Мондиал 2026 е към края си, но футболът отдавна не е само голове, тактика, статистика, владеене на топката и зрелищни попадения.

Истинският футбол започва след последния съдийски сигнал. Точно тогава проличава не колко добър играч си, а какъв човек си.

WINBET – Ранно изплащане, Специални пазари и още много изненади в Спорт (18+)

На Световното първенство тази година Япония не стигна до така мечтаната титла. Японската приказка приключи, но тимът от Страната на изгряващото слънце пак спечели уважението на милиони хора по света.

Отново го направи.

Може и да загубиха от Бразилия с 1:2, но всъщност се окичиха с много по-голяма победа. Освен това приеха поражението си така, както малцина умеят.

Снимката на селекционера Хаджиме Мориясу, поклонил се дълбоко пред феновете след отпадането на тима, обиколи света.

Неговият поклон каза много повече от десетки пресконференции и стотици интервюта.

Мориясу не потърси оправдания. Не обвини съдията. Не заговори за малшанс. Просто пое отговорността върху себе си, защити футболистите си и благодари на привържениците, че са били до отбора до последната минута.

Колко често виждаме това в съвременния футбол?

Свикнали сме след големите мачове именно с този фолклор – разговори за ВАР, за съдията, за терена, времето, програмата, късмета.

Свикнали сме с гневни жестове, скандали, обвинения и демонстративно напускане на терена. С всевъзможни оправдания.

Свикнали сме винаги някой друг да е отговорен за загубата.

Е, японците показаха точно обратното. И не за първи път.

За тях уважението е приоритетно. И не приключва с последния съдийски сигнал – а започва именно тогава.

Помните ли какъв световен възторг предизвикаха "Самураите" още на Мондиала в Катар през 2022 г.?

Още тогава светът заговори за японците, но не само заради грамотната им игра.

Докато други празнуваха шумно или търсеха виновни за отпадането си от Световното, японските фенове останаха по трибуните, за да съберат боклука след края на мачовете. Тихо и смирено.

Играчите пък оставиха съблекалнята безупречно чиста, а домакините откриха благодарствено послание и традиционни хартиени жерави оригами –

символ на уважение, мир и признателност.

Мнозина тогава решиха, че това е просто красив жест. Но към днешна дата вече знаем, че не е само жест, а израз на възпитание, култура и начин на мислене.

И това не е опит да впечатлят света.

В Япония уважението започва още в детската градина. Децата там сами почистват класните си стаи, за да се възпитават още от най-ранна възраст, че общото пространство принадлежи на всички и всеки носи лична отговорност за него.

Затова японските фенове събират боклука по трибуните.

Затова футболистите оставят безупречно чисти съблекалните.

Затова треньорът се покланя след загуба.

Това е една и съща философия, проявена в различни ситуации.

Именно затова четири години по-късно Япония отново направи същото. Но не защото някой го очакваше.

За тези хора уважението към противника, организаторите и феновете, а и към самата игра, е толкова естествено, колкото подаването на ръка след последния съдийски сигнал.

Понякога вероятно си мислим, че цивилизацията се измерва с небостъргачи, технологии, изкуствен интелект или икономически показатели.

Но може би това се случва много по-рано – още от момента, в който се научим да благодарим, да се поклоним, да почистим след себе си и да признаем: "Вината е моя", вместо да прехвърлим отговорността на някой друг.

Япония говори тихо – и точно затова всички я чуват.

А след години едва ли мнозина ще помнят точния резултат от 1/16-финалите на този Мондиал. Но пък всички вече запомниха един човек, който след загубата сведе глава и пред своите фенове.

Може би защото понякога най-големите победи идват не когато печелим, а когато показваме достойнство в поражението.

Да, световният шампион ще бъде само един.

Но има една титла, която не се връчва на финала, не се изработва от злато и не се поставя във витрина.

Тя се печели с характер и желязна дисциплина.

И ако съществува световна купа за уважение, спортсменство и човечност, то Япония вече второ поредно първенство я вдига над главата си.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ