Левски губеше с 0:2 във вечното дерби, но в последните мигове на мача изтръгна точка благодарение на човек, който знае какво означават тези сблъсъци – Илиян Стефанов.

Същият Стефанов, който през 2022 г. донесе Купата на България със своя паметен гол. Същият, който при следващото дерби отново влезе от резервната скамейка и даде заряд на „сините“. А сега, въпреки физическите проблеми, които го преследват в последните месеци, се появи за финалните минути и промени всичко.

В редовното време на мача Левски изглеждаше безличен, лишен от идентичност, сякаш футболистите на Веласкес играеха контролна среща, а не вечно дерби. Двубоят се движеше в удобното русло на ЦСКА – прекъсвания, бавене на играта, тактически фаулове. „Червените“ не блестяха, но играеха със сърце, докато Левски приличаше на бездушна трупа.

И тогава сякаш сценарият се обърна. Влезе Стефанов. С присъщата му енергия, със способността да чете мача, да намира правилните зони, да поведе отбор, който изглеждаше примирен. За 12 минути – гол, асистенция и усещане за надежда сред „сините“ фенове.

И тук идва големият въпрос – защо Веласкес го задържа толкова дълго на пейката? Разбира ли той какво означава подобен играч в подобен мач? Да, Илиян Стефанов се бори с физически проблеми, но това не му попречи да бъде най-ефективният играч на Левски в тези ключови минути.

От другата страна, Томаш изглеждаше много по-наясно със спецификата на дербито. „Армейците“ влизаха здраво в единоборствата, бореха се за всяка педя терен, печелеха психически битката. Докато не се появи Стефанов и не внесе хаос в добре подредения план на ЦСКА.

Всичко това води до един неизбежен въпрос – ако Нани бе влязъл по-рано, щеше ли Левски да обърне мача? Отговорът е неизвестен, но едно е сигурно – той щеше да опита. Нямаше да се примири, нямаше да остави „сините“ да капитулират без бой.

Този мач показа, че Левски има нужда от футболисти като Илиян Стефанов – играчи, които не просто обличат екипа, а го носят със сърце и характер. Въпросът, който остава, е дали Веласкес и чужденците в лагера на „сините“ ще попият от неговата енергия, или ще останат безлични фигури, преминали през Левски като през малка гара – без следа, без памет, без смисъл. Историята на клуба не помни пътници, а войни.
Любен НИКОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ