Бившият треньор на Славия Златомир Загорчич даде откровено интервю за БЛИЦ от дома си в Нови Сад, в което говори не само за "белите" от "Овча купел", с които спечели Купата на България през 2018 година. Той е двукратен шампион и носител на Купата на България с Литекс, както и първенец на Швейцария с Лугано. 49-годишният Загорчич е бивш национал на България, като записва 23 мача, включително участие на Евро 2004 в Португалия. Вчера ви предложихме откровения разказ на Заги за начина, по който се размина с треньорския пост в ЦСКА. Днес е ред на останалата част от интервюто.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

- Г-н Загорчич, къде ви откриваме и как минават дните ви, след като сте без работа от четири месеца?
- В Нови Сад съм при семейството, празнуваме си. Oчакваме и нашата Коледа, която е на 7 януари. Посрещнах Нова година с най-близките ми хора. Никъде не ходихме, бяхме си у дома. Имахме проблеми с коронавируса.

- Боледувахте ли? 
- Да, изкарахме го. За щастие мина леко. С жена ми имахме определени симптоми, две седмици се бяхме изолирали, за да предпазим околните. Децата са добре. След изолацията ходихме и при доктор, за да ни прослуша белите дробове. Сега сме добре. 

- Спрягаха ви за треньор на Бачка Топола, но ръководството на клуба избра Младен Кръстаич. Защо се разминахте с този отбор от елита на страната ви?
- Трябваше да отида в Бачка Топола и да заема поста на моя приятел Золтан Сабо, но разбрахте за трагедията - той почина, още ме боли... Нямам представа защо избраха Кръстаич след това. 

- Сабо ви беше помощник в Литекс...
- И във Войводина също. Бяхме много близки от доста години. Имахме големи планове за Бачка Топола. Собственикът на клуба е унгарец, много амбициозен човек. Инвестира около 15 милиона евро в базата в Бачка Топола. Човекът иска да пренесе успешния унгарски модел и в сръбския клуб. Бачка Топола е на около 70 км от Нови Сад. Със Золтан отново щяхме да работим заедно, но почина, за жалост. Случи се това, което никой не иска да научава - за смъртта на близък човек. 

Ден преди да почине бяхме заедно, пихме кафе в Бачка Топола след тренировката на отбора, която води. Преди това беше по болници, имаше проблеми с висок пулс, но не го приемаха за лечение. Дори си пътуваше всеки ден до селото, което е близо до Нови Сад. На следващия ден обаче след тренировката му е станало лошо и са го откарали с линейка и не знам вече какво е станало, но е факт, че го няма... Беше ми като брат, познавахме се от много години, работихме в екип 5 г. Золтан беше страхотен. 

-Бяхте пред договор с ЦСКА. Какво точно се случи? Бихте ли разказали вие самият?
-Да, бях пред договор с ЦСКА, след като се разделих със Славия, но се случиха някои неща, които объркаха всичко. Бях на почивка със семейството в Златибор, когато Дани Ганчев и Стойчо Стоилов ми се обадиха. Казаха ми спешно да тръгвам за София, тъй като ще поема ЦСКА. Веднага се прибрахме в Нови Сад, за да си оправя документите и да стегна багажа, но още същия ден, по-точно 3 часа по-късно, отново ми позвъниха.
Тогава ми казаха, че няма да се случат нещата и да не се разкарвам напразно до София. Феновете прочели по медиите, че ще ставам треньор на ЦСКА и някои от тях били твърдо против. Не ме искали, защото преди съм бил в Ловеч... Защото съм кадър на Литекс.
Искали нещо по-различно, но не и мен. Аз не виждам проблем, че съм играл в Литекс. Там се доказах, имах големи успехи. Но какво и да е, вече е минало. Може пък някой ден да бъда треньор на ЦСКА. Те сега имат наставник. Бруно Акрапович е добър треньор, уважавам го. Всички видяхме какво направи с Локомотив (Пловдив). Постигна страхотен успех със спечелването на двете Купи на България и Суперкупата. 

Известен треньор ексклузивно пред БЛИЦ: Щях да поема ЦСКА, но ме спряха, защото...

- Бяхте спряган и за националния ни отбор, някой говорил ли е с вас по тази тема? 
- Никой не е говорил с мен, само по медиите се пишеше. 

- А искате ли да бъдете начело на България? 
- Всичко е до разговори, имам желание. Познавам всички футболисти, няма да има проблем да водя националния отбор. Идвам веднага, ако решат и ме повикат. Ясно ми е, че няма лесна работа, трябва много да се работи. 

- С какви чувства се разделихте със Славия? 
- Имах много хубави моменти в Славия. Три години и половина, страхотни три сезона и половина. Спечелихме Купата на България 2018 г. и бронзовите медали миналия сезон. Два пъти играхме в евротурнирите, доволен съм. В Славия се запознах със страхотни хора. Просто реших да си тръгна. 

- Каква е причината? 
- Просто така реших, имах нужда от почивка. Исках да съм при семейството ми в Нови Сад. Да, и те идваха в София, но не е същото, когато сме разделени. Двете ми деца бяха при мен, когато бяха ваканция. Всеки месец по една седмица и жена ми беше в София. Трудно беше да взема решението. Просто за тези три години и половина се натрупа умора и пожелах да се прибера и да си почина. 

- Сега в какви отношения сте с Венци Стефанов?
- Страхотни, чуваме се по телефона. Когато трябваше да му кажа, че искам да си тръгна, го поканих на обяд, обясних му всичко и той ме разбра. Приятели сме. Имам много приятели в Славия. Всеки ден се чувам с хора от клуба. Желая успех на Славия, дано по-бързо излязат от кризата, в която се намират. 

- Залагахте само на български футболисти, включително таланти от школата на Славия, трудно ли беше?
- Това беше идеята, а и знаете, че Венци Стефанов държи да бъдат налагани младите играчи. Не ми беше трудно, защото и във Войводина (Нови Сад) и в Литекс също залагах на момчета от школата. Това е най-голямото удоволствие за всеки треньор - да отглежда младите, да ги налага и след това да вижда как подписват договори в чужбина и си уреждат живота. Както се получи с Филип Кръстев, който беше продаден на белгийския Ломел, и с Антонис Стергиакис, който вече е в Блекбърн. Филип беше при мен от 16-годишен. Показваше качества при юношите, следях развитието му постоянно. Когато прецених, че е готов, го взехме в първия отбор. В началото го пуска по 5-10 минути, справяше се добре. 

Славия има и други таланти. Клубът работи много добре. Смея да твърдя, че това е правилният начин - да се налагат българи, и то собствени кадри. В Славия никога не е имало финансови проблеми, никога не е закъснявала заплата ни. Поздравления за Венци Стефанов и екипа му. 

Много се радвам, че Стергиакис подписа с Блекбърн и отида да играе в Англия. Той се развиваше много добре, от 14-15-годишен е в школата на Славия. Много добър вратар е, радостен съм, че успя да подпише с английски клуб. Това е добре не само за него, а и за Славия. Уреди си живота. 

- А вие уредихте ли си живота?
- Aз гледам по друг начин от футболистите. При мен искам всичко да е красиво, радвам се, че имам толкова хубаво семейство. Искам да не се ядосвам както в момента. От четири месеца, в които не съм треньор, не се ядосвам. Почивам си, но май вече е време отново да работя и отново да се ядосвам. Но във футбола е така, няма лесно. Ако бяха станали нещата за Бачка Топола, щеше да е добре. Сега не зная какво ще се случи, очаквам предложения - България или Сърбия, няма значение. 

- Бяхте национал на България, спомняте ли си първия сбор на отбора, когато Христо Бонев ви повика 1998 г.? 
- Имахме контрола с Алжир в Бургас. Лагерът беше в Созопол. Спомням си как тогава собственикът на Литекс Гриша Ганчев дойде при мен и ме попита дали искам да играя за България. Вече бях получил ваш паспорт. Казах му да изчака малко, за да получа разрешение от родителите ми. Чух се с тях, те се съгласиха, и така казах "да" на България. Когато отидох на лагера в Созопол, ме посрещнаха администраторът Сашо Динев и Христо Стоичков. Ицо най-добре ме посрещна, бъзикаше се постоянно. Дори ми пееше песни, за да се отпусна и да не се притеснявам. Бързо ме вкара в отбора. Супер беше, но тогава бяха по-различни времена, хората бяхме по-различни, не е като сега. 

- Играхте за България и на Евро 2004 - последния голям форум, на който страната ни се класира. 
- Да бъдеш на европейско първенство или на световно е страхотно нещо за всеки футболист. Това е изкуството в кариерата на всеки играч. Никога няма да забравя миговете на Евро 2004. Жалко, че не успяхме да запишем голям успех. Надявам се България отново да бъде на голям форум. 

- Явно имате доста случки със Стоичков, ще разкажете ли някоя от тях?
- Той е страхотен футболист и човек. И до ден-днешен навсякъде го посрещат като у дома му. Мога да ви разкажа за 1999 година, когато бяхме на турне в Хонконг с националния отбор. Прибира се той в хотела с някаква модерна чанта на рамо. Говорим си и ме вижда, че аз съм с едно куфарче, в което прибирам подаръци, които купих за сина ми. Той ми вика: "Заги, къде с този куфар?". А аз му отвръщам: "Е, не мога да съм само с модерна чанта като твоята и да я нося на рамо. Първо имам да купувам апартамент за семейството, кола, и чак тогава мога да си позволя като теб". Много случки сме имали. Стоичков е страхотен.

- Синът ви занимава ли се с футбол?
- Не, той е по компютрите. Имам и дъщеря, да са ми живи и здрави. А-а-а, чакайте, жена ми ме прекъсва и каза да кажа в интервюто, че имам и жена. (смее се)

- Много ви благодарим за откровеното интервю и с интерес следим къде ще продължи кариерата ви.
- И аз ви благодаря и желая на всички много здраве, до нови срещи.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ