РУМЕН ПАЙТАШЕВ/Ню Йорк, специален пратеник на Blitz на „Мондиал-2026“

На финала на „Мондиал-2026“ станахме свидетели на своеобразен римейк на финала 16 години по-рано. Тогава Андрес Иниеста порази вратата на Нидерлания в 116-ата минута, донасяйки първата световна титла за Испания, а сега духът му възкръсна в лицето на Феран Торес, който по същия начин, но десет минути по-рано със страховито воле възвести възкачването на трона на новия футболен крал на света. Така Испания сега е едновременно и европейски, и световен шампион – така, както бе ФРГ през 1972 и 1974 г., Франция през 1998 и 2000 г.  и отново Испания през 2008 и 2010 г., съответно и през 2010 и 2012 г. В този мач победи футболът, защото испанците през цялото време доказваха, че са по-добрият отбор и ако не бяха невероятните спасявания на Емилиано Мартинес, Аржентина можеше да преглътне и по-голямо поражение.  

Досегашният световен шампион отново протегна ръка към купата, но

антифутболът, който „гаучосите“
демонстрираха на финала, хвърли сянка
върху цялостното им представяне на турнира

Англия и Франция изнесоха рядко срещано шоу, като това 6:4 за англичаните бе и глътка въздух за треньора им Томас Тухел, понесъл основателни и не толкова критики на Острова. С двата си гола Килиан Мбапе спечели не само голмайсторската корона с 10 попадения - изравнено постижение на незабравимия Герд Мюлер. Той вече има рекордните 22 гола на световни първенства, с което подобри актива на Меси от 21 гола.

Както обикновено, имаше и приятни изненади, които внесоха допълнителен колорит на първенството. Норвегия бе отборът, който фокусира вниманието върху себе си и заслужи овациите и на фенове, и на специалисти. Водени от звездата си Ерлинг Холанд, скандинавците изхвърлиха Бразилия от турнира, а на четвъртфинала отстъпиха трудно на Англия, регистрирайки най-доброто постижение на страната в историята на световните първенства. А какво да кажем за тоталния аутсайдер Кабо Верде, който за броени дни спечели симпатиите на всички. Първо хвърли бомбата, завършвайки 0:0 с бъдещия световен шампион Испания, а после се класира за директните елиминации с още две равенства. Там беше близо да хвърли най-голямата сензация, детронирайки световния шампион Аржентина, като стигна до продължения и отстъпи чак в 115-ата минута след автогол. Напусна борбата, без да бъде победен в редовното време.

Петкратният световен шампион Бразилия не приличаше на себе си и отпадна безславно. Явно оставащият на поста си Карло Анчелоти ще има много работа в близките години. Но трябва да знае, че седи на най-горещия треньорски стол в света. Германия все пак премина груповата фаза, за да отстъпи на Параграй след дузпи и да покаже, че положителните симптоми, видени на „Евро-2024“, трябва да се развият, за да се превърнат в тенденция. Нидерландия разгроми Швеция с 5:1 в групата и се самозаблуди, че вече притежава отбор, който може да гони високи цели. Португалия безспорно притежава много добри играчи като индивидуалности, но като колектив нещата не изглеждат толкова оптимистично. Като известна изненада може да се приеме отпадането на Турция още в групата. Младата вълна в лицето на Арда Гюлер и Кенан Йълдъз тепърва ще набират опит, за да стигнат ниво, подобаващо на световните първенства.

Трите домакина на първенството логично отстъпиха, като най-достойно се държа Мексико, загубил от Англия в един от най-завладяващите мачове на първенството. Белгия, Хърватия и Швейцария също допринесоха за приятното лице на шампионата и изиграха мачове, които ще се помнят. Африка и Азия този път не задоволиха с представянето си, като все пак Сенегал, Мароко и Египет показаха качествен футбол.

 „Мондиал-2026“ бе и лебедовата песен на три от най-големите звезди в световния футбол в последните години. Аржентинецът Лионел Меси, португалецът Кристиано Роналдо и хърватинът Лука Модрич

казаха сбогом на световните първенства.

Модрич първи напусна голямата сцена след загубата от Португалия. Роналдо не можа да задържи сълзите си след загубата от Испания и на домашния „Мондиал“ през 2030 г. ще бъде само сред зрителите. А Меси също се разплака след края на финала, почти сигурно белязал края на знаменитата му кариера в националния отбор.

Битката за голмайсторската корона на първенството бе рядко срещана и това бе едно от достойнствата на турнира. Меси, Мбапе, Холанд, Кейн, Белингам кръстосаха шпаги и досегашният рекорд на Мирослав Клозе от 16 гола, скоропостижно отлетя в небитието. В един момент дори изглеждаше, че и уникалното постижение на французина Жюст Фонтен от 13 гола на „Мондиал-58“ в Швеция може да бъде застрашено, но това не се случи. На финалната права Мбапе спечели първото място с „едни гърди“ пред Меси.

 Както е почти на всяко световно първенство, съдийството и сега бе във фокуса на вниманието. Вярно е, че имаше и добри ръководства, но критиките бяха доста повече. В духа на досегашната традиция, от ФИФА защитиха арбитрите, но не един и двама станаха обект на съвсем аргументирани обвинения. Основните протести бяха за равнището на тези съдии и дали те са на нивото на едно световно първенство. Най-негативна реакция имаше от страна на Египет, който определено бе ощетен в драматичния сблъсък с Аржентина. „Върхът“ бе достигнат с

влиянието на президента на САЩ Доналд Тръмп върху президента на ФИФА Джани Инфантино,

след чиято намеса бе отменен червеният картон на играча на САЩ Балогун срещу Босна и Херцеговина и той игра в следващия мач срещу Белгия. Но както е било и преди, времето ще замете следите и ще останат само споровете по кръчмите. Политическо послание имаше и след драматичния полуфинал между Англия и Аржентина, когато няколко аржентински играчи опънаха транспарант, на който пишеше „Малвинските острови са аржентински“, наливайки масло във вечно тлеещия огън на антагонизма между двете страни.

 Как бе организирано световното първенство в цяла Северна Америка – САЩ, Канада и Мексико? Както и предполагах, нямаше почти нищо по-различно от организацията на „Мондиал-94“ в САЩ. Мерките за сигурност бяха гарантирани и определено повишени в сравнение с тези 32 години по-рано. Както и тогава, така и сега голяма част от доброволците така и не знаеха за какво са там и вместо да подпомогнат работата на журналистите, те по-скоро ги объркваха. Огромните разстояния до стадионите бяха проблем, който слава богу се решаваше с shuttle бусовете за журналисти, без които достигането до арената на мача би било немислимо. Но защо никъде в интернет не бе отбелязано от кои медийни хотели тръгват тези бусове и се разчиташе по-скоро на късмета и на стечение на обстоятелствата. Трябваше да се проведе истинско разследване, за да се стигне до желаната информация.

 При пристигането на съответния стадион драмите продължаваха. Някой умник бе решил, че журналистите трябва да влизат в пресцентъра поне четири часа преди началото на мача и нито минута по-рано. На предишни първенства пресцентровете отваряха врати в 10 часа сутринта и който желае можеше да дойде и на спокойствие да си напише кореспонденцията. А сега всички се нареждаха в дълга редица и се започваше едно безкрайно чакане, докато минат проверките. Вече почти 40 години съм на големите футболни първенства и винаги минералната вода е била безплатна за журналистите. Сега за първи път за нея трябваше да се плаща в пресцентровете, а чак на трибуните можеше да получиш шише вода безплатно.

 Прословутата хидратация, която прекъсваше всеки мач по средата и на двете полувремена,

стана обект на остри критики и се посрещаше с бурно негодувание от публиката.

Ясно бе, че това се прави най-вече с цел по телевизията да текат скъпоструващите реклами, а не толкова за освежаването на футболистите. Защото на мача Панама – Хърватия в Торонто, който започна в 19 часа, определено духаше хладен вятър и това прекъсване влияеше зле и на самите играчи. Треньорски авторитет като Юрген Клоп се изказа остро срещу това нововъведение, като той се аргументира с факта, че то по същество изменя правилата във футбола, при който винаги е имало две полувремена по 45 минути и 15 минути почивка. Да не говорим, че това прекъсване променя ритъма на мача и отборът, който е в подем, е необлагодетелстван за сметка на другия, който е под натиск и за който хидратацията е освежителна глътка въздух и допълнителни наставления от треньора. А на финала заради шоу-програмата почивката между двете полувремена бе 28 минути, което е ново нарушение на правилата на играта и променя много неща и по отношение на треньорските наставления, и по отношение на физическото състояние на играчите.

 Цените на билетите за мачовете също бяха обект на много коментари. Преди първенството отвъд океана долитаха стряскащи цифри от по няколко хиляди долара дори за мачове от предварителните групи. За двубоя Португалия – Хърватия бе спомената сумата от 18 000 долара, а на трибуните имаше немалко празни места. Иначе на всеки мач беше съобщавана посещаемостта на съответния мач, която бе почти идентична с капацитета на съответния стадион.

 А запалянковците? Истинските, които отиват на мача поне един час преди началото му и не си тръгват дълго след неговия край, вече ги няма. Защото

футболът все повече се превръща в бутиков спорт,

наблюдаван от цвета на шоу-бизнеса и от известни футболни лица от близкото и по-далечно минало. Той вече е за платежоспособни люде, които се изнасят от трибуните около 40-ата минута, за да се редят на опашки за бургери и бира и се връщат на местата си накъде около 60-ата. На следващия ден те ще се хвалят в своя офис, че са били на мач, а след няколко дни въобще няма да помнят кой точно мач са гледали. Да не говорим, че по трибуните дори сред журналистите цари почти постоянно движение, което не ти дава възможност да следиш това, което се случва на терена.

 В резюме: въпреки постоянните hydration breaks след края на първенството остава едно странно чувство на дехидратация, или обезводняване по отношение на изконни футболни стойности, които все повече се размиват във времето на тоталната комерсиализация. А след четири години на „Мондиал-2030“ ще видим нова „тройка“ домакини, гарнирани с по един мач в три страни отвъд океана. Нелепо и обидно в годината на вековния юбилей на световните първенства. Panta Rei…

РУМЕН ПАЙТАШЕВ/Ню Йорк, специален пратеник на Blitz на „Мондиал-2026“