Треньорът на Дунав (Русе) Веселин Великов е роден на 19 март 1977 година в град Елена. Бившият защитник на ЦСКА даде интервю пред БЛИЦ СПОРТ след изключително успешния сезон  на  русенци в Първа професионална лига.

- Твоята приказка в Дунав започна от „В” група през лятото на 2014 година. Помниш ли първия си мач начело на русенци?
- Приказката започна в Бяла. В град Бяла, Варненско. Играхме срещу местния отбор шампионатен мач и спечелихме повече от убедително с 6:0. Интересното е, че тогава президентът на клуба беше същият, бяха и доста от футболистите, които са в момента в състава. Помня, че като правех лятната селекция, ми беше доста трудно да ги убедя да играят във  „В” група. Но нещата все пак се получиха. Тръгнахме уверено и така финиширахме. Допуснахме само една загуба  - у дома срещу Балчик. Бяхме се поотпуснали, понеже преднината ни на върха беше цели 12 точки. Но по-важното е, че мисията ни завърши успешно – влязохме в „Б” група.

- Всъщност, как се озова в Русе? Кой те покани и какви бяха амбициите на третодивизионния тим тогава?
- Теодор Георгиев се казва човекът, благодарение на когото дойдох в Дунав. Той тогава беше спортен директор и ме препоръча на президента. Имаше няколко кандидати за треньорския пост. Срещнах се с босовете и те ми казаха, че след няколко дни ще ми дадат отговор. После ми се обадиха, разбрахме се и поех Дунав. И така до днес...

- Когато влязохте в „Б” група, говорихте ли за влизане в елита?
-Не, категорично не сме говорили. Помня, че целта ни беше, ако може да сме трети в крайното класиране. Честно да ви кажа, не ни бе никак леко в „Б” група, въпреки че финиширахме на върха с 8 точки преднина пред втория Поморие, ако не се лъжа. Паднахме само два пъти и не бяхме с висок бюджет – Добруджа, Банско и Поморие,  например,  разполагаха с повече пари. Но приказката на Дунав продължи. Озовахме се там, където първоначално не предполагахме, че можем да отидем – в „А” група.  

- Ако не е тайна, какъв беше бюджетът на Дунав във футболния ни елит през завършилия сезон?
- 1,5 милиона лева само за мъжкия отбор. Сега с премиите от първата шестица нарасна на 1,7, 1,8 милиона. И като се добавят още около 500 000 за клуба като цяло – юноши, школа и така нататък – ето ти малко над 2 милиона лева. Но конкретно за първия тим ви казах каква е сумата. Бюджетът ни със сигурност е далеч от този на големите клубове. Най-важното обаче е, че ръководството плащаше и плаща навреме заплатите и премиите. Просто уникална германска точност. Не на деня, а на часа! За което искам да благодаря на всички, които са над мен в йерархията на Дунав. И най-вече на президента ни д-р Симеон Симеонов.

- Кога през изминалия вече сезон повярва, че може да завършите на четвъртото място?
- След като бихме Ботев в Пловдив с 2:0. Тогава си казах, че наистина имаме сили, възможности и потенциал да сторим чудото. Да, това е чудо, наистина е чудо за отбор като нашия.

- Какво ще кажеш на тези, които не ви вярваха?
- Нищо! Какво да им казвам?! Искам да поздравя всички фенове, които ни подкрепяха, както и футболистите. Знаете ли кой беше най-важният ни коз? Ще прозвучи някак си банално, но то си е самата истина – имаме колектив. Голям колектив! А без него, повярвайте, трудно се постигат успехи, пък ако ще и някоя световна звезда да е в състава.   

- Имахте ли тежки моменти през сезона и кои бяха те?
- Да, имахме, разбира се. След като паднахме с 0:4 от Берое, се бяхме отчаяли. Не напълно, но се забеляза един психологически срив. За щастие бързо излязохме от него след споменатата вече победа над Ботев. По същия начин се почувствахме и след поражението с 1:4 от Пирин. Но пак се съвзехме по най-бързия начин. В такива моменти се вижда дали има мъжкари в състава. Е, аз смело мога да ви кажа, че имам! Всъщност това, освен колектива, е другият важен коз на Дунав – мъжкарството!

- Европа е друга орбита. Смяташ ли, че Дунав разполага със сили да полети в нея?
- О, разбира се, че ще е трудно. Но готови, неготови, ще участваме, защото искаме да опитаме късмета си. Дунав не е играл в евротурнирите над 40 години и се радвам, че сега това ще се случи.

- Какво да очакваме със селекцията?
- Току-що излизам от среща с ръководството. Смятаме да подсилим  отбора във всички линии. Няма обаче да взимаме гръмки имена, макар че ни предстои участие в Лига Европа. До момента имаме двама футболисти, които вече са с подписани  договори -  Преслав Петров, който идва от  Лудогорец, и Христо Попадийн от Витоша (Бистрица). В напреднали преговори сме с трима футболисти и до средата на другата седмица най-късно би трябвало и с тях да подпишем. Набелязали сме още няколко играчи, включително и вратар, но все още не сме започнали преговори.

- Суеверен ли си? Имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Не, не съм суеверен, но преди всеки мач винаги ходя на църква. Когато няма мачове, пак ходя, защото съм вярваш човек.


- Да те попитам за половинката ти – баскетболистката Зорница Костова. Как и кога я свали?
- (смее се). Свалих я в Русе, защото тогава тя играеше в Дунав. Хвана ми окото, както се казва, на един от мачовете на тима. Бях отишъл да гледам баскетбол и Зорница страшно много ме впечатли. Не ми беше трудно да й намеря телефонния номер. Звъннах й, поканих я на среща. Тя се съгласи.  Излизахме няколко пъти и станахме гаджета. През август ще станат две години, откакто сме заедно.

- Сватба, деца?
- Не, не. Нищо не сме планували засега...

- Да те върна назад в миналото – какво се случи в Любимец, защо се стигна  до твоята раздяла с клуба преди години?
- Бях треньор на отбора до шестия кръг. Бяхме първи в класирането, но паднахме с 1:2 в Ловеч и босовете ме освободиха. Никой не ми даде обяснение. Президентът така реши. Дали е бил прав или не, времето го показва....

- През януари 1999 година премина от Етър в ЦСКА. Как се стигна до трансфера ти?
- Бях младежки национал при Стойчо Младенов – в този период той беше селекционер на младежите. Стойчо и Димитър Пенев направиха всичко, за да отида в ЦСКА. Пената беше треньор на „червените” и търсеше централни защитници, а Младенов ме е препоръчал.  

- Още същата пролет спечели Купата на България с „червените”.
- Да. Победихме Литекс с 1:0 на финала след гол на Валентин Станчев. По-възрастните фенове вероятно си спомнят, че турнирът тогава беше доста тежък. Преминахме през много препятствия, докато спечелим Купата. Най-тежки бяха полуфиналите с Левски (Кюстендил). Много драма и напрежение имаше в тези два сблъсъка, но за щастие ги елиминирахме.  ЦСКА тогава разполагаше с отбор с много големи таланти, както и с опитни играчи. Като казах таланти, само ще спомена две имена – Димитър Бербатов и Стилиян Петров.

- Бурните събития на „Армията” от  лятото на 1999 година какви спомени ти навяват?
- Имаш предвид периода, в който Любослав Пенев спечели изборите за президент срещу Илия Павлов? Помня ги много добре. След това за кратко време се оказаха два тима с името ЦСКА – единия на Любо, другия на шефа на „Мултигруп”. Честно казано, напрежението беше  много голямо. Не знаехме какво ще се случи. Бяхме в патова ситуация. За щастие обаче всичко се оправи и обстановката после се нормализира.  

- Защо впоследствие си тръгна от ЦСКА?
- Александър Станков ме освободи. Така реши, така направи. Отидох в Марек и прекарах пет прекрасни години в Дупница. Останах много доволен, въпреки че можех поне още две години да дам още нещо на ЦСКА.