Първо да уточним нещата. Интерес към Бербатов от Арсенал има. Тук не става въпрос за журналистическа сензация. Арсен Венгер изпитва въпиюща нужда от нов нападател, защото само с Жиру топът на “топчиите” не гърми в правилната посока. Бендтнер става за манекен, но не и даже за резерва. Бербо е добър вариант, защото ще излезе евтино на “топчиите”. Венгер рядко вади много пари, а последният случай от лятото, когато бяха платени 45 милиона паунда за Йозил, няма да се повтори.

 

Сега за Бербо. “Артилеристите” са последната голяма възможност за него. Пред Бербатов ще се изправи уникалният шанс да стане първият българин, спечелил титлата с два различни европейски гранда. А и неговият стил на игра съвпада с този на Арсенал. Там като че ли ще се чувства най-сигурно и най-комфортно. Бербо залага на техниката, на въображението – все присъщи компоненти от футболната стилистика на “артилеристите”.

 

Отивайки при “топчиите”, Митко ще може да запуши за пореден път устите на критиците си. И да започне втори футболен живот. Втори, защото Фулъм не е неговата територия. Там той се изчерпа, даде, каквото можеше да даде от себе си и изпадна в летаргичен сън с някои временни проблясъци. Не е ли по-добре да се събуди и да завършиш кариерата си в тим, който се бори за титлата.

 

Ако сделката с Арсенал все пак пропадне, за Бербатов ще е най-добре да сложи край на кариерата си през лятото, когато договорът му с Фулъм изтича. Няма смисъл агонията да продължава в разни европейски средняци или в някои топли и богати клубове от Персийския или Мексиканския залив. Нито арабският, нито американският свят биха примамили Митко, защото той не жадува за пари, а за още слава и голове. Но слава и голове не на “Крейвън Котидж”, а на “Емирейтс”, където ухае на успехи и традиции. Така както ухае и на “Олд Трафорд”. Бербатов има сили да пише още история, бъдете сигурни. Не обаче историята на оцеляващите от изпадане, а на големите победители.