Футболът понякога има странно чувство за хумор. Понякога се случват такива нечувани обрати, каквито и най-гениалният режисьор не може да измисли.

Манчестър Юнайтед може да не спечели Висшата лига този сезон, но теоретично да приключи годината с две английски титли повече. Без дори да се налага играчите да си обуват бутонките и да излизат на терена.

Звучи невероятно! И е точно такова. Стига юристите да довършат това, което футболистите на Манчестър Сити започнаха преди години.

И ако още ви звучи като шега, проблемът е, че тя вече не е особено смешна за синята половина на Манчестър.

Ако последните информации от Англия бъдат окончателно потвърдени, един от най-дългите и скъпи юридически мачове в историята на английския футбол е на път към развръзката си.

На 25 септември 2026 г. британски медии съобщиха, че независимата комисия е признала Манчестър Сити за виновен по 114 от 115 обвинения, повдигнати от Висшата лига. Санкциите обаче все още не са определени, а юридическата битка едва ли приключва дотук.

114 от 115 обаче е резултат, който дори Ерлинг Холанд трудно би постигнал пред вратата. И шегите свършват тук. А на тяхно място идва един далеч по-интересен въпрос.

Дали част от най-бляскавата епоха на Сити е била изградена при спазване на същите финансови правила, които са били задължителни за останалите?

И още нещо.

Как се наказва клуб за нарушения, които според обвинението са се извършвали години наред и са попаднали точно в периода, в който той се е превърнал в доминираща футболна сила?

С финансова глоба? С отнемане на точки през настоящата 2026 г.?

Или се връщаш там, откъдето е започнало всичко?

Сити не е обвинен за една сгрешена фактура… все пак. Далеч не.

А финансовият феърплей не е конкурс за най-красиво подредена папка с фактури. Той съществува, защото парите купуват футболно предимство.

А когато един клуб разполага с ресурс, който останалите не могат да използват по същия начин заради правилата, финансовото нарушение престава да бъде само финансово. И стигне ли финансовото предимство до терена, аргументът, че "мачовете са спечелени честно на зеления килим", вече не затваря въпроса.

Когато през февруари 2023 г. Висшата лига официално предаде случая на независима комисия, обвиненията обхванаха огромен период.

За сезоните от 2009/10 до 2017/18 включително лигата твърдеше, че клубът е нарушавал правилата, изискващи предоставянето на точна финансова информация, която да дава вярна представа за финансовото му състояние – включително приходи от спонсорство, свързани лица и оперативни разходи.

Имаше и отделни обвинения, свързани с възнагражденията на мениджъри и играчи, спазването на правилата на УЕФА и финансовите изисквания на Висшата лига, както и със съдействието при разследването.

Тоест, говорим не за административна грешка, а за обвинения, обхващащи голяма част от периода, в който бе построена новата империя на Сити.

И точно затова въпросът за старите титли сега изобщо не звучи толкова екзотично!

През този период Сити става шампион на Англия през 2011/12, 2013/14 и 2017/18.

А знаете ли кой е втори през 2011/12?

Манчестър Юнайтед!

Кой е втори през 2017/18?

Пак Манчестър Юнайтед!

И изведнъж легендарното "Агуероооо!" може да получи послеслов, само че написан не на "Етихад", а от юристи.

И ако някога се стигне до крайно решение да бъдат отнети титли от засегнатия период и Висшата лига реши да ги присъди на следващия в класирането – на "Олд Трафорд" могат да пристигнат две купи от миналото.

Едната – 14 години след онзи незабравим гол на Серхио Агуеро, който изтръгна титлата от ръцете на Юнайтед буквално в последните секунди на сезона. Тогава Сити обръща КПР, изравнява Юнайтед по точки и става шампион заради по-добра голова разлика.

И още една – от 2017/18, когато отборът на Жозе Моуриньо завърши втори зад машината на Пеп Гуардиола.

Ирония, достойна за самия футбол.

Но какво правим с 2020/21 г.?

Да, и тогава Манчестър Юнайтед завърши втори зад Сити. Но основният период на финансовите нарушения, описан в обвиненията на Висшата лига, е до 2017/18.

Това кино вече сме го гледали

Ако на англичаните им се струва немислимо първенството да пренапише собствената си история, достатъчно е да погледнат към Италия. Защото италианците вече гледаха този филм. Казва се "Калчополи".

През 2006 г. Ювентус научи по най-болезнения начин, че футболната история може да бъде редактирана и след като шампанското от титлата отдавна е изсъхнало.

Клубът беше пратен в Серия В. Титлата за 2004/05 бе отнета и остана неприсъдена, а тази за 2005/06 впоследствие бе дадена на Интер. Интер, който всъщност тогава е трети в крайното класиране, "печели джакпота", защото вторият Милан също е санкциониран. 

Случаите, разбира се, са различни.

"Калчополи" беше свързан с влияние върху системата за назначаване на съдии и спортната честност. А казусът със Сити е за финансовите правила и предоставяната на лигата информация.

Но принципният въпрос е сходен: ако чрез нарушение е придобито конкурентно предимство, трябва ли наказанието да засяга само бъдещето – или и плодовете на това предимство?

Иначе би се получил прекрасен бизнес модел.

Нарушаваш правилата с години. Печелиш чрез тях. Харчиш. Трупаш трофеи. Изграждаш глобална марка. А накрая ти вземат 15 точки?!

Това наказание ли е? Не прилича ли повече на отстъпка за редовен клиент…

Но да споменем и един друг случай.

Когато Евертън беше заплашен с отнемане на 12 точки за едно нарушение, легендата на Ливърпул Джейми Карагър написа една от най-запомнящите се шеги по темата, която днес напомня повече на английски черен хумор:

"При толкова обвинения срещу Сити, клубът накрая ще се озове в National League North."

Хайде да се върнем и към 2020 г. Тогава УЕФА обвини Манчестър Сити в сериозни нарушения на правилата за финансов феърплей, свързани със завишени спонсорски приходи за периода 2012-2016 г.

Наложи им 2-годишна забрана за участие в европейските клубни турнири и глоба от 30 млн. евро.

Но после дойде CAS.

Спортният арбитражен съд отмени европейската забрана – и причината съвсем не беше, че Сити е невинен. CAS просто прие, че голяма част от твърденията за нарушения не са доказани или са погасени по давност според правилата на УЕФА. И остана само глоба от 10 млн. евро.

Или казано иначе – решение на първа инстанция и окончателен край на процеса са две различни неща.

Въпросът обаче вече няма да бъде дали трябва да има наказание за нарушенията, а каква цена съответства на мащаба им.

Няма как да запазиш покупката и да върнеш само касовата бележка, нали?!

Отнемането на 15 точки през 2026 г. наказва настоящия отбор. А какво се случва със сезоните, през които са извършени нарушенията?

Футболната титла не означава само една купа. Това са приходи, престиж, трансфери, Шампионска лига, спонсори, история.

И най-вече – стойността на една титла предполага всички да са играли по едни и същи правила.

Да, всичко това не води автоматично до две титли за Юнайтед. Висшата лига може да реши друго. Може да има титли без шампион.

И все пак на "Олд Трафорд", дори и още да не слагат купите, могат спокойно да избършат праха на две места във витрината.

За всеки случай.

Защото футболът има една особеност – последният съдийски сигнал невинаги е последната дума.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ