Какво става, когато умът отстъпи на емоцията в един от най-интелигентните спортове? Идват примерите от историята, които или правят зрелището още по-вкусно за сетивата, или предизвикват гняв, който трудно се опитомява.

Ако сте фенове на тениса, със сигурност познавате колорита в някои играчи, който ги откроява сред останалите. И няма начин да не го запомните за дълго!

И така – какво следва, когато гневът вземе ръст и възпитанието отстъпи? Ами нищо добро. Някой се олива, казано по народному, и друг му плаща цената!

Датският младок Холгер Руне редовно прави такива сметки на корта, които винаги му излизат солено. Той сякаш не просто тества границите на допустимото, а направо ги преначертава с арогантна самоувереност и дръзко поведение.

Типичното демонстративно недоволство, което скандинавецът показва в почти всеки свой мач – дали към съдийски отсъждания или към публиката, го превърна за кратко в един от най-недолюбваните играчи – не само от фенове, но много често и от анализатори.

Когато иначе талантливият датчанин играе, се създава усещането, че той не просто живее в ерата на „Next Gen“, а по-скоро прокарва пътя на „No Respect“ поколението!

И това няма нищо общо с бурния му темперамент – черта, която през годините е направила много тенисисти легендарни не само заради майсторството им на корта, но и заради демонстрирания характер.

Въпреки още крехката си възраст, Руне все по-често предизвиква критики с поведението си на корта. Дали ще му пречи осветлението, някой в публиката, съдийско решение или каквото и да е било друго, той сякаш следва неотлъчно идеята да си намира повод да се ядоса на всяка цена.

Ще си кажете: „Тактика!“ и ще сбъркате, защото в неговия случай пресметливата стратегия отстъпва осезаемо пред тенденциозната арогантност, която понякога достига плашещи мащаби.

Да вземем най-скорошните му прояви на АТР Маями 2025, които са аналогични и в много други негови мачове. Във втория кръг от турнира Руне срещна Райли Опелка. Американският гигант трябваше да търпи до последно номерата на младия датчанин, който през цялото време се опитваше всячески да разбие ритъма му.

В началото на мача Руне имаше пълен контрол при размените от дъното на корта и логично поведе със сет. Във втората част обаче нещата се обърнаха – Опелка подобри играта си и докара двубоя до трета решителна част. И когато видя, че съперникът му поема контрола в мача, Руне изведнъж спря да играе, настоявайки, че е бил повлиян от… светлините на корта.

Това, разбира се, предизвика бурни освирквания от феновете.

В крайна сметка Опелка не се разконцентрира и прати датския лигльо у дома, реализирайки мачбол с изумителен завършващ ретур от обратния си удар.

През октомври 2024-та на турнира в Токио Руне не спря да сипе провокации и срещу японския ветеран Кей Нишикори. Мачът бе белязан от серия от противоречиви моменти, включително и съмнителна предполагаема контузия на Руне, както и отразен мачбол, което доведе до обвинения в неспортсменско поведение към датчанина.

Няколко месеца по-рано същата година, на Мастърс турнира в Монте Карло, Холгер Руне отново бе запомнен с неуважително поведение към опонентите си и публиката.

Датчанинът демонстрира келешлъшката си арогантност и по време на мача с Григор Димитров – с постоянно просрочване на времето за сервис, провокативни жестове към зрителите и пререкания с рефера, заради които получи и официално предупреждение за неспортсменско поведение.

През 2023-та треньорът на Лоренцо Музети – Симоне Тартарини, нарече Руне „класически господин Кретен!“ Но как се стигна до това?

Напрежението на корта се засили след един смач на Музети, забит неумишлено в тялото на Руне, за който веднага след това италианецът поднесе извинения.

Мачът бе спечелен от Руне, който след това заяви, че въпросната ситуация е запалила огън в него и е щастлив, че продължава към полуфиналите, а неговият съперник се прибира у дома. Думите му провокираха треньора на Музети моментално се присъедини към дългия публичен списък от критикари на датчанина.

„Руне е класическият „господин Кретен“. Губеше с 1:4 в първия сет и нарочно взе медицински таймаут. Той е изключително арогантен и злобен. Разочарован съм!“, заяви наставникът.

Руне има отдавнашна вражда и с норвежкия си колега Каспър Рууд, която започва по време на четвъртфиналния им мач от Ролан Гарос през 2022-ра.

На финала датчанинът почти не погледна опонента си на мрежата, а малко след това си заформи вражда и със Стан Вавринка. Швейцарецът дори го предупреди, че след време ще съжалява за имиджа, който си създава в момента.

На Мастърса в Париж през 2022-ра поведението на Руне отново стана повод за редица коментари. Датчанинът пак показа пълна липса на спортен дух към опонента си Вавринка, започна да спори и със съдията, демонстрирайки видимо разочарование, а с това и явно неуважение към тенис ветерана от другата страна на мрежата.

През 2021-ва пък датският тенисист бе обвинен в хомофобия, след като по време на полуфинал на турнир от сериите „Чалънджър“ в Биела, Италия, използва обидни думи на датски език, които бяха възприети като хомофобски.

А примерите не свършват дотук, защото неспортсменските прояви на Руне са системни, а арогантното му поведение вече се е превърнало в негова запазена марка.

Да, гневните изблици в тениса не са нищо ново. Но когато умишлено и тенденциозно прекрачваш границата между темперамент и чиста неуважителност, рискуваш да останеш сам.

И Джон Макенроу често изригваше срещу съдиите, но беше артист и стратег, който с виковете си не просто изпускаше пара, а променяше динамиката на мача.

Марат Сафин пък държи рекорд с невероятните 1055 счупени ракети в кариерата си! След оттеглянето му от професионалния спорт, Head дори гравира този брой върху сноуборд, който подари на руснака.

И Стефанос Циципас продължава да вбесява съперниците си с дълги паузи и ексцентрични тиради, но поне се старае да ги маскира зад интелектуални оправдания.
Ник Кирьос пък на моменти е бил тотален анархист –  бунтар, който си играе и със зрители, и с медии. Но дори и в най-гротескните си прояви, той остава фигура, която тенисът трудно може да си позволи да загуби.

А при Руне липсва онзи специфичен чар на тенис „злодей“. Той не е просто буен, а откровено груб. Неговата арогантност не е провокативна, в стил „лошото момче на тениса“, а отблъскваща и незряла.

Тенисът винаги е бил сцена за темпераментни играчи. Някои превръщат емоциите си в шоу, други ги канализират в шампионска менталност, а трети просто губят контрол.

Но дори и най-експлозивните характери на корта обаче знаят къде е тънката граница между страст и безочие. А Холгер Руне? Той не просто я прекрачва, а направо я рита като тренировъчна топка.

В свят, където талантът и характерът вървят ръка за ръка, Руне засега избира да бъде повече скандал, отколкото играч. Но тенисът има дълга памет и безпощадна логика – той помни шампионите, прощава грешките, но игнорира онези, които се превръщат в цирк без съдържание.

Руне е на кръстопът. Или ще запише името си със златни букви, или ще остане просто бележка под линия в историята.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ