С индиеца на „Армията” се пръкна и Александър Томов. Всичко първоначално изглеждаше прекрасно. Клубът уж отиваше в добри ръце. Беше обещано розово бъдеще на „червените” – с огромен бюджет и дългосрочни планове. Целите бяха титли и най-вече пробиви в Европа.

По-точно влизане в групите на Шампионската лига, където вечният съперник вече се бе озовал, ставайки първият български тим в най-комерсиалния футболен турнир.

 

През лятото на 2007 година ЦСКА направи качествена селекция и започна да атакува титлата. През пролетта на 2008-а я спечели убедително. Повече от убедително. С 16 точки аванс пред втория в крайното класиране.

 

Само за няколко дни обаче „червените” се озоваха от рая в ада. „За няколко дни” ама за пред спортната общественост и хората, защото вътре в клуба са знаели доста по-отдавна какво ще последва. Лицензът за Европа беше отнет. Паралелно с това бе погребан и металургичният комбинат „Кремиковци”.

 

Оказа се, че идването на Митал е огромна грешка. Най-голямата в историята на ЦСКА. Въпреки спечелената титла, въпреки силния отбор. Оказа се, че на 4 декември 2006 година започва бавната и мъчителна смърт на клуба. Именно оттогава дълговете тръгнаха да набъбват. Бавно и постепенно. Циничното е, че журналисти и медии се опитаха да внушат на запалянковците, че вината за гафа през лятото на 2008 година не е в ЦСКА. Че е в БФС, ЦРУ, КГБ и масонския свят.

 

Задълженията продължаваха  да растат чувствително, за да се стигне до периода декември 2008 – януари 2009, когато собствеността отново беше сменена. Тя отиде в ръцете на „Титан”. Вместо да полети към космическа орбита, както бе обещано при идването на Митал, ЦСКА се озова в контейнера – заринат от боклуци. И от борчове, естествено, които ставаха все по-застрашително големи буквално с всеки изминал месец.

 

Така че, ако се питате кога точно стартира финансовото падение на „червените”, това са двете събития. Първото е с идването на Митал, а второто – на „титаните”. Затова днес батакът на „Армията” е толкова огромен.

 

БЛИЦ вече писа в един от многобройните си коментари по темата, че БФС също има вина за случващото се в Борисовата градина. Но не днес, а през 2008-а. Тогава Боби Михайлов и компания позволиха на ЦСКА да получи лиценз за българското първенство. Естествено, не го сториха, за да попречат на клуба, а напротив – да му помогнат. Впоследствие обаче се оказа, че услугата е мечешка.

 

Ако БФС бе извадил „червените” от професионалния футбол, спасението на истинския клуб щеше да бъде извършено по далеч по-неболезнен начин. Дълговете бяха двойно по-малко, а ЦСКА можеше безпроблемно да извърви пътя от „А” окръжна до „А” група. Беше ли се случило това, в момента „армейският” клуб и многобройните му фенове щяха да са забравили, че са минали през чистилището.