През 1953 година Алфредо Ди Стефано стъпва с трясък на европейската футболна сцена. Впоследствие Реал (Мадрид) и Барселона предприемат всичко, за да го привлекат, а това довежда до упреци, оставка, саботаж и една абсолютна новост. Това е част от днешното голямо съперничество. Една история, в която няма истина.

В един задушен септемврийски ден Алфредо Ди Стефано танцуваше танго. Толкова леко, толкова елегантно, толкова безмилостно той се движеше през защитната линия на Барселона, която безпомощно трябваше да гледа неговата игра. „Тук малко сериозност, там малко удоволствие. Това е моята тайна. Като в едно танго: Пътят е дълъг”, казва той през 2008 година в едно интервю за Süddeutschen Zeitung. И така се стига до там, че накрая на неравния танц при 5:0 той вкарва чети пъти. И това в неговия първи шампионатен мач за Реал (Мадрид). Това, което бележи старта на една легендарна кариера в испанската столица, в същото време е фуриозен финал на спор за един играч. Защото онзи първи мач през сезон 1953/54 между двата тима от Барселона и Мадрид бележи една най-интригуващите трансферни саги в историята на футбола, която се чете като криминален роман.

Борбата за починалия през 2014 година почетен президент на „кралете” днес е част на толкова голямото съперничество, кулминацията на което всяка година е Ел Класико – събитие вече и далеч извън границите на страната. „Случаят Ди Стефано е една основна част от съперничеството между Реал (Мадрид) и Барселона. Съперничеството е многослойно, но беше подхранено от този случай и обогатено с омраза”, казва Ксавие Гарсия Луке, автор на книгата „Ел Касо Ди Стефано”.

„Сивата стрела” покорява Южна Америка

Историята на тази трансферна битка започва на 10 000 километра далеч от Испания: в Буенос Айрес, Аржентина. Там на 4 юли 1926 година се ражда момче на име Алфредо Стефано Ди Стафно Лауле. Синът на италиански преселници, дошли в Южна Америка от Карпи, израства в квартала с фабрики Баракас в югоизточната част на града. „Бях дете на квартала. От вкъщи ходех на училище, от училище на игрището и от там отново вкъщи. Това беше моят живот”, казва Ди Стефано за SZ. 

От дете той е бил фен на Ривър Плей, където през 1941 година благодарение на майка си подписва контракт и продължава всеки ден да пътува час и половина с трамвай 88 за тренировки. Там всички разбират на какво е способно русото момче. В рекордно темпо той се вписва в основния състав на тима, който тогава е считан за големия гранд на континента и чийто нападатели и до днес са легендарни. Наричат го „русата стрела”, защото с много усилия става много по-добър от всички останали: неспирен в спринта, доминиращ пред вратата, елегантен с топката, с прекрасна техника и широк поглед върху играта, който като че ли е създаден в лаборатория за високи технологии за бъдещето, за да взима на терена винаги правилното решение.

След като става голмайстор в Аржентина, заедно със съотборника си Нестор Роси той отива в Колумбия, където точно е основана професионална лига, докато в родината му има спорове между лигата и синдикатът на играчите. Ди Стефано става шампион с Депортиво Лос Молинариос. Под финансовата егида на предприемача Алфонсо Сеньор Куеведо и игровата на младия Ди Стефано „синият балет”, както е наричан тимът заради брилянтната игра с къси пасове, печели в следващите години всичко и играе толкова доминиращо, че да бъде чуто за колумбийците и отвъд океана. Скоро Депортиво урежда приятелски мачове и турнири в Европа. Така се случва през 1952 година, когато великодушният президент на Реал (Мадрид) Сантяго Бернабеу организира много класен турнир по случай 50-годишния юбилей на клуба. Над всички изпъква русият нападател, който играе по друг начин, различен от този, на който са свикнали в Европа. Той е навсякъде по терена, пада, създава пространства, играе толкова интелигентно, че защитниците в бяло са напълно сломени. Пред очите на Франсиско Франко, диктатор на Испания, Ди Стефано вдига тачения от феновете на „Бернабеу” сребърен трофей. „Този мач беше изходна точка за по-късни случки. Защото след срещата на всички беше ясно, че този играч е нещо специално”, казва Ксавие Луке. Освен ръководителите на Реал и президентът на Барса Ерик Марти Карето го забелязва. Текстилният предприемач също като Бернабеу с ясна визия за неговия клуб, веднага се активизира след шоуто на Ди Стафано в Мадрид.

Специалистите на Барса преговарят с двата клуба

Барселона изпраща дуо от специалисти по трансферите като преговарящи в хотела на Молинариос: Пепе Самитиер, играч и треньор, който три години по-рано осигурява трансфера на Ласло Кубала, както и реномирания адвокат Рамон Триас Фаргас. За кратко време двамата убеждават Ди Стефано и водят първи преговори за договор с играч. Все още обаче без подпис. За да финализират привличането на тогава 25-годишния аржентинец, отиват до Южна Америка. Отново Самитиер и Триас Фаргас водят разговорите. В перуанската столица Лима двамата сядат на масата за преговори с ръководителите на Ривър Плейт и Молинариос. Точно това по-късно е в основата на трансферния раздор. Барса научава, че всъщност Ди Стефано все още е на служба при неговия бивш клуб в аржентинската столица, защото той напуснал Ривър Плейт въпреки договора си само заради предстоящата стачка на играчите. Започнали упорито преговори, в течение на които Жоан Бускетс взима централна роля. Живеещият в Колумбия каталунец е поставен като посредник, въпреки че всъщност работи за Санта Фе, най-големият съперник на Милинариос в страната. Последствията: Той се показва твърде колеблив, саботира тънко преговорите. Накрая колумбийците се оттеглят напълно. Ривър Плейт е предпочетен, интересите на Депортиво не били важни за Барса и само с аржентинския тим се водели преговори за правата на Ди Стефано.

Превод на много пари

Малко след завръщането на преговарящите  Барса превежда трансферна сума за Ди Стефано на Ривър Плейт. Невероятните тогава четири милиона песети потичат от сметките на каталунския клуб към Буенос Айрес. Около 217 000 евро – най-високата сума за футболист по онова време или почти двойно повече от рекорда до този момент. Ди Стефано слага подписа си през 1953 година предоставените от Самитиер документи. Милинариос само е споменат с една дума в това парче хартия.

Ди Стефано, който по-късно винаги подчертава, че за него винаги е било важно само да играе футбол, едва завърнал се от Европа, отпътува за Каталуния, за да играе за Барселона. И го прави в първите приятелски срещи.

Планът на Сантяго Бернабеу

В същото време Бернабеу разработва план, за да привлече все пак изключителния нападател в столицата. Той знае, че желаният футболист вече играе за Барселона, но една разработена стратегия обръща нещата. Точно защото Барса отмъква през 1950 година Ласло Кубала от „кралете”, не бива отново да се случва същото и да се търпи провал за привличането на дълго търсения ключов играч. „Кралският” клуб разбира от свои източници, че договорът с Молинариос има също толкова голяма валидност и може да бъде заличен едва на 31 декември 1954 година. Кой дава тази информация на света, и до ден днешен не е изяснено. Има различни теории за това, но всички те завършват с факта: Реал бил сигурен, че е в правото си. Изведнъж Милинариос започва да играе роля в битката за Ди Стефано.

Новост в историята на футбола

1,5 милиона песети са преведени в Богота и се стига до абсолютна новост във футболната история: два клуба имат правата за един играч по едно и също време. Барса от Ривър Плейт, а Реал от Милинариос. Докато ръководителите хвърлят вината един върху друг, Бернабеу е бесен в столицата, че Барса отново го застрашава да му отмъкне желан играч, случаят достига до Испанската футболна централа. От днешна гледна точка комичната присъда: Ди Стефано трябва да играе и за двата клуба, 1953/54 и 1955/56 за Реал, 1954/55 и 1956/57 за Барса.

За случилото се след присъдата има различни истории, много от тях със сигурност легендарни. Намеса на Франко, саботаж на Бернабеу, решение на Ди Стефано, предателство в редиците на Барселона, лъжи в Южна Америка – теории има много. Фактите са доста тънки. Ди Стефано мълчи до неговата смърт, както и много други замесени. Гарсия Луке стигна в крайна сметка в книгата си до извода, че истината е някъде по средата.

„В решаващия момент, когато става въпрос за детайлите по сделката, Франсиско Франко вика при себе си генерал Москардо. Тогава той е нещо като спортен министър, защото е бил голям футболен фен и тренира националния отбор. Двамата се срещат в Пацо де Мейрас, където Франко прекарва лятната си ваканция. Това е потвърдено. Човек никога няма да узнае доколко тази среща е имала нещо общо с трансфера, но не е и нереално”, казва Гарсия Луке. 

„Франко предпочитал Реал (Мадрид) заради това, че клубът имал качествата да представя Испания на спортния фронт”, споделя Игнаси Олива, кореспондент на Goal.com от Барселона, легендата, че Реал от идеологическа гледна точка е бил любимият клуб на диктатора. Много повече привърженици на Франко били ръководители в Барселона. Палец нагоре значи за Мадрид заради по-добрата спортна перспектива и в никакъв случай за предполагаемия комунистически клуб от Каталуния. Франко нямал безгранично въодушевление от спорта, а по-скоро гледал на него като средство за допълнително забавление. За разлика от него Москардо, който в испанската Гражданска война се борил за Франко, бил голям фен на спорта. 

Една друга версия: Ди Стефано избрал проекта Реал заради по-добрите играчи и амбицията на Бернабеу да направи клуба най-добрия в света. Той играл без желание за каталунците и те решили да се оттеглят. До и тук няма свидетели и източници, които да подкрепят тази версия, както и за слуховете за влияние на аржентинското правителство и саботаж от ръководните институции.

Фак е, че президентът на Барса Карето се оттегля след присъдата на Испанската футболна централа. Още през септември 1953 година Барселона се отказва от правата да има Ди Стефано в редиците си поне за два сезона. Реал плаща еднократно обезщетение и Ди Стефано окончателно отива в Мадрид. Накрая са изхарчени 5,5 милиона песети за трансфера.

В своите сметки Гарсия Луке стига до крайния извод, че договорът между Реал и Молинариос нямал никаква валидност, а при този между Барса и Ривър Плейт била допусната груба грешка от адвокатите на Испанската футболна федерация. „Една от най-великите кариери в историята трябваше да се състои в екипа на съперника. Това показва съвсем ясно договорът от Лима”, казва авторът на книгата за Ди Стефано.

Генерал на „белия балет” въпреки невалидния договор

Останалото е историята. Ди Стефано става най-добрият играч в света, печели с Реал пет пъти поред Купата на европейските шампиони (КЕШ). Той чупи безброй рекорди и години наред е „генерал” на „белия балет” с Франсиско Хенто и по-късно също Ференц Пушкаш, с който образуват един от най-добрите дуети в нападение за всички времена. През настоящата 2017 година феновете на Реал го избират в анкета за най-великия на всички времена.

„Футболът без голове и като ден без слънце”, казва Ди Стефано пред SZ, а слънцето грее през цялата негова кариера. В белия екип с емблемата на Реал и не в синьо-червения с тази на Барселона той танцува танго.

„Сега има много повече търкания и разногласие. По-рано футболът бе по-романтичен”, допълва още Ди Стефано в онова интервю за SZ. Неговият случай обаче показва, че романтиката в миналото е била заблуда. Защото и тогава, както и днес, дали при Неймар или Алфредо Ди Стефано: пари, власт и скрити трикове помагат на всички с основна цел да имат успехи.

По материал на Максимилиан ШМЕКЕЛ, Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ