния апарат, но след това не се движат. Какво ще ги посъветвате?
- Възстановяването е също толкова важно, колкото самата операция. Едното без другото е наполовина свършена работа. След операции излизат проблеми наяве, защото не е довършена докрай работата с подходящото движение. Тенденцията в последно време е възстановяването да се смята за много по-важно от операцията, дори вече не ги слагат наравно по значимост. Напълно съм съгласен с това и продължавам да тренирам упорито. Стремя се да не пропускам ден без активност, много близка с тази, която съм имал като футболист. Правя го, за да се чувствам добре. 

- Треньорската работа е изключително напрегната. Как се справяте с напрежението в нея?
- Хубавото при мен е, че съм свикнал да работя под напрежение: във всички отбори, в които съм играл, винаги се е търсил максимумът, не се е приемало нищо друго освен победата. Може би това ми помага сега в треньорската професия. Аз съм по-емоционален, изразходвам много нерви, но имам начини да се отпусна от напрежението. Най-добре се чувствам, когато прекарвам време с децата си и когато тренирам. 

- Още ли имате ангажимент да бъдете клисар в храма „Св. Георги” в Бистрица?
- Ходя там за служба всяка неделя. Не го приемам като ангажимент, а като духовна потребност. Това за мен е начин да покажа благодарност към Бога за това, че се грижи за мен, за семейството ми и за всички нас като цяло. 

МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"