Ама наистина доста хора си зададоха този въпрос, гледайки ЦСКА в Баку снощи. Стилен, организиран, дисциплиниран, с лидери в състава и с добри треньорски решения.
ЦСКА в действителност изглеждаше друг в сравнение с онзи бледия, апатичния в „Овча купел“ преди няколко дни. Даже съвсем различен и от предходните два двубоя с Дери – особено на ирландска земя, когато голямото треперене властваше.
Снощи от треперенето не бе останало и спомен, макар че имаше немалки основания за това. В навечерието на вечерното сражение с азерите ЦСКА нямаше вид на стабилен, а на разколебан. Столът на Янев се клатеше, бутан по-скоро от недоволните запалянковци. Ама все пак бутан ли бутан. Предстоеше визита до Карабах, който в „армейските“ очи приличаше на Карабас Барабас – онзи страшния герой от „Буратино“ на Алексей Толстой. Все предпоставки за загуба – и то катастрофална. Или както обича да казва народът – загуба с три и нагоре парцала, които още повече щяха да зацапат имиджа на ЦСКА.
Опрени обаче до голлинията на провала, „червените“ излязоха в столицата на черното злато, за да търсят своя свещен Граал, изгубен от години.
WINBET – забавление онлайн с топ игри в Казино (18+)
И след 90 минутна люта битка си тръгнаха с парченце „черно злато“. Както и с надеждата, че в София ще затичат още по-смело по пътеката на европейското си изцеление.
Срещу Карабах Христо Янев ни поднесе няколко изненади, оказали се приятни. Една от тях бе пресирането, което ЦСКА правеше умело, спазвайки един много важен компонент – тайминга.
ЦСКА започна с трима централни защитници Факундо Родригес, Жан-Филип Гбамен и Теодор Иванов, но реално схемата беше 5-3-2 с десен бек Пастор, ляв Мартино, в средата Жордао, Сенси, Ебонг и напред Питас и Годой. Тя обаче често се трансформираше в 5-4-1, тъй като кипърският нападател се връщаше и помагаше отзад.
Янев беше подредил идеално възпитаниците си, които в дефанзивен план рядко допускаха грешки (веднъж Пастор се оплете като пиле в кълчища, после и влезлият като резерва Соле повтори упражнението). Но на прага на „червената“ цитадела стоеше Лапоухов, изявил се за пореден път като герой.
Много силен мач на Гбамен заедно с Тео Иванов. На Жан-Филип направо можем да му връчим жезъла за играч №1 на терена – безкомпромисен в единоборствата на първия, втория и всякакви там етажи. Почти безгрешен в ситуациите един на един. Изнасяше майсторски топката като лидер, осъществявайки връзката между едната и другата фаза на играта в „червено“.
В градивен план ЦСКА също не причиняваше буца в гърлото на верните си фенове. „Армейците“ не се затвориха в глуха защита, а напротив – често не само поглеждаха, ами и обстрелваха вратата на Карабах. И ако концентрацията в атака беше малко по-голяма, „червените“ едва ли щяха се качат на самолета за София без гол в актива си.
Стефано Сенси, който е най-яркият диамант в цялата селекция на ЦСКА за 2026 година, този път не блестеше така силно. Но като цяло играта на италианския разпределител задоволи.
Що се отнася до Питас. Ако оценката му по десетобалната система е 5 за приноса му в атака, то тя е 11 в дефанзивен план. Йонис свърши изключително много черна работа в защита, доказвайки ни, че съвременният нападател не бива само да стои напред със скръстени ръце и да чака на гюме (демек – да дебне топката да му падне наготово).
Наготово няма да дойде и победата срещу Карабах в София. ЦСКА ще трябва да си я извоюва. Защото наранените азери, известни със своята боеспособност на европейската сцена, ще търсят с цената на всичко крайния успех. Спомнете си последната им визита в България и какво се случи в Разград по време на продълженията.
Реваншът ще е важен и за Христо Янев. Спечели ли го, това ще бъде неговият реванш срещу критиците и важна крачка и към Европа, и към цялостното събуждане на ЦСКА. Защото снощи „червените“ само се пробудиха за 90 минути.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
