Загубата на Лукойл Академик от Берое на финала за купата на България не е първата, няма да е и последната. Лукойл не е печелил трофея вече четири години, така че не се случи нищо сензационно. Лошото е, когато грешките се повтарят. По няколко пъти в годината. Заболяха ни пръстите да пишем едно и също за генералната грешка и сбърканата политика в Лукойл Академик. Това обаче е друга тема, която изглежда няма разрешаване. Ясно обаче е и друго. Отборът става все по-слаб с всяка изминала година. Чуждестранните баскетболисти стават все по-слаби. Ако някой беше казал, че Мелсан Басейби ще играе за Лукойл Академик. Боже, Господи... Преди години критикувахме Сашо Везенков за слабо представяне в Европа и цитирахме имена на поредните американци. Не им спеставяхме нищо и ги обвинявахме за провалите. В сравнение с настоящите онези отпреди няколко години ми изглеждат като извънземни.

Дори и европейците, които играха в отбора преди няколко години нямат сравнение с тези, които са в последните един-два сезона. За чужденците и селекцията отговорност носи Тодор Стойков. Като директор той трябва да отговаря защо и как тези баскетболисти играят в Лукойл Академик. Сигурен съм в някои от отговорите – слабо ни е нивото на баскетбола. Никой не иска да идва в България. Малки са заплатите. Страната ни не е атрактивна дестинация и т.н. и т.н. Само че тогава не пръскайте пари на вятъра от порядъка на 5, 8 или 10 хиляди долара на месец за поредния американец...Нали не е луд този, който яде баницата!

Къде сбърка Тони Дечев? Тони е добър треньор за българската действителност. Но ако си говорим директно, Тони се уплаши. Хвана го страх да не би да падне от някой друг отбор в първенството. Затова например взе Асен Великов от Черно море в Лукойл Академик. Защо, Тони?! Да не би Черно море да вземе да бие Лукойл с Асен Великов в състава си?! Защо в един момент на гардовата позиция имаше и продължава да има почти десет баскетболисти. Антъни Бийн, Дани Гибсън, Филип Виденов, Асен Великов, Христо Захариев, Павлин Иванов, Крис Минков и Николай Грозев. Прибавяме и възстановения Божидар Аврамов. Станаха девет. За три позиции! И друго – голяма част от тези момчета, са изключително добри баскетболисти. Но в никакъв случай не трябва да са в един отбор. Те са характери, те искат да се чува думата им. Всеки от тях се има за негласния лидер в съблекалнята. Е няма как при наличието на четирима или петима българи в тази роля и група американци Лукойл Академик да има ОТБОР.

Покрай страха да не остане някой добър баскетболист в друг български отбор в Лукойл занемариха „високия” пост. Саша Загорац си тръгна и бе взет Мелсан. Останаха Корниенко и Зак, но се оказаха недостатъчни. Тони Дечев имаше Чернокожев и Денис Агре, но те явно не се вписват в политиката на клуба.

Сезонът на Лукойл Академик е провал. И ще дам аргументи за това дори и тимът да стане шампион. Отпадането от Орадея в квалификациите към групите на Шампионската лига бе провал. Колкото и в Правец да се гордеят с представянето си в четвъртия по сила клубен турнир след това. Румънците бяха напълно преодолим отбор. Преди това, през пролетта на 2016-та, бе загубена Купата от Рилски спортист. Сега и Берое би Лукойл за трофея. Уважения към Мартин Раднев, Тенчо Тенчев, Тошко Тодоров или Станислав Ваклинов, но... Конкуренцията на Лукойл Академик е ужасно слаба. Ако онзи отбор на Балкан отпреди 2-3 години с Павел Маринов, Иван Лилов и Мартин Маринов беше играл вчера или онзи ден срещу Лукойл, не ми се мисли какво щеше да се случи. Или да вземем онзи състав на Черно море с Милян Пупович, Станимир Маринов, Асен Великов и Пламен Алексиев... През този сезон тимът от Правец има четири загуби до момента плюс тази от Берое. Малко са годините напоследък, в които Лукойл има 4 поражения от 19 мача.

Време е за генерални промени, защото така нищо не става. Изсипват се едни пари, срещу които няма нищо...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ