Фъргюсън реши да прави експерименти в най-важния мач на Юнайтед за годината. Още с появата на стартовия състав бе ясно, че Барса вече води с 1:0. Погледнете какво стори далеч по-младият и по-неопитен от него Гуардиола. Заложи на позната единайсеторка и успя. Шотландецът предпочете изненадата, но сюрпризира самия себе си. Гигс се чувстваше ужасно некомфортно в средата на терена, Андерсон просто нямаше място там, кореецът Парк – също. Това, че бразилецът играел силно срещу средняшки отбори, не е солиден аргумент да му се довериш в битката за Европа. Извън всякаква логика Фъргюсън реши да се надиграва с Барселона в първите десетина минути с... предимно дефанзивни футболисти, но след първата си свястна атака каталунците попариха “червените дяволи”. Козът на Съра бе съвсем друг – с офанзивни футболисти да играеш...дефанзивно, прибрано, да дебнеш и да удариш врага. Така както направиха Гус Худинк и Челси. Тази брилянтна тактика на холандеца ни показа, че “сините” от Лондон са единственият тим в света в момента, който може да се противопостави успешно на Барселона. Шансът, некадърността на норвежкия рефер и серията от пропуски на Дрогба обаче лишиха Челси от заслужено място на финала.

Но да се върна към снощния двубой в Рим. Голът на Ето’о тотално обърка Юнайтед, а извършените през второто полувреме смени още повече завлякоха Манчестър към пропастта. При резултат 0:1 в един момент отборът се оказа само с двама полузащитници и с четирима нападатели, до които трудно достигаха пасове. Оголената средна зона и неправилното разположение на бранителите логично доведоха до второ попадение.

А титулярите на сър Алекс бяха нарисувани – и най-малките фенове знаеха на кои е длъжен да заложи “спеца”. Карик и Скоулс вътрешни халфове, Гигс по лявото крило, Роналдо – по дясното, Бербатов – на върха на атаката, а зад него – Рууни. От това по-добър избор, здраве му кажи! Едно е да играеш с тази схема от началото на мача, когато резултатът е все още 0:0,  и съвсем друго, когато си в ролята на догонваш, след като срещу теб е тимът с най-силната халфова линия в света.   

Не мога да разбера как е възможно да платиш 30 милиона паунда за футболист и след всичките перипетии, през които е преминал, да не го пуснеш титуляр в мач №1? Бербатов чакаше тази битка и мястото му в стартовия състав бе повече от задължително. Тук не става въпрос само за моментна спортна форма, но и за желание и хъс. Фъргюсън не посмя да го пусне и в началото на второто полувреме, а чак в 66-ата минута. И само след 240 секунди нисичкият Меси вкара страхотен гол с глава. Попадение, което ще тежи на разсеяната отбрана. Къде бяха О’ Шей и Фърдинанд при центрирането на Шави? Къде спеше прехваленият Видич, позволил глуповато и наивно на Ето о да открие резултата?
Но главната вина не е нито в тях, нито в Бербатов, нито в някой от останалите футболисти, а в Сър Алекс, чиито грешна тактика и безумно водене на мача  килнаха Юнайтед от трона. Изглежда Фърги не е гледал реванша Челси – Барселона, а по всичко личи, че съвсем скоро на “Олд Трафорд” ще имат нов мениджър. Никой никога няма да отнеме постигнатото от Фъргюсън. Неговият принос за “червените дяволи” и английския клубен футбол е колосален, но снощният финал лепна голямо петно върху солидния му имидж.