През това лято нашият клубен футбол удари дъното, като се нареди до Фарьорските острови и Гибралтар. Подобна е компанията и на националния отбор, който се мъдри в четвърта урна, за да не се ядосваме на тежкия жребий. Защото щом си сред аутсайдерите, жребият винаги е тежък. Въпреки това, шефовете в БФС и лично приятелят на Платини – Боби Михайлов, неведнъж са давали да се разбере, че не виждат в себе си вина за пропадането на българския футбол – те не само твърдят, че са направили всичко, което може да се направи, а понякога дори им се привижда и развитие в положителна посока. Въпреки, че с това развитие, в А група скоро ще бъдат само Лудогорец, Берое и Славия, а интересът към мачовете в югозападната В група ще е значително по-голям отколкото към „групата на майсторите“. Най-вероятно шампион ще е отново Лудогорец, но не защото ЦСКА го няма в елита.
Ако „А” група стане от три отбора, отборът на Венци Стефанов за пръв път през новия век ще играе в Лига Европа (за шампионската лига на Овча купел е много тъмно). И все пак, въпреки оптимистичния сценарии за чичо Венци, е доста странно да се твърди, че футболът ни се управлява добре, като се има предвид, че в ранглистата на ФИФА сме изостанали с 30-40 места в сравнение с времето, когато Боби застана начело на БФС, а успехите на родните клубове са несравнимо по-малко (и по-малки) от тези на почти всички наши съседи.
Преди години, след като загубихме шансове за класиране на Световното, някои се шегуваха с Христо Стоичков, защото като треньор на националния отбор искал победи само и само да останем във втора урна. Сега втората урна ни изглежда като непостижим блян. Но това е така не защото Стоичков твърди, че по времето на Боби има съмнителни мачове на българския национален отбор, а защото нивото на нашия футбол стана много ниско.
Впрочем непостижим блян е и мястото в ранглистата на УЕФА, което заемахме, когато Ицо беше треньор на националите. Непостижим блян е също и участието на България на финали на европейско първенство – нещо, което за последен път беше постигнато под ръководството на Пламен Марков. И Стоичков, и Марков са сред най-изявените критици на БФС и на Боби Михайлов, но от футболната централа обикновено се правят, че не ги чуват. Когато пък се налага, обясняват думите им с особеностите на техните характери – Ицо обичал да се кара и дори се осмелил да обвини в корупция ФИФА и Ленарт Йохансон, а Пламен (като френски възпитаник) не можел да разбере, че треньорът трябва да се сменя веднага след първата загуба, дори и тя да е в приятелски мач.
Вижте и другите критици на БФС и Боби. Вземете например Ивайло Дражев. Преди няколко години той не беше допуснат в залата, защото искаше да става президент на футболната централа. Аргументите на Дражев, че във футбола ни има конфликт на интереси, че БФС не издава документи за внесените глоби и други финансови средства и т. н., бяха оборени с факта, че той е предизвикал много тежко пътнотранспортно произшествие.
Александър Томов също се опита да критикува, но той е без лиценз, независимо дали БФС или УЕФА му го е отнел. Не беше чут дори бившият член на Изпълкома Христо Порточанов. Дори решението на българския съд, който след сигнал именно на бургаския Портос обяви ръководството на футболната централа за нелегитимно, не можа да развълнува Боби и компания. Кой знае дали от БФС не са отнели и лиценза на Порточанов, защото е объркал посоките и не може да разбере, че българският футбол всъщност върви нагоре.
И все пак, не трябва ли както се казва поне „от кумова срама“, хората на Боби да чуят и критиците си. Може пък да се окаже, че някои от тях разбират повече от футбол дори от „специалиста по всичко“ Венци Стефанов, чието най-впечатляващо решение е свързано с разбиването на най-силния национален отбор на България за всички времена – Пеневата чета. Критиците обаче трябва да си мълчат по някой въпроси, защото Боби, чичо Венци и другите членове на Изпълкома знаят много по-добре от всички какво е уреден мач и какво е корупция във футбола, въпреки, че в България такива неща не съществуват.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ
