Олимпийският шампион по вдигане на тежести от Москва 1980 Янко Русев беше един от най-близките на починалия Иван Абаджиев. Със сълзи на очи легендата говори пред "ШОУ" за загубата на Папата на щангите. 58-годишният Русев е под крилото на Старшията още от 16-годишен. Той е най-титулуваният наш щангист за всички времена. На 26 години Русев печели олимпийското злато в Москва, а освен това е петкратен световен шампион, и то в пет поредни първенства - Гетисбъри 1978, Солун 1979, Москва 1980, Лил 1981 и Любляна 1982. Има и два сребърни медала от шампионати на планетата. Русев е с абсолютно същия актив от европейски първенства - пет златни медала (Хавиров 1978, Варна 1979, Белград 1980, Лил 1981 и Любляна 1982), както и два сребърни. През бляскавата си кариера поставя 22 световни рекорда за мъже и общо 36 в различните възрасти. Спортист номер 1 на България за 1981 година е единственият български щангист, който е представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Именно Русев е считан за опитното зайче на Иван Абаджиев, като сподели пред "ШОУ", че Старшията е изпробвал методите си върху гърба му, но въпреки това никога не е имал проблеми с допинг ченгетата. 

- Г-н Русев, съболезнования за загубата на Иван Абаджиев! С какво ще го запомните?
- Много ми е мъчно, че си отиде. Ще го запомня с трудолюбието и честността му. Отдаде целия си живот на българския спорт. Такъв голям специалист едва ли ще имаме отново. Всички ние, които го изпращаме в последния му земен път, искаме да му благодарим. Всичко, което сме постигнали, и това, което сме е благодарение на него, само на него... 

- Кога за последно се видяхте? Чувахте ли се?
- Често разговаряхме по телефона, но не сме се виждали доста време. Той беше в чужбина - при дъщеря си в Германия. Преди това ходи в САЩ и Канада. 

За последно се видяхме 
преди около една година

Ще го помня винаги. Той направи всичко за мен. Успехите ми и рекордите - всичко е благодарение на г-н Абаджиев. Направи ме дисциплиниран, човек с характер. Научи ме да се трудя в живота и да побеждавам трудностите. 

- Обръщахте ли се към него с прякора му - Папата на щангите?
- Никога не го наричах по този начин. Винаги се обръщах към него с господин Абаджиев, винаги, въпреки близостта ни. Бях му любимецът в залата.

- Кога ви взе под крилото си?
- Когато бях на 16 години, още блед юноша. Иначе го познавах от по-рано. Знаех, че е треньор на националния отбор и постоянно се надявах да ме повика. Когато преминах под неговото крило, направи всичко за мен, за да бъда най-добрият щангист - не само в Европа, а в цял свят. Абаджиев ми беше като втори баща, аз му бях като негов син.

- Определян сте като опитното му зайче...
- Да, така беше. Прекара методиката си в цяла България благодарение на моя гръб, двамата взаимно успяхме да я наложим. 

- Какво визирате?
- Върху мен експериментира тренировките. Дотогава вдигаха по 20 тона на ден, а после ме караше да изхвърлям и тласкам по 40! Представяте ли си - 40 тона на ден!? И сега цял свят тренира по тази методика. В началото беше много трудно да я прокараме, но ето, че пък успехите са налице - започнаха златните медали, увеличаваха се с времето. Постоянно се подобряваха рекорди. Смело мога да заявя, че аз и Абаджиев създадохме тази методика - с двуразовите тренировки. Бъхтехме от сутрин до вечер - по 7, 8, дори 9 часа дневно. 

- Как издържахте?
- О, не питайте. Колко сме се карали... 

- Защо сте се карали?
- Заради тежките тренировки, на моменти наистина много тежки. Примерно, той казва едно, аз друго, несъгласие с опитите, които да преодолявам. За такива неща сме се карали. Но той го правеше в името на голямата цел - да стана световен шампион. И наистина 

канският труд 
беше оправдаван 

знаете колко титли и медали имам.

- Големи ли бяха лишенията в името на успеха?
- Много големи. Само като си представя понякога какъв глад беше. Ама зверски глад, безумна жажда... Имало е дни, в които съм бил на една чаша вода и 100 грама месо. Нормален човек не може да го разбере това нещо. Сънувал съм изворче, такава жажда е било. 

- Сърдихте ли му се за това, че на моменти толкова много ви е натоварвал?
- В никакъв случай не му се сърдя, а му благодаря много. Цяла България му благодари. 

- Виждате ли светлина в тунела за родните щанги?
- Имаме талантливи момчета, може би след 5-6 години отново ще имаме успехи. Националният отбор тренира по методиката на г-н Абаджиев. Надявам се треньорите да са усвоили нещата както им ги е предал. Опитът, който са натрупали, да е от полза и скоро отново да имаме успехи в щангите.

- Взимали ли сте допинг някога?
- Вземал съм, давал ми е позволени лекарства, много хапчета съм пил, но както виждате, не съм имал проблеми с допинг ченгетата. Всичко съм постигнал с кански труд, с много пот и тежки тренировки.

- Но все пак знаете, че обвиняваха вашето поколение, че е произвеждало шампиони благодарение на различни стимуланти... 
- Без стимуланти няма успехи, но трудът е много повече. Допинг ченгета да са ме хващали? Препаратите само повишават малко резултатите и ти помагат да издържиш на натоварването. Абаджиев знаеше какво да ни дава. Той четеше денонощно медицина, химия, биология. Дори експериментираше върху себе си с лекарства и натоварвания. Това беше тайната му. 

- Последните години имаше обвинения към Иван Абаджиев, болеше ли го от този факт? 
- Да, наистина е така. Не говореше обаче на тази тема. Аз в момента си живея във Варна, той беше в Германия, Америка, Канада, чувахме се, но не сме коментирали обвиненията, които си позволиха да му лепнат. Истината е, че Абаджиев 

направи революция във 
вдигането на тежести

Той завинаги остава един от най-великите треньори в цял свят. И още нещо да ви споделя. Знаете ли какво ни казваше? Точните му думи бяха: "Готов съм да затворят всичките национални отбори шест месеца в една база! Всички да се хранят еднакво и тогава ще ги бием 10 от 10!". Не само Русия визираше. Който и да беше срещу България, побеждавахме наред. Това казваше, това беше г-н Абаджиев.
ПЕТЪР СТАНЧЕВ