Преди броени дни един английски отбор нарисува мечта и я сбъдна в последната възможна минута. Съндърланд се завърна в елита след 7-годишна пауза и драма на „Уембли“, доказвайки, че да ти мине черна котка път, не е непременно на лош късмет.

Същевременно у нас Добруджа и Монтана се присъединяват към елита. Ботев Враца и Локомотив Пловдив остават след баражи, победили съответно Пирин и Марек.

Един истински футболен фен, който следи случващото се и на родния „зелен килим“, и по чуждите терени, в такъв момент неизбежно сравнява – ако не футбола, то поне усещането в ключовите двубои. И разликите, уви, рядко радват.

Хиляди по трибуните у нас отдавна са изключение – освен на определени мачове на грандовете Левски и ЦСКА. По-често се говори за уредени мачове, отколкото за качествен футбол. А връщането при „най-добрите“ повече изглежда като административна процедура, отколкото като повод за празник – както е в Англия.

Няма да сравняваме несравними неща, но ще покажем кога футболът се превръща в нещо много повече от спорт. И как във възлови моменти той не разделя по дивизии, а по цели светове.

От следващия сезон Лийдс, Бърнли и Съндърланд се завръщат в английския елит. И го правят като герои от роман на Дикенс – с драма, страст и колоритни спомени. Десетки хиляди изпълниха стадионите и не спряха да пеят. Но не защото билетите са евтини, а защото футболът е скъп. Защото вярата е безценна.

У нас се оказва, че не само цената определя правилата. А и неписаните истини – онези, които феновете носят в съзнанието си: „финансова криза“, „липса на мотивация“, „съмнения за уредени мачове“. Звучи като фонова музика, но всъщност е тишината, в която отдавна няма вяра, че с постоянство и воля се постигат чудеса.

И тук дори не правим паралел по отношение на тактическа подготовка, физическа издръжливост или технически умения – защото от години пропуските са и в трите посоки.

Фолклорът на родния фен е достигнал такива висоти в анализа на проблемите на „зеления килим“, че понякога се доближава до цяла наука.

Усещате разликите, нали? И не говорим нито за бюджет, нито за клубна политика. Народопсихологията у нас е бетонирала едно статукво. Затова и разликите не са случайни. Погледнете само числата.

  • Лийдс завърши сезона с над 36 000 души средно на мач.

  • Бърнли – средно с 19 320 души при капацитет 21 994

  • Съндърланд победи в епичен плейоф с 2:1 Шефилд Юнайтед на „Уембли“ пред 82 718 души!

У нас дербитата рядко събират повече от 10 000 зрители. Средната посещаемост в Първа лига е далеч по-ниска – и за мнозина дори без значение.

Разликите между Чемпиъншип и Втора лига не са само в километри и цифри – делят ни цели светове! Не защото българите не обичат футбола. А защото отдавна са спрели да вярват, че футболът у нас заслужава тази любов.

Защо? Защото порочните практики и нагласи отдавна са взели връх. И защото липсва усещането, че нещо тук се надгражда, че се движим напред.

Затова у нас няма фанфари в края на сезона – както е в Англия, където влизането в елита е събитие. Там то носи рейтинг, туристически поток и икономически импулс. У нас цъкаме с език и редим въздишки.

Къде се къса нишката ли? Ако оставим настрана темата за „порочните практики“, отговорите пак изскачат.

В Англия дори отборите от трета дивизия разчитат на приходи от тв права, маркетинг и спонсорства.

В България дори елитните клубове често оцеляват с общински субсидии и „финансови чудеса“. Ограничените ресурси удрят пряко върху инфраструктурата, селекцията и развитието на младежките школи.

Фен културата също страда – броят на абонаментите е обидно малък, дори сред водещите отбори.

В края на 2024 г. 11 от 16 клуба от Втора лига (без дублиращите състави) изпратиха общо становище до БФС и ПФЛ с настояване за спешни промени. Сред основните искания са:

  • Запазване на 30% от „солидарния“ процент за новопромотираните

  • Уреждане на тв правата и по-добро отразяване на мачовете

  • Най-малко 10% от приходите от тв права на Първа лига да отиват към Втора.

  • Промяна в плейофния формат, който в момента поставя втородивизионните отбори в неравностойно положение.

  • Възстановяване на домакинското предимство в Купата на България за по-ниските дивизии.

Футболът не е просто игра. Той е договор – между терена и трибуната. Когато обаче една от страните загуби доверие, се губи и магията. А с нея и онзи голям ентусиазъм, който прави всяка промоция празник, всяка стъпка напред – постижение, и всяка загуба – търпеливо изчакване на по-добри дни.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ