На Англия определено не й върви откъм селекционери. Когато мнозина смятаха, че Гарет Саутгейт е достигнал треньорското дъно на "трите лъва", обвинявайки го, че е най-голямата спирачка пред "златното поколение", се оказа, че има и по-надолу.

Дойде Томас Тухел!

И само за едно Световно първенство той успя да докаже, че винаги може да има и по-лошо.

Успя да срине и без това ниската летва.

Германецът, който беше уволнен последователно от Борусия Дортмунд, ПСЖ, Челси и Байерн, беше назначен, за да направи последната крачка към световната титла, жадувана с години. Но вместо това остави след себе си

един от най-големите тактически провали на Мондиал 2026.

Дойде като доказания тактик, който трябваше най-после да освободи едно изключително поколение от страха, предпазливостта и вечния английски рефрен: "Можехме, но…".

Но си тръгва от Световното като човека, който с няколко неразбираеми решения собственоръчно отстрани Англия от битката за световната титла.

WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

Всеки губи, особено когато е хвърлил всичко в мачове с най-висок залог. Има поражения, които идват закономерно, срещу силен противник. Но има и такива, които започват още от собствената резервна скамейка, подпечатвайки провала далеч преди финалния съдийски сигнал.

Точно такъв беше полуфиналът срещу Аржентина.

Англия поведе в 55-ата минута с гол на Антъни Гордън. И до този момент отборът изглеждаше концентриран, дисциплиниран, агресивен и уверен, че може да нарани фатално действащия световен шампион.

"Трите лъва" затваряха пространствата, пресираха разумно и не позволяваха на Аржентина да превърне притежанието на топката в постоянен натиск.

И точно в този момент Тухел реши, че футболът е свършил.

Взе едно от най-абсурдните решения във футбола!

При резултат 1:0 германският селекционер не опита да използва колебанието на съперника, не потърси дори втори гол, който щеше да доближи максимално близо отбора му до заветната мечта за титла.

Вместо това премина към линия с петима защитници и постепенно прибра всичките си играчи пред наказателното поле.

Ход, който трудно може да бъде обяснен от треньор, дошъл да спечели Световното първенство.

Последваха три смени – с ясно дефанзивно послание: голмайсторът Гордън беше заменен от Езри Конса, а Рийс Джеймс отстъпи мястото си на Дан Бърн. И за капак – на мястото на Деклан Райс се появи левият защитник Нико О’Райли.

И отборът, който дотогава играеше, започна единствено да оцелява.

И оцеляваше все по-трудно.

В последните 37 минути Англия владееше топката едва в около 12% от игровото време, но не заради тактическо затваряне на мача, а защото доброволно предаде инициативата на противника си.

Тухел буквално каза на Аржентина:

"Елате. Атакувайте ни!"

И Аржентина го направи.

Енцо Фернандес изравни в 85-ата минута, а Лаутаро Мартинес донесе обрата с удар с глава след центриране на Меси в добавеното време.

Англия не просто изпусна преднината си, но загуби и способността си да отговори, защото треньорът й вече беше извадил от терена всичко, което можеше да помогне това да се случи.

Неслучайно и Уейн Рууни определи дефанзивните промени след това като "търсене на неприятности".

Алън Шиърър пък отбеляза, че Англия е останала без никакъв изход от собствената си половина. А Майкъл Оуен посочи пасивността като решаваща грешка. Посланието от пейката според тях е било толкова страхливо, че не е имало как да не отнеме и увереността на самите футболисти.

И я отне безвъзвратно!

Впоследствие Тухел защити решенията си с аргумента, че Аржентина е създавала проблеми във въздуха и че е искал да укрепи защитата.

Дори заяви, че не съжалява за направените промени.

Само че резултатът от "укрепването" беше два допуснати гола, загубена структура и пълна невъзможност Англия да изнесе топката далеч от собствената си врата.

И най-парадоксалното е, че проблемите на Англия започнаха още при обявяването на състава.

Тухел остави извън Мондиала футболисти като Хари Магуайър, Трент Александър-Арнолд, Коби Мейну, Фил Фодън, Коул Палмър, Фикайо Томори и Люк Шоу – все играчи с доказано качество на най-високо ниво.

Особено болезнено изглеждаше отсъствието на Хари Магуайър, въпреки силния му сезон за Манчестър Юнайтед и огромния му опит с националния отбор.

Колкото и противоречива да беше кариерата му през последните години, едно негово качество никога не е било поставяно под съмнение – играта във въздуха и защитата срещу центрирания. Именно това се оказа и една от най-големите слабости на Англия срещу Аржентина.

Не по-малко показателен беше случаят и с Коби Мейну. 21-годишният халф беше взет на Световното, но не получи нито една минута игра.

Тухел предпочете да използва играчи извън естествените им позиции, но така и не се довери на Мейну и младежът се оказа единственият английски халф без никакво участие на Мондиала.

Неслучайно Димитър Бербатов зададе напълно логичния въпрос:

След като не си готов да му дадеш дори една минута, защо изобщо го взимаш?

Същият въпрос спокойно може да бъде зададен и за цялата философия на Тухел на този Мондиал.

Защото не става дума за една-единствена грешка, а за поредица от кадрови и тактически решения, които постепенно отнеха най-голямото оръжие на Англия – качеството на собствените й футболисти.

При 1:0 срещу Аржентина, Англия имаше нужда от човек, който да задържи топката, да успокои темпото и да прекъсне натиска с подаване, а не да чисти панически. Точно такъв футболист е например Мейну.

Вместо него обаче, Тухел добави още защитници и превърна наказателното поле в чакалня за неизбежното.

Ето го големия проблем на германеца – имаше изобилие от талант, но мислеше по-често първо как да не загуби, а едва след това как да спечели.

Англия премина през квалификациите без загуба и без допуснат гол, а през февруари Футболната асоциация побърза да удължи договора на Тухел до Евро 2028. Решение, представено като вот на доверие.

Само че Тухел не издържа. А иронията за английските фенове е почти жестока.

Години наред те обвиняваха Саутгейт, че е прекалено предпазлив, че не освобождава потенциала на отбора и че в решаващите моменти се оттегля в собствената си половина.

А сега Тухел, който трябваше да бъде негова пълна противоположност, направи същото – само че още по-драстично.

Най-големият парадокс на този Мондиал не беше, че Аржентина елиминира Англия.

Най-големият парадокс беше, че Англия първо беше елиминирана от собствения си селекционер. И чак след това от Аржентина.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ