Димитър Бербатов е уникат. Над 15 години той е под светлините на прожекторите, но не се изцапа нито веднъж, макар че луксът и комфортът дяволито го подтикваха към кривата пътека. Там пък го примамваха десетки нощни пеперуди, готови да изсмучат кръвчицата и парите му. Примамваха го и от подземния свят. Но Димитър не се поддаде на изкушенията.

 

Е, имаше леки криввания встрани – еротични снимки на някаква си маса за билярд, ама това бе реакция на младостта. Пък в крайна сметка Бербатов не е ангел, а човек. Имаше и лягане-ставане с тази и онази хубавица, ама дотук. После се осъзна и избяга от сянката на плътските удоволствия и шума на банкнотите.

 

Затова е уникат. Не прахоса парите си на вятъра, не хукна да наднича под всяка пола на манекенките, макар че те направиха и невъзможното, за да посегнат към и около джоба му – и в прекия, и в преносния смисъл.

Не затъна в дългове към банки като някои мегазвезди на българския футбол. Няма запорирани сметки. Създаде си прекрасно семейство – с улегнала съпруга и с две дъщери. Създаде академия за таланти, подавайки ръка на много деца.

 

Светският живот му е чужд. Бербатов бяга от публичните изяви за разлика от някои духовни инвалиди. Той умолява медиите да не го търсят, а другите ги преследват и сами си изпращат интервюта със себе си. Димитър има над 2 милиона почитатели във Фейсбук, а останалите „звезди”, като ги докарат до 5 хиляди, си мислят че са  хванали Господ за шлифера. Хванали са, ама дявола за опашката… Там май се държи и Джизъса. Това недоразумение се кълне във Всевишния, но изглежда е ортак на Сатаната. Безкрайните татуировки по неговото тяло сякаш издават безкрайните му изневери.

Ето това е разликата с останалите…

 

По форумите ще познаете човек що за стока е. Колкото си повече оплюван, значи си толкова по-известен и по-преуспял. Ясно е защо – орките на анонимността непрестанно сипят огън и жупел по адрес на властелините, защото са твари на злобата и завистта. А Бербатов е властелин, стиснал здраво своя пръстен.

 

Към пръстена обаче понякога посягат и близките му. Брат му е най-пресният пример. Както е написал днес колегата Иво Тасев в коментара си в „Меридиан Мач”: „Не, това не е братът на Бербо, а субектът Асен”.

 

Асен е противоположният образ и толкова, толкова различен. Провалил се тотално и на терена, и в живота. Неуравновесен, инфантилен, продал отдавна душата си на мрака. На пръв поглед наркозният му лик влияе негативно върху рейтинга на Димитър. Особено след присъдата, която му лепнаха преди няколко дни. Но всичко е само привидно, въпреки че Митко го боли. Няма как. Брат е това…

 

Бербатов продължава да стиска пръстена в ръката си. И няма да го изпусне, защото тоз (разбирай брат му), който е роден да пълзи, никога няма да полети. А тоз (разбирай Димитър), който е роден да полети, ще пребъде в друга орбита.

 

Бербо винаги се е надявал брат му поне да проходи, макар и куцукайки, но Асен е от друга мая. В жилите на двамата тече една и съща кръв, ала душите и мирогледът им ги правят съвсем, съвсем различни. И това, че по-малкият е минал на страната на мрака, не означава, че мракът е надвиснал и над по-големия. Дрогата на Асен няма как да задуши и опетни Димитър, колкото и орките из форумите да го сочат с пръст, съскайки: „Виж само какъв брат имаш!”.

 

Накрая от огъня на тяхната омраза ще остане само пепелта…