Манчестър Сити и Арсенал не беше никак лош мач. Лошите неща са други. Да започнем с „топчиите“ и мениджъра им Артета, които са на крачка от изпускане на уж сигурната титла. Първа за клуба от 22 години…
Никакви оправдания няма да важат – Микел е начело на „артилеристите“ от 2019 година. Предостатъчно време, за да стъпят той и тимът най-после на върха.
Артета пое Арсенал в края на декември 2019 година и в края на сезона отборът финишира осми.
Ето какви ги вършат „топчиите“ при пълните сезони на испанския мениджър:
2020/21 – пак 8 място, 2021/22 – пето място, 2022/23 – второ място (на 5 точки от шампиона Ман Сити), 2023/24 – отново второ място (на 2 точки от шампиона Ман Сити), 2024/25 – ново второ място (на 10 точки от първия Ман Сити).
Четвърто второ място в четвърти пореден сезон идва малко повечко. Вярно, че надеждата още съществува и нищо не е приключило, но дали Арсенал не е приключил вътре в себе си битката за титлата. По стара традиция април се оказва възходящият месец на „гражданите“ и взривоопасен за „топчиите“. Срив по „артилерийски“, както се казва…
В крайна сметка всичко опира и до шампионска нагласа и манталитет. В Арсенал просто няма такива. На "Емирейтс", пишат местните медии, всичко било подредено, но някак си накриво...
Няма шампионски манталитет и в Сити - важно уточнение, липсва на европейска основа. Като ги гледа човек как се радваха „гражданите“ вчера, направо не е за вярване. Все едно бяха превзели света. Наистина, да си шампион на най-силното първенство на планетата, си е огромна чест. Особено ако стъпиш на върха, след като почти си се бил сринал надолу.
Но Холанд, Моланд, Пеп, Меп и останалите мегазвезди трябва да изпитват и малко неудобство, след като за 10 години от идването на Гуардиола Сити спечели само веднъж Шампионската лига. На база огромния бюджет, нечуваните заплати и астрономическите суми за трансфери един трофей от най-силния европейски клубен турнир бледнее, сивее и едва мержелее. Минимум три-четири КЕШ-а щеше да прибави съвсем друга стойност – истинска, като на европейски колос. А Сити си остава отбор за местна употреба. Вярно, английска, където клубният футбол е най-силен, но затворена на Острова в рамките на около 130 000 кв. км.
Вижте заплатата на Холанд - 525 000 паунда на седмица. Рекордьор пълен! За тия пари головете му в ключовите мачове в Шампионската лига трябва да валят като пачките в банковата му сметка. Само един гол в двете ключови битки с Реал не важи. Малко е.
„Артилеристите“, горките, даже и отбор за местна употреба не са… Поне 5 кръга преди края. Да не забравяме все пак, че Арсенал е още в играта, наречена „Шампионската лига“. Добра възможност срамът да бъде изтрит, нищо, че повечето фенове на „топчиите“ (над 95%) предпочитат английска вместо европейска титла. Същата е картинката и в Сити.
Ей на това му се вика криворазбрана цивилизация… „Граждани“ с манталитет на „селяни“ и „артилеристи“ с мисъл на „пехотинци“.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
