Беше през октомври 90-а. Вечно дерби. ЦСКА срещу “Левски”. По трибуните пълно с народ. Едно пияно Джони с омазнен шлифер не спря да крещи от трибуните в последните минути на мача. “Трифонееее, върни тая топка, бре!” И така – поне 15-20 пъти. Демек – върни я на вратаря, пазете времето, че гол ще ни вкарат. Трифон не върна топката, ама и гол не падна.

 

Същият рефрен го чухме и от Димитър Пенев на България – Франция две години по-късно. Пената си продра гърлото. “Трифонееее, стига я мачка (б.р. – топката, естествено)! Върни я, Трифонеееее!”. Трифон пак не я върна. Ама и пак гол не падна.

 

Днес е Трифон Зарезан, а Трифон ги е изрязал всичките. Барабар с лозите. Така както изрязваше противниковите нападатели години наред. С виолетовия, с червения, с националния екип. С екипите на Ксамакс, Бетис, Рапид. Беше майстор на шпагата. Какъв ти майстор, направо цар! И затуй го коронясаха за футболен цар на България през 1996 година. Така си беше. Снимаха го насред Царевец с царски одежди и жезъл. Брадясал и зъл.

 

За него се носеха митове и легенди. Че майките стряскали вечер децата си с лика на Туньо. Питайте обаче нападателите. Те се стряскаха най-много. Та и вратарите. Трифон ги режеше и тях. С красиви тупалки от на майна си Райна.

 

Питайте и Невил Саутол – бившия вратар на Уелс. Да видим дали си спомня евроквалификацията на 14 декември 1994 година. Завалията, сигурно още се стряска насън от фамозното изпълнение. Ако някога Меси или Роналдо вкарат такъв гол, да се обадят. Ще вкарат – чушки ще вкарат!

 

Днес Трифоновците ги няма в българския футбол. Има там някакви подобия, ама само по име или по фамилия. Ама баш като него – нанайки. Няма! И като Апостола на свободата да обикаляте България, не ще откриете такъв като Туньо”.