Смешният плач на г-жа Ирина Винер-Усманова срещу триумфа на „златните ни момичета”. Невероятните Стойка Кръстева и Ивет Горанова. Среброто и бронзът ни също няма да бъдат забравени. Рекордите на Ивет Лалова – Колио и Мария Гроздева. Българският спорт се нуждае от много по-сериозна държавна подкрепа.
Съзнателно не реагирах по-рано на забележителния успех на българските спортисти на Олимпийските игри в Токио. Исках малко да позатихнат победните фанфари, да се поуталожат малко страстите.
1000 лв. Нов начален Онлайн Казино Бонус от efbet
Просто исках да погледна максимално трезво на постиженията ни, на представянето ни в Токио 2020. „Черешката на тортата” е несъмнено златният медал на ансамбъла ни в художествената гимнастика. Не само затова че той е първото ни злато в спорт, който отдавна за България е „запазена марка”. Не само защото отличието дойде в последния ден на Игрите и направи троен златния ни комплект.
Най-вече защото триумфът на ансамбъла ни в Токио увенча дългогодишни усилия на „златните ни момичета”. Защото те от години изпълняват най-трудните съчетания, най-наситени със сложни елементи, поднасят ги с небивала артистичност, смело експериментират. Но често някоя дребна грешчица или още по-често съдийско ...”неблагоразположение” ни препречваха пътя към първото място.
Сега в Токио бяхме истински връх,
дръпнахме напред в класирането още на квалификациите и нищо не можеше да спре момичетата на треньорките Весела Димитрова и Михаела Маевска.
На този фон роптаенето и изблиците на гняв у президентката на Руската федерация по художествена гимнастика, нейните тиради, че едва ли не имало „задание да бъде прекъсната хегемонията на Русия”, което можело да стане „само със съдийска манипулация”, са просто ....смешен плач. Просто, защото г-жа Ирина Винер – Усманова знае добре, че президент на Международната федерация по гимнастика (FIG) отдавна вече не е ...Юри Титов (СССР) , който властваше на гимнастическия «Олимп» цели две десетилетия и толерираше своите сънародници и сънароднички. Време, през което нашите гимнастички биваха така ощетявани на подиума от съдиите, че отличната ни ТВ-коментаторка Вера Маринова не се сдържа и в годините на социализма направо извика (с риск да бъде уволнена) в националния ефир по единствената тогава Българска телевизия : «Това вече е пладнешки обир!» Просто, защото г-жа Винер-Усманова знае добре, че новото ръководство на FIG по инициатива на нейния председател Моринари Ватанабе след 4-годишно задълбочено обсъждане и съгласуване прие нов правилник за оценки (Code of Points). Той засилва значението на артистичността при изпълненията в художествената гимнастика и същевременно правилата в този спорт стават по-разбираеми за обикновените зрители. Именно тези промени направиха възможна и заслужената победа на България.
За всевластната шефка на несъмнено много добрата руска школа тази победа беше поредният черпак катран, след като грациозната и много стабилна (с най-постоянни резултати през 2021 г.) израелска гимнастичка Линой Ашрам заслужено взе връх над Дина Аверина и в индивидуалния многобой. Тук петото място след много добра играе зае Боряна Калейн.
Хората, които са в „кухнята” (аз не съм сред тях) на художествената гимнастика, знаят добре, коя и каква е Ирина Винер, кой и какъв е нейният съпруг, милиардерът Алишер Усманов. Познават добре начините на „общуване” на довереното лице на президента Владимир Путин (г-жа Винер е официално регистрирана като „доверено лице” на 6.02. 2012 г., а четири години по-късно е избрана и за член на Висшия съвет на партията „Единна Русия”) със съдиите и важните деятели в художествената гимнастика.
Аз лично няма да забравя как г-жа Винер - Усманова, винаги с широкопола дамска шапка, тип капела, се разхождаше със самочувствието на „королева красоты” и с победоносна „наполеоновска” стъпка около подиума в Арена Армеец по време на 36-ото световно първенство през 2018 г. в София, давайки указания на своите и обяснявайки нещо на дейци на FIG и чуждестранни треньори и водачи. Затова сега нейните протести са ...смешен плач. Времената просто се менят!
Не мога да скрия възхищението си от
Стойка Кръстева на боксовия ринг
Та тя не се бие, тя не просто се боксира на ринга. Тя се дуелира, тя е като рапиристка на фехтовалната пътека. Танцувайки по ринга, Стойка нанася ударите си светкавично (както е „флешът” във фехтовката) с математическа презизност и трупа точка след точка. Прикрива се умело и веднага минава в нападение с крошета и „ъпъркути”. Просто красота!
Не съм фен на бокса! Намирам го дори често за много груб спорт. Макар че от дете, покрай тениса, познавах треньорите в тогавашния ЦДНА: чичо Коце Замората (легендарния Константин Николов), неговия първоначално помощник Васил Костов (Вазата), първия ни олимпийски медалист от Хелзинки- 1952 Борис Георгиев- Моката (впрочем дъщеря му Тинка също играеше тенис) , големите ни шампиони тогава Стоян Пиличев, тримата братя Мицеви, по-късно супертехничара Петър Лесов, Цачо Андрейковски и др. Дори войниците от Спортната школа бяха ни бяха качили веднъж като деца известния тенисист Стоян (Танчето) Велев и мен на ринга с мъжки ръкавици, за да се забавляват с нашия „бой”.
Техничният, красив и зрелищен бокс на Стойка Кръстева (дамски вариант на Мохамед Али) нейният безупречен „сайд-степ” (странично стъпване, в профил) на ринга, чийто флагман навремето беше Георги (Гого) Малезанов, май ще ме направи обаче фен на бокса. На всичко отгоре тази скромна и достойна състезателка говори по-свободно и на далеч по-добър български език от редица ТВ- и радиожурналисти.
А може ли някой да забрави грейналото в чистосърдечна усмивка лице, невинното изражение и искрена радост на Ивет Горанова, трепета, с който тя държи нон-стоп в ръцете си златния медал. Кой би казал, че тази едва 21-годишна девойка с вид на ученичка, може да помете като ураган всички свои по-опитни съпернички на Олимпиада 2020?!
Да спечели в каратето (кумите до 55 кг)
в родината на каратето! Все едно български скиор да победи всички австрийци в спускането или ние да победим Англия на футбол на „Уембли”. По повод големия успех на Ивет имаше и редица шеговити писания в социалните мрежи. На мен най-много ми хареса един коментар във Фейсбук: „Победата на Ивет в каратето в Япония е все едно японци да дойдат в България и да ни бият на...пиене.”. Лъчезарната Ивет с пълно гърло запя „Мила Родино” при награждаването.
Въпреки схващането, че само златото се помни, ще забрави ли някой сребърния медал на Антоанета Костадинова в спортната стрелба, с който тя откри нашата «сметка» на Олимпийските игри. При това в дисциплина, която изисква желязна психика, ледено спокойствие и максимална концентрация. Ами нейните искрени думи на гореща благодарност към свекърва й, поела грижите за дечицата на Тони, докато тя тренира по лагери. Такива думи от снаха за свекърва много рядко се чуват!
Ще забрави ли някой бронза за нашите жени на тепиха Тайбе Юсеин и Евелина Николова. Именно те запазиха
честта на българската борба
– на спорта, който през годините е донесъл най-много медали от различен метал за България.
Нещо, което след Олимпиада -2020 ми направи много силно впечатление беше интелигентността, която показаха при публичните си изяви треньорите на всички наши медалистки. Истинската топла човешка връзка между състезатели и треньори, която е и очевидно причината за горещата искрена (не от куртоазия) благодарност на спортистите към своите педагози.
Висока стойност има осмото място във финала на 100 м. бътерфлай на 18-годишния Йосиф Миладинов. Как се стига до финал в плуването при такъв висок праг за участие изобщо в Олимпиада, а после и при трудни квалификационни серии?! Най-младият спортист в нашата делегация стана и първият български плувец, стартирал на финал в олимпийските сини коридори. Иначе при жените Таня Богомилова и Антоанета Френкева блестяха в бруста още в Сеул-1988 г.
Разбира се, не мога да отмина две суперимена, суперзвезди на спортния ни небосклон – Ивет Лалова-Колио и Мария Гроздева. Защото дори самото им участие и на Токио 2020 е повече от медал. «Най-бързата бяла жена на планетата» на 37 години и за пети път(!!!) на Олимпиада, даде най-доброто си време на 200 метра за сезона при тежките атмосферни условия и часова разлика именно в Токио. Въпреки ужасната й стара контузия, въпреки травмите и болките. Никой български лекоатлет не е заставал и едва ли ще застане и в бъдеще на старта на пет Олимпиади! Ами Мария Гроздева с две олимпийски титли на 25 метра пистолет от Сидни 2000 и Атина 2004 и с общо пет олимпийски медала, застана за седми път на олимпийския огневи рубеж. Седмо участие на Олимпиада – абсолютен рекорд в целия български спорт!
И накрая две изречения за представянето ни изобщо на Олимпиадата в Токио. Тези шест медала са
най-доброто възможно постижение
за неголяма (не използвайте думата «малка», моля Ви) България при сегашните условия. Не сравнявайте със Сеул-1988-а! Не подценявайте успеха ни на японска земя! Спортът в България не е държавна политика, не е за съжаление визитна картичка на нашата Родина! Той не е и така привлекателен за младите хора, какъвто беше навремето. Защото при социализма високото спортно майсторство беше добра възможност (и една от много малкото възможности) за младия човек да пътува, да опознава света, да общува със свои връстници и колеги и на Запад. Спортът в България не е и почти никога не е бил масов. Неговата пирамида има тясна основа с изключение може би на художествената гимнастика. Но родният спорт сега се нуждае от много по-сериозна подкрепа от държавата, дори без да се превръща в политика.
Иначе постиженията ни сега на Токио 2020 ще останат само мил спомен!
Борислав КОСТУРКОВ
