Нека сме кратки, точни и ясни. Григор Димитров е гордостта на спортна България. Нашият нов посланик по света. В днешното бреме, спуснало се върху плещите ни, за някои това звучи прекалено патриотично. За други – наивно. За трети – направо смешно. Бай Иван от някое затънтено селце ще махне с ръка и ще отсече: “Абе, добро си е момчето, ама какво ме грее мен. Нито хляба ми меси, нито ми дава пенсията, нито пък ме храни!”.

 

Не така, бай Иване. Че е трудно, трудно е. Ама някой трябва да сгрява душите ни. Да ги стопли. Да ни повдигне националното самочувствие. И Григор е от малкото ни спортисти, които го прави. За което – шапки долу!

 

Без да си навличам народния гняв обаче, имам няколко забележки към Гришо...

 

Бъди така добър, Григоре, да отделяш всяка година (а не веднъж на четири или пет) поне един ден от всичките 365,  за да си дойдеш в България. Да свикаш пресконференция, на която на майчиния си език да дадеш обширно интервю пред медиите за всички българи. За тези, които стават посред нощите да те гледат, да те подкрепят и да подскачат от радост, когато газиш на корта. За тези, които караш да се гордеят че са българи.

 

Гледам, имаш си официална страница в интернет. Ама цялата е на английски. Добави още един език там – родния, българския, майчиния, твоя език.

 

Я виж Цвети Пиронкова – все намира време за родната публика, че и сайт на български си има.

 

Да, ти си гражданин на света. Няма нищо лошо – напротив! Прекрасно е. Но никога не изкоренявай българското в себе си.

 

Не вярвам да си възмутен от родната действителност, защото ти не си част от нея. Ти си далеч от злобата, интригите, корупцията и политическото безочие. Стой надалеч, че е заразно, участвай си в турнирите, печели, побеждавай, трупай пари – заслужил си ги с честен труд и с огромния талант, който притежаваш.

Ама не забравяй, че си българин. И намери време за тези, които истински те обичат и подкрепят. За феновете, които, повярвай, са много... Не късай връзката с родината, защото един ден съвсем ще проговориш с акцент. На личната ти карта ще продължи да пише “българин” (сигурен съм), но какво ще пише в душата ти. Това е най-важното. Че ако изпуснем и теб, тогава да я закриваме държавата...