Балъков бил такъв, бил онакъв. Не ставал за треньорския занаят. С две думи – балък. И същевременно – хитрец. Смучел като пиявица парите на Митко Събев, тъпчел се здраво, без да му пука.

Типично по български направихме един от най-великите ни навремето футболисти по черен и от дявола.

Краси обаче запуши устите на вечно мрънкащите и разбиращите от всичко. Въпреки че Черноморец е в криза, въпреки че не се знае дали звездните проекти ще видят бял свят, Балъков и неговите момчета удариха здраво два пъти. Първо ЦСКА насред София, а после и Левски в Бургас. И докато за успеха над “червените” се появиха оправдания – кризата на “Армията”, лудият късмет с два точни удари във вратата и два гола, то срещу “сините” и най-големите критикари не могат и думица да обелят. Черноморец надигра и победи напълно заслужено най-добрия български тим в момента. Стори го не с шанс, а с перфектна игра.

Сега на Балъков му предстои по-трудната задача – да превърне силните изяви в постоянство. Само по този начин Черноморец ще има сили да атакува местата, даващи право на участие в европейските клубни турнири. В противен случай бургаският тим ще си остане на средно ниво, което ще е чудесен коз за тези, които се чудят и маят как да съсипят словесно 44-годишния треньор.