Димитър Бербатов отново показа колко е изпреварил времето си. Пардон, ние сме изостанали, затова момчето ни изглежда така. Тих, скромен, възпитан, гениален, Митко отново направи нещо, което ще осмисли Коледата за много футболни запалянковци - придаде й човечност. Излезе, взе си седмия трофей за Футболист на годината, държа се като манчестърски джентълмен, а не като коньовичарски шамарджия, благодари на всички, призова да не забравяме историята и помоли да го забравим.

Да го забравяме поне на края на годината, когато родната джунгла почва да се тресе от истерията кого ще изберат за Цар Лъв, кой за Мис Тъпота, кой за Мистър Политика. Просто Бербатов не иска да е част от тази джунгла. Изнесе се в Англия, отказа се от държавния тим, сега ще се дистанцира и от Футболист на България. Ще се излекува и от последното, което вреди на имиджа му на успял човек. И на успял българин! Защото дори кацнал за кратко, Митко отново показа, че си остава преди всичко българин. Много други, почти всички други на неговото място, щяха да седят на първия ред в чалгаджийницата, дето го коронясаха и

да преяждат със славата си

Бербатов стана и отиде да стисне ръката на всеки един, който познаваше. На тези, които пък не познава, се извини за невежеството си и пак им подаде ръка. Сякаш за да покаже на всички, че наистина само който уважава историята, ще има привилегията след това сам да я пише.

Стана ми малко тъжно, когато Митко почна да говори. Не от това, което каза, а как го каза. Стана ми мъчно с какви футболисти се занимаваме ние, като тези, говорилите преди него, и с какви на Острова. Назубрили текста като урок за тройка в спортно училище, останалите лауреати ни върнаха в действителността. Никой от тях не благодари на треньор, на майка, на отбор. Това означава, че в българския футбол са рухнали всякакви ценности. Чалгата е убила морала, силиконът е нокаутирал възпитанието, Фейсбук е променил тотално фейса на новото ни футболно поколение. Излиза някакво вратарче пред елита, пред славата на българския футбол и говори някакви неща, сякаш е в голямото междучасие на 10-и Б клас

Дано не съм прав, но той там ще си и остане - в голямото междучасие на футбола. За да влезеш в час в него, вече е задължително да имаш нещо и в главата си. Задължително е думите на Бербатов от церемонията да стигнат до всяка футболна съблекалня, белким ритнитопковците ни проумеят, че интелектуалното им ниво трябва да надскочи текстовете на Цеко Сифоня. Иначе са обречени. Няма как да си хамалин в живота и голям футболист на терена. Не и в този 21-и век.

За съжаление ние заради това сринахме Бербатов. Не е като нас - балканец, потиснат от мизерията, избиващ комплекси с юмруци и ръсене на простотии. В природата няма нищо случайно. Най-хубавите неща в нея са за отстрел. Не знам защо, но е така. И с елените, и с Бербатов. Радваме им се, докато не ни замирише на кръв, тогава вдигаме пушката. Или грабваме лайномета. И все повече затъваме във фекалийното блато. Ако Господ наистина съществуваше, трябва да бъде премахнат. Този девиз на анархиста Бакунин движи днес България. Е, след Стоичков открихме нов не Христо(с) с топка, но друг футболен Бог и вложихме цялата си идиотска мощ, за да го унищожим.

Бил слаботелесен, бил отнесен художник, шантав поет, флегматик, мързеливец. Какво ли не нарекохме Бербатов. Обругахме иконата, пред която ако българският футбол по-често се кланяше, със сигурност щеше да е по-добър. Защото в крайна сметка тези, дето плюят Митко, живеят в България, а той си изкарва парите в Англия. Нещо повече. В цялата история на Британската империя НЯМА ДРУГ БЪЛГАРИН, който законно вече пета година да получава по половин милион паунда на месец! Извинявайте, но това е признание, това е чест. В държавата, която отказва да приеме еврото, която следи всеки изхарчен паунд от кралското семейство, един българин да стане супермилионер, значи той е признат от цялата империя. И тя няма нищо против Димитър Бербатов да взима по 6 милиона на година. Да ги взима такъв, какъвто е.

Е, тя, английската кралица, не му намери кусур, ние тръгнахме. Кои сме ние? Гаврошовците на ЕС, ние ли ще даваме оценки за успял и неуспял, за добър и лош?
 

Проблемът на цялото ни обущарско общество е, че гледа по-високо от чепика си, който е съдран, та съдран. Бербатът е пълен, всеки прави и говори това, за което не става. И когато някой ни прати човек, да каже: "БербатOF", ние го взехме за поредното менте. Уви, в понеделник вечер Митко за 7-и път, за пореден път показа кои са ментетата. И отлетя за империята. Тази на Елизабет II и на Бербатов.