Някъде към 23:50 часа на 30 юли вечерта вратата на ада се отвори и от нея се показа Христо Янев. Отвориха му я вратарят Фьодор Лапухов и Джеймс Ето’о. Всъщност Ицо също помогна за завръщането си.
Сега за няколко часа трябва да поеме глътка въздух и после - нова битка, ново сражение и пак в преддверието на пъкъла, та и направо в него.
Както вие си излизате и влизате всяка сутрин и вечер от входната врата, така и Янев си влиза и излиза от футболния ад. Всекидневно, на моменти – всекиминутно. Безспир.
За всичко е виновен Янев – за слабата игра, за селекцията, за смените, за схемите. Тъй де – нали той е треньорът. А да си треньор на ЦСКА понякога е по-стряскащо и по-опасно отколкото да си охранител на най-големия банков трезор.
Казват, че кой каквото си надроби, това си сърба. На Христо обаче много хора много помия му надробиха.
Ама казват и друго – победителите не ги съдят. Клиширано, тривиално, банално, но не ги съдят. Хубаво би било победителите да… съдят. И докато го правят, а Янев очевидно го прави, да ги оставим на мира, а не да им вадим секира.
Хубав, лош, такъв, онакъв, Ицо е армеец голям. А нали всички фенове искат да имат червен треньор.
WINBET – Ранно изплащане, Специални пазари и още много изненади в Спорт (18+)
Хубав, лош, такъв, онакъв, ама Янев успя за по-малко от година да вдигне ЦСКА. Преди идването му през септември миналата година „армейците“ се гънеха на 12-о място, изоставяйки след осмия кръг на 11 точки от Левски. Бавно и полека Христо започна да катери ЦСКА нагоре по баира и ако не беше ужасяващото изоставане, впоследствие титлата нямаше да е мираж. Напротив – ЦСКА щеше да се бие със зъби и нокти за нея. И прословутите две вечни дербита, към които Янев не подходи сериозно, за да изпълни заветната цел – купата, нямаше да са без значение за „червените“. Щяха да имат шампионски привкус.
Точно след двете поражения от Левски Ицо бе пратен в ада. След като спечели Купата, се завърна оттам, за да тръгне отново към него след старта на първенството. Нулевото равенство със Славия бе трансформирано като нулева година и Янев пак беше натирен в пъкъла.
До сражението с Карабах…
Какво следва? Елиминират ли и Макаби (Тел Авив), Янев и ЦСКА ще си осигурят европейско присъствие поне до Нова година. Което ще бъде сбъдната мечта – домакински евромачове на новата „Армията“. Христо ще се бетонира почти. За да го направи съвсем, не бива да допуска грешки в първенството. Или да ги ограничи до възможно най-малко. Защото поредно отдалечаване от титлата пак ще катурне Янев в ада.
Като говорим за пъкъл, да кажем нещичко и за грях. Христо има един, но той не е чисто футболен. Няма нищо общо с треньорския занаят, а с човещината. Знаете приказката за раната, мечката и лошата дума. Лошите думи понякога болят повече и от най-голямата физическа болка. Онова, което Ицо каза по адрес на Кюстендилеца след финала за Купата, си беше грях. И за да го изчисти, Янев трябва го направи публично. Така както публично го възпроизведе. Това ще бъде мъжка постъпка.
Не искам да съм спортно-технически съдник на Христо, но би било хубаво да му се каже, че той е напът да допусне грях и на терена.
Не знам кой доведе Стефано Сенси в ЦСКА, но италианецът се оказва безценно златно съкровище в Борисовата градина. Начините, по които спира и подава топката, направо ти галят душата. Но ти свиват и сърцето, виждайки как Сенси е пращан на различни позиции. Янев го поставя на всички възможни фронтове – в средата на терена, по лявото, по дясното крило. Стефано не е в първа младост и през второто полувреме вече „пука гума“ заради прекалено многото превъртени километри, което някой път може да преобърне ЦСКА. И чрез Сенси „червените“ да изпаднат в съспенс.
Вярно, че Христо праща Стефано по крилата, когато залага на схема без типични такива, но италианецът ще е полезен най-добре, ако е на своята позиция. Ако плува в свои води. Пред дефанзивните халфове и зад нападателите. Така и тимът ще плува по-добре.
Но по-важното е, че водите около Янев засега са спокойни. До следващото изпитание, когато Христо пак ще е на ход. Дано е сполучлив в името на ЦСКА и българския футбол. Защото всяка една европейска победа в червено е реално такава в бяло, зелено, червено…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
